Копейка, дръж си спестяванията в евро и избери кой булевард да кръстим на лева
Психология ли е, педиатрия ли е – не знам, но българинът с пожизнения си инфантилизъм обича, когато бият нещо лошо или някой лош. Дори и набедени за такива.
Той взема страната на справедливостта, т.е на биещия. Ако боят продължи достатъчно дълго обаче, му втръсва – „е-е-е, прекаляват!”, и застава на страната на бития.
Примери много – от въглищните централи до Бойко. И най-актуалното – опитите да се спре приемането на еврото, защото предсказанието е, че ще умрем в мъки.
Междувременно се случиха три неща – котировките на евровалутата надхвърлиха 100 рубли (преди нахлуването в Украйна – около 85 рубли), референдумът да оставим ли лева още 20 години върви към нулиране и феновете на приемането на еврото у нас взеха да се увеличават.
Първо, значи едно евро вече струва над 10 000 копейки. Далеч сме от мисълта да отъждествяваме онези 360 хиляди гласа за едноименния вожд с руските „мелочи”, но във валутен план те се равняват на 36 евра. Без комисионните.
По-интересното е, че след такава масирана агитация срещу приемането на еврото у нас феновете му се увеличиха, а парламентът отхвърли референдума за запазване на лева. Като добавим и твърдото кацане на Льотчика пред Зеленски – рязка русофилска девалвация.
Опитите да се изведе Копейката до второ място при следващите избори влезе в пълна колизия с резултатите от последното издание на „Евробарометър“. В него пише, че 21% от българите са „напълно съгласни“ с въвеждането на еврото, което представлява скок с 8 пункта, а 22% спад или със 7 пункта са „против“. Останалите са „за” под различни условия.
Увеличава се и делът на хората, които се чувстват „много добре информирани“ относно еврозоната, и той расте до 21%, което представлява скок с 6 пункта. Мнозинството от анкетираните вярват, че България ще приеме еврото в следващите пет години. Те представляват вече 62%, което е скок с 5 пункта спрямо миналогодишното проучване.
И това става половин година след обявяването на подписката за всенародното допитване, която е събрала половин милион подписа срещу лошото евро. Ето как се потвърждава опитът за народопсихология в началото на това писание. Приемането на еврото, което носело само страдания, взе ускорено да трупа поддръжници.
Доста са критиките, че БНБ, правителството и мнозинството в парламента нямат настъпателна комуникационна кампания в полза на еврото. Оказа се, че не им и трябва, след като Копейката им върши добре работата. И парламентът каза: „Не!”.
Сега не остава нищо друго, освен копейките да се обърнат към Конституционния съд – той да каже прави ли са депутатите. Но там се чака често повече от година. А и колеги на конституционните съдии вече рекоха и отсекоха: „Референдумът за запазване на лева е категорично противоконституционен”.
Един евентуален референдум, който да отложи приемането на еврото, би променил една международно уредена процедура.
Тук трябва все пак да успокоим Копейката, че и при други страни, и при други народи е имало подобни назадничави псевдопатриотични идеи. Имало е безпочвени лъжи, базирани на страха, хранителната среда на всички лъженационалисти.
Страстните испанци бяха от тези, които през 2002 г., когато заедно с още 11 държави създадоха еврозоната, най-много ги болеше.
Донкихотовците аранжирано реваха много силно за родната песета, но накрая удавиха мъката си, като кръстиха огромен булевард в Мадрид на нея – Avenida de la Peseta. И толкова.
Така че, Копейка, дръж си спестяванията в евро и само избери кой булевард да кръстим на лева.
