Турция гледа на Запад, докато затяга прилагането на санкциите срещу Русия

Притеснен от слабата икономика и борейки се да си осигури подкрепа, турският президент Реджеп Тайип Ердоган намира за все по-трудно да поддържа неутрална позиция между Русия и САЩ и дава сигнали за пренасочване към Запада, пише Тан Албайрак, адвокат по международна търговия в Reed Smith LLP.

Не е тайна, че правителството на Ердоган води външна политика, фокусирана върху укрепването на отношенията със страните от Близкия изток и Азия през годините. Тези политики неминуемо доведоха до отдалечаване от Запада.

С влошаването на икономическите перспективи в страната икономическата зависимост на Турция от Русия нарастна. По-конкретно, тази зависимост от Русия се прояви в енергийните инвестиции, туризма и търговията.

Въпреки това, след неотдавнашното преизбиране на Ердоган за президент, има признаци, че приливът  във външната и икономическата политика на Турция може да се обърне.

Инвестициите от западните страни постоянно намаляват след изместването на оста към Русия. Правителството на Ердоган обаче по-рано установи, че може да компенсира този дефицит, като разчита на нови притоци от страни на Изток – като ОАЕ, Саудитска Арабия, Китай и Русия.

Тази промяна във външната политика и произтичащото от това ниво на икономическа зависимост означаваше, че Турция не е в позиция на лост за налагане на контрол върху износа и санкционните ограничения, наложени от Запада на Русия, след като тя нахлу в Украйна.

В резултат на това е лесно да се разбере защо Турция беше обвинена, че е „свободна от санкции“ юрисдикция в американски документ, изброяващ потенциални юрисдикции, които заобикалят наожените от Запада ограничения, заедно с Китай, Армения и Узбекистан.

Дошло ли е времето за санкции?

Преброени ли са дните на Турция като убежище без санкции? Напоследък има подем в свързаните с Русия правоприлагащи действия в Турция, включително проверка на стоки, изнасяни и внасяни за и от Русия.

Въпреки това, остава да се види дали Ердоган след преизбирането си ще приеме всички ограничения, наложени на Русия.

В призив за западни инвестиции, новото правителство на Ердоган може в крайна сметка да бъде принудено да го направи. Турската икономика е крехка, а лирата се обезценява силно на фона на постоянна висока инфлация и бюджетни ограничения.

Ердоган ще трябва да се справи с тези икономически проблеми, ако се надява да успее на предстоящите през март 2024 г. местни избори. Той отдава голямо значение на връщането на важни градове като Истанбул и Анкара, които преди подкрепиха опозиционните партии срещу управляващата „Партия на справедливостта и развитието“.

Придвижване на запад

Профилите на последните назначения на Ердоган показват неговия ангажимент да се справи с тези икономически проблеми и могат да се разглеждат като призив към Запада.

Смяната на Сахап Кавчиоглу като управител на централната банка, който приложи стремежа на Ердоган да намали лихвените проценти във време на растяща инфлация, с Хафизе Гайе Еркан сигнализира за опит за възстановяване на доверието на инвеститорите в турската парична политика. Междувременно назначаването на Мехмет Шимшек за министър на финансите също показва връщане към икономическата стабилност и по-щадящ пазара подход.

Други признаци на смекчаване на позицията спрямо Запада включват отпадане на съпротивата срещу присъединяването на Швеция към НАТО. Москва беше особено раздразнена от неотдавнашното решение на Ердоган да освободи група украински командири, определени от Русия за „терористи“.

Турция вървеше по тънко въже като посредник при Черноморската сделка за зърно, която играеше жизненоважна мирна функция до скорошния си крах. В същото време, преди войната в Украйна, Турция изнесе  дронове в Украйна, които помогнаха за нейната защита срещу Русия.

Двете страни също така се радват на силни икономически връзки в други области и скорошното посещение на Зеленски в Истанбул е признак за известно ниво на взаимно доверие.

Като се има предвид стратегическото й геополитическо местоположение на Турция, изглежда все по-сложно да поддържа силни отношения със Запада и Русия едновременно, особено след като има нарастващ фокус върху борбата с заобикалянето на санкциите в региона. Например Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ наскоро санкционира голям брой фирми в Кипър и Турция за разрешаване на забранена търговия, свързана с Русия.

Спиране на заобикалянето на санкциите

Заобикалянето е, за съжаление, широко разпространен проблем.

Дори някои държави-членки на ЕС бяха критикувани за мека позиция при прилагането на части от режима на санкции, като например прилагането на ембаргото на ЕС върху руския петрол, което беше подложено на критики от САЩ.

Ако всички режими на санкции могат да поддържат стабилно вътрешно правоприлагане, това допълнително ще стимулира трети юрисдикции като Турция или ОАЕ да засилят собствените си вътрешни закони по отношение на Русия. Правителството на Ердоган вече има икономически мотив да приеме и наложи по-решително контрол върху износа и санкционните ограничения срещу Русия.

Въпреки това, за да се превърне това в конкретни политически действия, трябва да се признае уникалната роля на Турция и очакванията трябва да бъдат управлявани по съответния начин.

В крайна сметка, в периода до местните избори през 2024 г., Турция вероятно ще възприеме подход на по-нататъшно налагане на мерки срещу Русия, за да привлече западните инвестиции. Една от задните врати на Русия към западните санкции, както някои виждат, може най-накрая да се затвори.

Въпреки това, всяко движение на Запад вероятно ще се случи постепенно, а не за една нощ.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...