ТАТОиране

Познайте как ще гласуват на 2 април последователите на “възродителния процес”? Да си “възродител” стана срамна дума след 10 ноември 1989-та, но днес сме свидетели на предния опит светлата дума ВЪЗРАЖДАНЕ да бъде употребена за мракобесни цели, опаковани в целофана на патриотизма, под който прозира рашизма. Не ми е известно да има днешен възродител, който да не рашист.
Един демонстративен бг патриот сгази с (повече от) 160 клм. в час две млади жени в София. Държи всички да знаят, че е от онези, които се смятат за големи патриоти. Татуирал си българското знаме на врата.
Убитите от него са непрежалими несъстояли се майки. Различно е от несъстоялите се бъдещи бащи, убити на война, в която участват по принуда или по желание.
Дотук всеки нормален читател ще се съгласи с написанато в частта, че не е хубаво да се убиват хора, особено в мирно време и без принудата на войната.
Думата ми е относно (не)съгласието у нас що е то патриотизъм, заявяван чрез развяването на българското знаме. Вееш ли го-патриот си. Ако не – си най-малкото “подозрителен”.
Ако си конкретно Иво Инджев, който изразява чрез украинското знаме солидарност с избиваните от рашистите украинци-“анатема” за теб от “патриотична” позиция.
Казано с езика на един квартален рашист на преклонна възраст зад гърба ми на улицата, на която живея, (но не посмя да го повтори очи в очи, когато се обърнах): “ти си идиот, вееш чужди знамена”.
Най-лесно е да се обърна за помощ към Ботев и да припомня мнението му за идиотите в България.
Много по-трудно е да преведа на човешки език онова, което бих искал да бъде разбрано от онези, които си присвояват монопола върху патриотизма.
Патриотарската ниша в наши дни е окупирана от рашисти. Имат се за патриоти защото веят български знамена. Споменатият по-горе убиец дори си го татуира на гърлото, както вече споменах.
Бих могъл да дам много примери за критичното отношение към патриотизма на руски класици от Кармазин и Чехов, до Херцен и Толстой – за да не се ограничавам с предупреждението на (американеца) Джордж Вашингтон “пазете се от безсилието на патриотизма”. Но ще се огранича с репликата, че патриотарите, включително криминално проявените, навсякъде по света могат да си татуират местното знаме на което и да било място на тялото. Но никъде другаде, смея да твърдя, освен у нас, не се подразбира любов към друг държава под знамето на патриотизма.
В държавата, наследена от Тато, опозорила се с “възродителния процес” като форма на патриотизъм, това е уникален вид татоиране. “Възрожденците” са продължение на тази срамна традиция и адски се гордеят с това.


