Новини от вътрешния фронт на специалната военна излагация
Докато анализаторите спорят доколко санкциите са успели да навредят на руzката икономика в московията там се очертава все по-очевидно една безспорна щета, свързана с безумната авантюра на Путлер в Украйна. Липсата на човешки ресурс не само на фронта, но и на трудовия вътрешен фронт не може да бъде скрита с премълчаване и недомлъвки.
Поданиците на Путлер бяха изненадани да научат, че страната внася работна сила вече и от Индия. Узнаха го по трудния начин в резултат на многолюден протест на индийски работници в Подмосковието. Не им плащали вече два месеца и възпитаните в духа на свободата в най-многолюдната демокрация в света индийци се вдигнаха на протест. Няма данни полицията да се е разправяла с тях, както постъпва обикновено с притежателите на руzко гражданство.
Индия е прекалено важна за режима, за да си позволи да я озлоби и настрои срещу себе си. Тя е главният печеливш от пренасочването на руzкия петрол от европейските пазари към Азия. Успя да се спазари изнудвачески за ниски цени, но въпреки това вече от два месеца спадат количествата от тази суровина, доставяни с танкери в индийските пристанища. След рекордния евтин внос през май от 2,2 милиона барела на ден, през юни потокът намаля на 2,09 барела на ден, а през август се очаква антирекорд от януари насам от 1,6 милиона барела на ден.
Въпросът с имиграцията, 55 на сто от която се концентрира в и около Москва и Петербург, а не в бедстващите райони, се изостря все повече на фона на продължаващото бягство на граждани на федерацията в чужбина.
През второто тримесечие за чужбина са заминали 6,7 милиона царски поданици. Рекорден брой от тях са отишли в Армения,Киргизстан и Монголия. Общо през април и май са напуснали страната 6 671 500, според статистика на ФСБ, цитирана от сайта “Вьорстка”.Това е с 30 на сто увеличение в сравнение със същия период на миналата година, когато държавата е била напусната от 5 милиона души.
На ръба на куриоза е хрумването на властите да мобилизира затворнички за целите на армията, следвайки опита на анатемосания Пригожин с набирането на пушечно месо в затворите. За изненада на властите “дамите” от затворите не проявявали голям ентусиазъм да готвят, чистят и обслужват всякак злополучната рашистка армия.
Като става дума за куриози, круизното нахалство на руски туристически компании да возят имперски туристи в пристанищата на пострадалата от рашистката инвазия Грузия получи подобаващ отпор. Хиляди грузинци блокираха такъв кораб в пристанището Батуми с лозунги срещу натрапничеството на нежеланите гости.
Сред оставащите в московията потенциални набори, подлежащи на мобилизация (но без възможности да избягат в чужбина) се наблюдава подобна липса на ентусиазъм, както при затворничките. Военнополицейските сили са създали специални екипи по залавяне на подобни жертви на милитаризацията.
Московската община се открои със своя инициатива. Отдели милиони за издаването на пропаганден печатен орган за фронтоваците със заглавие “Zа Родину”.
Паметливи хора припомнят, че точно така се е казвал органът на нацистките окупационни власти на съветска територия в периода 1942-1944 г. Приликите, както се казва, никак не са случайни.
