Защо чиновниците в България взимат по десетки хиляди лева

В държавния сектор в България има заплати на чиновниците, които достигат до десетки хиляди лева на месец - с около 20% по-високи от възнагражденията на основните, които създават тази стойност в частния сектор. Защо е така?

Току подочувам както финансовият министър, така и премиерът Денков се чудят как се стигна до държавни заплати от десетки хиляди лева (на месец, а не на година) и така заплатите в средните на чиновниците са с 20 на сто по-големи, отколкото средните реално работещите в частния сектор. Сега ще обясня внятно, така че чуденето да спре.

Два модела

В човешката история за последното хилядолетие има, общо взето, две основни схващания за това, както човек да забогатее. Първото, характерно за варварството и феодализма, е, че баницата, както и да бъде разпределена, е един и същи размер. Следователно, за да имаш повече ти, трябва да вземеш от някого. От кого? От оня, който е по-слаб - т.е. върху когото можеш да приложиш силата на господстващо положение. В тази система се стремиш да станеш някакъв началник, та да можеш да стрижеш рента от плебса.

Според второто схващане, характерно за капитализма, баницата може постоянно да се увеличава и да има повече за всички повече хора. Обяснението е в това, че източникът на стойността не е грабежът, а човешкият труд. В тази система вашето замогване зависи от таланта и усилията, които сте вложили в работата – от стойността, която сте добавили към изходния материал. Това е и причината „айтитата“, да речем, да получим – съвършено заслужено – по-големи заплати от майстор-копачи първи разряд. Бил такъв съм копач, получавах цяла торба с пари, но айтитата ме слагат в малкия си джоб и правилно. Копането добавя към изходния материал по-малко стойност, отколкото програмирането.

"За да имам аз, трябва да взема от теб"

Според премиера, в случая с чудовищните „възнаграждения“ в държавния сектор не се вижда да има никаква система. Самият този факт иде да ни подскаже, че логиката е феодална. Просто всеки използва онзи всяко господстващо положение, с което се е сдобил, за да отчупи повече баница за себе си, вземайки от някой друг. А онзи някой друг, бидейки по-слаб, си наляга парцалите и отмъщава на принципа „ти се правиш, че ми плащаш, аз се правя, че ти работиш“.

От феодализма на Отоманската система България почти веднага прескача към феодализма на социалистическата система. Затова поколението наред с хората у нас подозира, че верен е първият модел на забогатяване: за да имам аз, трябва със сила да вземем от теб. Тази нагласа обяснява – горе-долу – всичко за нашенските извращения.

Чиновникът има онази заплата, която успее да отскубне. Ако не е заплата, ще е подкуп – което обяснява всеобщата корупция. Важното е властта да бъде преобразувана в плячкосани средства. Ограбваните свикват да се подчиняват на грабителите, тъй като като при нашия феодализъм право има само силата. Затова нямаме върховенство на правото или налагане на справедливост. А имаме правото на силата: мутрите упражняват реалната власт върху гражданството, мъже насилват и убиват жени , ако сте учтив и възпитан, те се обявяват за джендър и т.н.

Там конкуренция няма

Системата е изградена около идеята, че всеки гледа да се докопа до господстващо положение, за да злоупотреби с него, като открадне нещо от общото. Тъй като в държавния апарат това става най-лесно, мераклиите за стопаните се съсредоточават там. А там е по-лесно, тъй като като в пазарните условия клиентът може просто да изпрати другаде, ако не харесва вашата услуга. В държавния апарат обаче конкуренция няма. Кметът е един, главният архитект – също, както и шефът на РПУ, прокурорът, данъчният и пр. 

Обществото е подгизнало от феодално мислене и докато това е така, цивилизацията ще продължи да ни връхлита само тогава, когато тръгнем да пътуваме в западна посока и да стигнем до Загреб. Промяната на мисленето става по два взаимносвързани начина: действие в областта на държавата и действие в областта на културата.

проф. Евгений ДайновСнимка: БГНЕС

При културата е сложно, защото в края на сметката се опира до просветата, а там са се окопали едни съвършено диви орди, които отказват да допуснат просвет в мрака на онова невежество, което поражда култа към силата и злоупотребата с господстващо положение. При правителството е по-просто. Например: въвеждаш в държавното заплащане система, която да няма нищо общо с феодалните присвоявания, а да е подчинена на отдавна известни по света механизми за измерване на чиновническа ефективност.

Това ще насите и корупцията, и насилието

При такава промяна на условията, търсачите на силово забогатяване ще се оттеглят от бордове и директорски кабинети към организираната престъпност, където ще могат да бъдат изловени от едни реформирани правоналагащи органи. Из обществото, междувременно, налагаш върховенството на закона, тъй като това обезсилва силата на силните и дава сила на слабите, което на своя ред намалява присвояването, корупцията и насилието.

И през цялото това време търсиш подкрепа на обществото. Напоследък то демонстрира, че му е писнало да живее в грозния феодализъм на предишните поколения; и настоява за допускане на цивилизацията дори тук, по нашите диви земи.

И – не, няма как в една цивилизована държава чиновникът - особено когато пилее стойността, да получава повече от онзи, който създава тази стойност в частния сектор.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не се съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

https://www.dw.com/bg/zaso-cinovnici-v-blgaria-vzimat-po-desetki-hiladi-...