За Бойко и червените куфарчета на БКП и ДС
Вчера Бойко Борисов си призна пред журналисти в парламента за миналото си и за червените куфарчета, но не каза че тези куфарчета вероятно не са го подминали ...
„Служил съм в пожарната по времето на ръководителите на Държавна сигурност и знам какви бяха. Мен не могат да ме заблудят". Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на парламента пред журналисти в отговор на въпрос за номинирания кандидат за кмета на София от ПП-ДБ Васил Терзиев.
"Приказките за червените куфарчета не съм ги измислил аз. Аз още марширувах по плаца, когато се говореше за червени куфарчета, червени мобифони и всичко останало”, каза лидерът на ГЕРБ-СДС. Борисов обясни, че ще кажат техния кандидат за кмет на София, когато му дойде времето.
Да припомня, че от 1985 до 1990 година Бойко Борисов не е бил прост пожарникар, а е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. според биографията му в https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE_%D0%91%D0%B...
Да припомня, че има и такъв документ по т.нар. казус "Буда" ...
Има ли “Буда” от ДС?
Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.
Досието на Борисов като доносник на ДС е било пришито към ДОН “Буда”, но е прочистено от дългогодишния кадровик в МВР Борис Димитров, твърди се още в бележката. През ноември тази година Димитров беше назначен от правителството за шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Биволъ не можа да потвърди тези твърдения от независим източник.
Папката “Буда” има особена съдба. След като вербовчикът Младен Георгиев и началникът му Спас Спасов са отстранени от ЦСБОП, Борисов не е поет от друг офицер. Папката “Буда” остава в касата на зам.-шефа на ЦСБОП Венцислав Великов до напускането му през 2001 г. Когато се подготвя назначението на Борисов за главен секретар той е проверяван, но досието “Буда” не излиза на бял свят. Министър Петканов научава за него чак през 2002 г. Вбесен, той уволнява шефа на дирекция “Информация и архиви” Серафим Стойков и прибира папката “Буда” в личния си сейф. От него я наследява Румен Петков, който обаче не я завещава на наследника си в МВР Михаил Миков.
Разследващият журналист Христо Христов от сайта desebg.com описва подробно схемите на фирмите на ДС и червените куфарчета, а там попада на фирмата "Интерпред", в която Борисов е имал реален дял собственост ?!
За периода 1961–1991 г. НРБ създава над 450 дружества в чужбина.[1] Съвкупно те представляват най-голямата задгранична инвестиция по времето на комунизма и част от тогавашната система на външна търговия. В тях само за уставен капитал и покриване на загуби на губещи фирми държавата е вложила най-малко 712 млн. долара[2].
Условно те могат да бъдат систематизирани в три основни групи:
- Първа група – фирми на Държавна сигурност (ДС) или т.нар. „неявни фирми“, свързани с дейността на Първо главно управление на ДС (разузнаването), изпълняващи задачи по осигуряването (кражби) на ограничени от Запада ембаргови технологии, и дружества за извършването на „скрит транзит” (държавна контрабанда) под контрола на структури на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването);
- Втора група – търговски фирми (най-многобройните), извършващи износа и вноса на стопанските и външнотърговските организации, чиято цел е разширяване на съществуващите пазари и завладяване на нови.
- Трета група – производствени дружества (създадени на базата на придобиването на дялове във фалирали западни фирми)[3].
В настоящата глава са разгледани неявните фирми на ДС.[4] Названието им идва от факта, че те са регистрирани от представители на ДС в чужбина по начин, по който това участие да не е явно, подобно на съвременните офшорни дружества, като целта е да не се разбере кой точно стои зад тях. Без проследяването на техния генезис трудно би могло да се изясни как неявните фирми още в началото на промените бързо се превръщат в един от основните източници, захранващи корупционната среда в България.
Прототип на неявните фирми на ДС е първото създадено в чужбина дружество с българско участие „Имекстраком”. То е регистрирано през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, и е първата задгранична фирма на основаното в края на 1960 г. в НРБ Държавно търговско предприятие (ДТП) „Тексим”, чийто ръководител е Георги Найденов, полковник от Първо управление на ДС. За регистрацията на „Имекстраком” е използван местен адвокат във Вадуц, който по документи формално се води неин собственик, но с него е сключено друго споразумение, според което само формално я представлява, а реалният ? собственик е кадровият служител от ДС. Първоначалната цел за създаването на „Имекстраком” е чрез нея да бъде прикрито участието на НРБ в продажбата на оръжие на Алжирския фронт за национално освобождение.
Покрай цялата си търговска дейност бързо развиващото се през 60-те години на ХХ в. ДТП „Тексим” използва неявните си задгранични фирми и за извършване на контрабанда на различни стоки, както и на оръжие с цел лично облагодетелстване. Незаконната дейност е засечена от ДС, която вижда перспектива в това и препоръчва, „ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа“[5]. От своя страна, върхушката на БКП начело с Тодор Живков също вижда потенциала за използването на една напълно незаконна дейност, каквато е контрабандата, за партийни цели. Така е поставено началото на политика, която не само нарушава международните норми, но издига ДС над законите с цел да се осигури чадър върху елита на комунистическия режим и да се контролира незаконната дейност за милиони долари. Моделът е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на трийсет години от управлението на БКП. След промените контрабандата, извършвана до 1990 г. от ДС в полза на партията, става мощен генератор на корупция и нова престъпност, захранва черни партийни каси и е източник на бързо и незаконно забогатяване. С част от милионите от този основен стълб в сивата икономика, характерен за всички години след 1989 г., се купуват политически индулгенции, корумпират се институции като МВР, митниците и различни звена от съдебната власт.
Още преди ръководството на БКП да официализира политиката за извършване на държавна контрабанда, скрита зад евфемизма „скрит транзит”, Второ управление на Комитета за Държавна сигурност (КДС) докладва, че по мрежата на контрабандата са навързани членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски“ и бивши оперативни работници от ДС. Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим“ е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия) и съгласие за съдействие по линия на ДС от другаря Григор Шопов (заместник-министър на вътрешните работи)“[6].
Правителството на Тодор Живков възприема предложената от ДС схема и слага „ред“ в контрабандната търговия, но не чрез „Тексим“, а с ново търговско предприятие – „Кинтекс”. То замества „Тексим“ и Инженерното управление в търговията с оръжие. В секретното разпореждане на МС от юли 1966 г. на „Кинтекс“ освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки“[7]. Само година по-късно с „лично строго секретно“ разпореждане на МС № 189 от 19 юли 1967 г. се задават нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“. В структурата на „Кинтекс” е създадена специална Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.
Управлението на БКП добре съзнава, че контрабандата е напълно незаконна дейност. По тази причина ДС е натоварена да изгради такава система, която да гарантира дълбока конспиративност. Целта е този вид търговски операции да не бъдат разкрити, а НРБ и комунистическата партия да бъдат предпазени от евентуално компрометиране в международен план. Това е причината в създадената схема основна роля да играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от обичайните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в неявните фирми за извършване на „скрит транзит“ е, че те са от типа на днешните офшорни дружества, т.е. със скрит собственик.
Такива задгранични фирми на „Кинтекс“ са „Инар Анщалт фюр Аусен унд Транзитхандел“, „Сокотройд Етаблистман“, „Корестал Анщалт фюр Аусен унд Транзитхандел“ и „Гудекс Анщалт“. Техен основател е лихтенщайнският адвокат Грегор Щегер. Няма точни данни за годините, когато са регистрирани. От четирите фирми само „Инар“ присъства в отчетите на Министерството на външната търговия (МВТ) през 60-те години на ХХ в., което доказва, че тя е една от първите фирми на „Кинтекс“, образувана след създаването му през 1966 г. Останалите три фирми вероятно са регистрирани през първата половина на 70-те години. Въпреки че след 1985 г. е спряно извършването на „скрит транзит“ чрез фирмите на „Кинтекс“, четирите дружества извършват други специфични операции и са заличени в лихтенщайнския публичен регистър едва на 19 юни 1991 г.[8]
В началото на 80-те години на миналия век НРБ е обвинена в осъществяване на нерегламентиран износ на препарата амфетамин[37], който се произвежда в страната, в композиция с ацетилсалицилова киселина. Обвиненията са отправени от два органа на ООН – от Комисията на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) по наркотичните вещества и от Международния съвет за контрол върху упойващите средства.
В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен – Шабан[39]. Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. През 1981 г. чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“ каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според показанията му в заведеното след промените разследване той е знаел, че не може да търгува с каптагон без разрешение на МВТ, и е поискал такова.[40]
Той се среща с Божидар Йорданов, когото познава като служител на „Сокотрейд“, една от неявните фирми на „Кинтекс“. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от „Тюркмен“. Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „Кинтекс“ обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по резервната валутна програма, а по сметката на „Интерпред“, осигурило гаранцията за кредита – около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986 г. От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната листа на Световната здравна организация (СЗО). Каптагонът е поет от „Икомев“.
https://corruptionbg.com/Neqvnite-firmi-na-DS
Трудно ми е да повярвам, че отново, че повече от 12 години нашите съдби зависеха от подобен „елит“ избуял върху червената тор на кръга „Банкя“, върху „героичното“ и безплатно пазвантствуване на Тато и Симеончо и на тесни връзки на г-н премиерът със служители от ДС, с които си имал съвместен бизнес цели 9 години и дори накрая си им прехвърлил акциите си, за да станеш кмет на София ?!
Пазил си хора известни като босове в подземния свят чрез фирмата си, дори си имал не една обща фирма с тях, с паши, трактори, чекисти, кредитни милионери и т.н.
Кръгът “Банкя” изстреля Бойко в политиката Тайнственият кръг „Банкя“ е предшественик на прочутата група, известна като „Монтерей“, твърдят пред „Галерия“ анализатори на прехода. Те се позовават на публичните изказвания на бившия външен министър Виктор Вълков, който обяснява, че в началото приятелският кръг се събирал в ресторант „Бялата къща“ в Банкя. След време той самият избрал легендарното заведение „Монтерей“ за приятелско-професионалните сбирки.
Отлично запознати си припомнят, че сбирките на кръга „Банкя“, прераснал в „Монтерей“, започват още през 80-те години. Тогава мястото на срещите е „Шератон“, а те са инспирирани от двама колеги и приятели – Виктор Вълков и Чавдар Чернев. През годините на прехода те са и бизнессъдружници – първата им обща фирма е „Чавил“.
За разлика от говорителя на кръга Виктор Вълков и от доайена на „комшиите“ ген. Любен Гоцев,
снимка:capital
Чернев не дава интервюта
и избягва публични прояви. Едва ли само защото е потомствено ченге. Баща му Антон Чернев е дългогодишен началник на 6-и отдел в Трето управление на ДС. Кариерата на Чавдар Чернев също минава през МВР. Преди да оглави Софийското градско управление на МВР през 1990-1991 г., е зам.-началник по линия на Държавна сигурност на Второ РПУ в столицата.
Брат му Тихомир Чернев е виден началник в митниците. Тихомир Чернев има общ бизнес с Димо Кръстинов – бивш служител на Първо главно управление и приятел на брат му Чавдар Чернев.
Бойко Борисов също има топли връзки с кръга „Банкя“. Анализатори твърдят, че точно този кръг го е лансирал в политиката. Припомнят, че преди години като кмет Борисов разпространи нотариално заверен договор, че отстъпва акциите на съдружника си Чавдар Чернев.
Сред приятелите в кръга „Банкя“ е и собственикът на кортовете в курортния град Иван Саздов. През 2005 г. той оглави инициативния комитет за издигането на Борисов за кмет. Бизнесменът е известен като личния масажист на Тодор Живков. Той е и кум на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов.
Насладете се и на част от онова прословуто досие за г-н Борисов разпространявано от медиите:
"На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:
- о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;
- кръга "Банкя" (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.
"Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
- Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
- Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга "Банкя". Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ "Митници" през 2002 г.
По време на кметския си мандат в София Борисов направи публично достояние договор, с който отстъпи акциите си не на кой да е, а съдружника си Чавдар Чернев. Любопитно е, че през 2005 г. начело на инициативния комитет, който издигна кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София бе Иван Саздов.
Нека сега размислим за ДС и червените куфарчета и сказките на Борисов и за истината ...
Преценете сами !
Под лупа
