“Лицето Бойко Методиев Борисов”, както го нарече Гешев, пита защо Гешев се е фиксирал върху “нас” (т.е. върху него).
Не съм упълномощен да отговарям от чуждо име, но отговорът съм го дал отдавна, включително и в последната си публикация по случая.
Гешев просто се присъедини към писаното и говореното от (такива, като) мен и “издаде” публичната тайна: в България има реално решаващо значение какво иска въпросното лице. Всички останали могат да искат оставки, да се тръшкат за реформи, да протестират и дефилират заедно с хиляди съмишленици по въпроса, но да бъдат осмивани, пренебрегвани и дори гонени “по устав” заради това. Но щом Лицето стане лице на подобни искания, изведнъж картината се променя.
Този факт е и косвено доказателство, че самият Гешев няма как да е станал единствен кандидат за поста без одобрението на Лицето, ако не и по негова пряка заръка. Гешев беше издигнат и монтиран на поста в апогея на всевластието на Лицето. За да повярваме поне малко на днешния Гешев, той трябва да признае тези “вчерашни” “факти и обстоятелства”, както се изразяват прокурорите при търсенето на доказателства. Защото и ние не сме вчерашни. Познаваме фактите и обстоятелствата, помним ги.
Гущерът трябва да си скъса опашката, а не само оставката.
Аргументът на Лицето, че не можело да предлага (без да е на власт) постове (на Гешев) трудно може да убеди познавачите на фактите и обстоятелствата от миналото, когато дори и в опозиционно качество въртеше държавата на пръстта си.
Настъпва нов звезден миг за специалистите по разпространение на компромати. Тази битка ще се реши на калния им терен. Стойността на калените в нея майстори на калните поръчки се покачва неимоверно. Следете калната кампания и ще се убедите в това.
Един от тях, може би най-големият защитник на Гешев от всички и от всичко, вече дори и от Лицето, написа светкавично в своя сайт ПИК, че не помни по-голяма дързост от публичния акт на неподчинение на Гешев.
Или паметта му не е наред или е избирателно настроена, запленена от бутафорния героизъм на недосагемия по закон Гешев.
Не искам да се бутам сред такива “герои”, но припомням, че в качеството си директор на БТА, когото премиерът на мафията Любен Беров се опита да уволни неправомерно (противоконституционно) на 3 юни 1993 г., отказах да изпълня заповедта и бях заплашен с арест от милиционерски полковник в кабинета ми.
В крайна сметка, макар да бях далеч, далеч по-уязвим под натиска на премиера, президента, парламентарното мнозинство и медиите им, удържах фронта. Спечелих съдебната битка и във Върховния съд, и в Конституционния съд. Водих я наистина в името на законността. Нямах личен интерес да “победя”. Победата ми означаваше моментално уволнение, както е по конституция, от страна на “парламентарния боклук”, който се криеше зад Беров ( и уви, след президента Желев). Победи законността, аз загубих.
Хайде малко по-полека сега с обобщенията за героизма на най-недосегаемия по закон човек в държавата, който разполага с преторианска гвардия и тайни оръжия за масово поразяване на врага!
https://ivo.bg/2023/05/15/%d0%b3%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b8%d0%b7%d0...
