Нов исторически прочит на нашето Освобождение - част 1

България  дължи своето Освобождение не на Русия, а на своето опълчение, организирано по гениалната стратегията и тактиката на  Васил Левски.

Българите все още не осъзнават, че сега им предстои ново Възраждане и ново Освобождение, този път от новото олигархично робство донесено ни от Русия.

Питаха ме „Трябва ли да се смени името на улица "Граф Игнатиев“ с нашенско име. Отговорих, че изповядвам идеологията на реалната демокрация на Европа в която патриотичния национализъм е издигнат на първи пиедестал. Патриотичният национализъм винаги е присъствал в реалната демокрация на развита и демократична Европа и се е изповядвал от всички партии от дясно и ляво. Според неговото мислене аз изразявам лично мнение, че ул. "Граф Игнатиев" в София се нуждае не от руско, а българско име на български опълченец участник в Освободителната война.Добре е да има улици с името на брата на Васил Левски - Петър Кунчев, революционер в Ботевата чета и опълченец осакатен на Шипка.

Моето мнение е още, че не Русия ни освобождава, а това го прави сам българския народ организиран под флага на изключителната идеология на Апостолът на свободата- Васил Левски "За чиста и свята република" и  нейната великолепна стратегия и тактика. Още при слуха за  войната народът ни създава своето опълчение организирано по стратегията и тактиката на Васил Левски,  което по численост е превъзхождало 3 пъти руската войска.
То е било разпределено по "комитетите на Левски" към всяка руска бойна единица" и било подпомагано в тила от българското население.
За това разказва летописецът на войната Захари Стоянов в своите “Записки по българските въстания“, чийто оригинал беше цензуриран в Съветска България и истинските тези заложени там - поправяни, манипулирани, прикривани.

Захари Стоянов описва подробно стратегията на Левски в изграждане на  Комитетите като местни структури. Тя е изключително сложна организация, плод на гениален замисъл, в чийто изграждане Левски изисква желязна дисциплина. Достатъчно е Левски да създаде само един комитет в селището, считан за централен. После всеки член на този централен комитет създава свой комитет в отделни части на същото селище и така ги размножават. В едно селище е имало не един, а много комитетита по райони. Работило се е само в комитетите по места за да се предпазят от шпиони пратени от властта. В местните комитети се приемали само членове от това селище или район. Само ръководителят на местната структура се е срещал с Левски и участва в Националния революционен комитет. Ако някой шпионин на властта се опита да се промъкне, хората в този район или селище се познават и той веднага е разкриван и отстраняван.
Членовете на комитетите се наричали „комити“ и се просвещавали във военното изкуство с отлично боравене с оръжие- пушка, сабя, кама, револвер, ръкопашен бой. Комитите са били смели воини -силни духом, затова са били непобедими и това го доказват във боевете на връх свети „Никола“ ( Шипка). Захари Стоянов разказва за Нено Комитата, който оцелял в боевете на Шипка като е попаднал в разгара на боя в тила на турците криейки се в меча хралупа спасявайки други ранени и се е отбранявал само със кама от засада.

Това е тактиката на Левски и той я разказва в своите „Писма и документи“, чийто издание е озаглавено „Свята и чиста република“.
Само за 2 години Левски с цървулите и словото успява да създаде по един централен комитет във всички български селища на днешна България, Македония и Беломорска Тракия(земите на Сан-Стефанска България), което е още едно доказателство, че "картата" на Левски е използвана по-късно при създаването на идеята "Сан-Стефанска България".
Посятото семе от Левски покълна след неговата смърт. Комитетите на Левски  са неговата гениална стратегия и тактика за Освобождение от турско робство. Народът ни бързо осъзнава това и продължава да ги гради и се организира в тях независимо от обесването на Левски, обезглавяване на организацията и неуспеха на Априлското въстание. С пукването на първата пушка на войната, комитетите са вече размножени до 1500, в тях влизат войниците( опълченците) и техните ятаци в тила.

През съветския период главния исторически източник за войната „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов са цензурирани, преправяни и  разпространявани почти апокрифно. Учените не ги ползваха, така им нареждаше Москва. Постановките от тогава до сега гласят, че нашите опълченци са били 1700, а руската войска в началото на войната в Румъния била 185 000. Това са напълно фалшифицирани цифри. Цялата руска войска е била 185 000, на българска територия тя не е повече от 70 000, останалата част се намира на други фронтове, понеже Русия тогава е водила войната на няколко фронта, главният е Кавказкия фронт.
Българските 1500 комитета от войници и ятаци са надвишавали 3 пъти числеността на руската войска и не са само шипченските герои, а  опълченци има във всички руски бойни единици, както пише Захари Стоянов.
Опълчението е войската на  българския народ тогава и европейската история не може да оспори факта, че 3 милионен народ устремен с цялото си сърце към свободата, при наличието на такава гениалната стратегия, тактика и организация,   може да изкара 200 000 войска от войници и подкрепящо в тила население.

Историята на войната е писана през съветският период, когато сме окупирани от СССР и Москва списваше и спускаше нашата история. Това е силно идеологизиран период, в който ни управляваше една партия БКП, поставена в положение на сателит на първата и главна партия в съветската система- КПСС , която градеше и налагаше идеологията на останалите си партийни сателити в системата. Ръководеше я Сталин обявил се за лидер на целия комунистически свят.
Историците ни работеха под идеологическата шапка на БКП-КПСС и основите на техните постановки се спускаха от Москва.  В тях Москва съзнателно не намери място за проучване стратегията и тактиката на Левски  за нашето Освобождение, не и беше изгодно да каже, че Освобождението ни дължим на тях. Признаеше ли Москва това, веднага ни губеше и излизаме от нейната орбита.
Тогава ние нямахме наша  историческа наука, учихме историята си от руски учебници, нашите историци работеха под диригенстката палка на Москва и роболепно трябваше да изпълняват линията на Партията.  Не успяхме да създадем своя  историческа наука и сега, след 30 години "демократичен преход", тъй като комунистите останаха на власт и след 1989 г , този път произвели се от „борци срещу капитализма“ в едри хищни капиталисти-олигарси и по старому продължават да държат освен „вся власть советом“ на държавата, но и медии и хуманитарно образование, където продържават да подържат старите си научни и преподавателски кадри и спират излизането на бял свят всеки нов опит за исторически прочит на българското Освобождение.
Нужно е ново проучване и списване историята на войната и нашето Освобождение, базиращо се на стратегията и тактиката на Левски с пълна промяна на всички стари стереотипи и официални данни.

Към преправяните и цензурирани архиви на Захари Стоянов, Иван Вазов, граф Игнатиев и други съвременници на събитията, прибавям и забранените доскоро статии, бележки, изказвания, писма, доклади и други от Г.С.Раковски
Четете ги, в тях е истината!

Комитететтите се въоръжавали и оръжието идва предимно от запад Австро-Унгария, със специална заповед на император Франц Йосиф да бъдат въоръжени българите. Но руснаците също имат интерес да въоръжат нашите опълченци, защото без тях е бил невъзможно победата във войната. И не оръжието е решаващото, а техния велик боен дух в името на свободата:

„Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак...“
Иван Вазов
Такава велика битка без оръжие няма в историята на Европа, няма и такъв смел и сърцат народ, обичащ свободата. ( думи на Захари Стоянов).

Александър II е водил в своето царуване още 2 неуспешни войни с Империята, но успешна остава само руско-турската война 1878 г и само благодарение и на участието на българския народ в нея. Русия никога не е имала намерение да ни освобождава, тя е гонила само имперска политика на Балканите, целяла е да ликвидира най-големия си враг на южната си граница Османската империя имащ претенции към нейни територии и да излезе на Проливите. Александър II подписва указа за войната без да има намерение да освобождава България, а само да изкара своята империята на Проливите и да я направи „Империя на три морета“. Това ясно се чете в историческите архиви както на наши очевидци, така и в руските. Достатъчно е да се прочете книгата на известния царски дипломат Сергей Спридонович Татишчев „История росийской дипломатии”, издадена през 1890 г. в Санкт Петербург, в която се казва, че „България не трябва да съществува“.

Същото прави и другата империя Австро-Унгария, противопоставяла се на руската имперска политика и деляща с нея териториите на Балканите.
Дипломатът граф Игнатиев е служил на руската имперска политика, а не на България, за това четете архивите му, те дават ясни доказателства за това. На него се издигна ореол от русофилите в България и най вече се превъзнасяше в съветско време.

След Войната възниква течението „русофилство“ у нас, но то не е особено популярно сред народа ни до 1944, когато комунистите завземат властта в държавата с помощта на Москва и налагат „русофилството“ за официална идеология.
Сега русофилите твърдят, че паметника на Шипка  изграден 1930 година е издигнат в чест на Русия. Това е дебела  лъжа и слепота, защото на паметника не е поставен руския двуглав орел, а българския лъв и той е издигнат не в чест на Русия , а в чест на българския народ, неговите  опълченци и всички загинали за свободата на България.

Неизчислими са войните в Европа донесли свободата или заробили малки и големи народи. Да си спомним Наполеоновите войни началото на 18 век, те носят свободата на много малки и големи народи в цяла Европа, възстановяват се стари държави, възникват нови.
Такава е съдбата на всички балкански народи излизайки от 5 вековното османско робство.
Две са страните водели най-много войни срещу Османската империя- Русия и Австро - Унгария и това е естествено, след като Империята опира на техните граници, Австро -Унгария си защитавала териториите, Русия е по агресивната- тя цели да излезе на Проливите. Откак османлиите идват на Балканите и ги завладяват, Австро-Унгарската и Руската империи водят неизчислими войни с Османската империя.
Войните на Русия и Анстро-Унгария срещу Османската империя се използват от всички останали балкански народи и те получават освобождението си в тях.
Гърция ,например, също се е освободила при поредната руско-турска война, но никога не казва, че Русия е неин освободител, а сочи за освободител своята организация „Филики етерия“, по която Левски по късно създава своята организация „Комитетите“.
Нашето Освобождение от турско робства и възстановяване на Третата българска държава дължим на умните си деди, които тактически използват една от войните на Русия срещу Империята и това е последната руско-турска война 1878 г. Но за разлика от предишните руско-турски войни, в тази последна война българският народ е вече подготвен и организиран по стратегията и тактиката на гениалния тактик и организатор Васил Левски и само благодарение на това обстоятелство той прави войната успешна и извоюва свободата си.

В руската войска са участвали финландски, румънски, полски и молдовски войници, но те са били наемници в руската армия и малко по численост.
Например финландците нищо не пишат в историята си за тази война, понеже знаят , че са наемници в руската война, а наемниците си никой народ не уважава.
Жертвите от страна на войниците си е в реда на войната, те са платени в тази война да се бият за руската имперска кауза, а не за освобождението на българския народ. „Освобождението на братския български народ“ е само една от пропагандните тези на руската имперска политика, да повдигне бойния дух на своите войници, за да и донесат очакваната победа.
Нека първо да се поклоним пред нашите жертви!  Народът ни дава най-много жертви в тази война - установено е няколкократно повече от руските войници. Половината от българското население е избито в тази война.

Българският народ е избрал „3-ти март“ за свой национален празник не случайно.
Националният празник е ден на държавността, на 3-ти март 1878 г. ние се освобождаваме от железните окови на Империята и възстановяваме своята държава. На 3- март се подписва Сан-Стефанския мирен договор.

Много българи не знаят съдържанието на Санстефанския мирен договор, че там не се споменава Българска държава, а в Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Не е важно какво пише в някакъв неизпълнен договор, предаден от самите си творители, а какво е неговото значение в очите на народа ни. Само идеята за независимост, заложена в договора,  така дълго мечтана от българите, издига договора в очите им и го прави техен национален идеал.
Ето на тази карта , в тези очертания се вижда какво е за българите договора и как той става национален идеал на целия български народ!

Напълно съм съгласна с мнението на проф. Калин Янакиев за Сан Стефанския мирен договор, публикувано в “Култура” от 17.03.2019 със заглавие Митът за Русия"Освободителката", цитирам -“Създаването от Русия на „Сан Стефано“ е било напълно в духа на руското славянофилство. Русия окачествява тези земи като свое завоевание( окупирани земи) върху които е смятала да изгради едно „християнско трибутарно (т. е. плащащо данък на Високата порта) княжество“, което руските окупационни сили трябва да устроят в продължение на две години. По точно създаване на една Задунайска (имперска) губерния, дъщерно“ на Русия владение, аналогично на съвсем скоро преди това създадените от нея „княжества“ около Кавказ и на Кримския полуостров – владение фактически управлявано от Петербург и съставящо, на запад от Черно море, полуинтегрирана периферия на Руската империя, която ще превърне вече целия черноморски басейн (до самите Проливи) в руска империална зона.“

Договорът е създаден и подписан от висшия дипломат и пратеник на Александър II Граф Игнатниев.
Но договора се обръща като бумеранг срещу намеренията на създателите му. Той става светла национална идея на българския народ и единствената справедлива национална кауза на Балканите, защото не ламти за чужди земи, а само се стреми да обедини наши исконни земи и българско население. Той реализира мечтата на българите да се съберат и живеят в своя държава.
Всички останали балкански национални идеи - на гърци, сърби и прочее не са справедливи, защото целят да завладеят чужди земи и доведоха до избухването на 5 войни на Балканите между 1885-1918 г.

Въпреки че „3-ти март“ към днешна дата продължава да разделя българите, аз определено считам, че 3-ти март трябва да бъде националния празник на българите, където са поставени основите на БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ И СВОЯ НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА!
 

Автор: Дора Апостолова
Материал на Идея за България
Първа публикация 3 март 2017 г.
Последна актуализация на 20 март 2019 г.
Прилежащ материал с подобно съдържание от същия автор: Посветено на 24 май. Крайно време е съветската теза за славянска писменост и език да бъдe изхвърлена от българската история!

p.s. Авторът е учредител и идеолог на Движение за реална демокрация -Идея за България, д.ф.н ,професор по политическа история,  автор на две науки- за неолиберализма и социалната/правова европейска държава и книги за тях.
http://www.ideyazabulgaria.org/autors/doraapostolovav

p.s. Авторът е учредител и идеолог на Движение за реална демокрация -Идея за България, д.ф.н ,професор по политическа история,  автор на две науки- за неолиберализма и социалната/правова европейска държава и книги за тях.
http://www.ideyazabulgaria.org/autors/doraapostolovav