Войната на посредниците: Путин се опитва да си върне контрола над Кавказ

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев (вляво), президентът на Русия Владимир Путин (2-вдясно) и премиерът на Армения Никол Пашинян (вдясно) присъстват на тристранни преговори в черноморския курорт Сочи, Русия, 31 октомври 2022 г. [Kremlin pool/EPA/EFE]

от Sébastien Boussois | translated by Антония Коцева

Шарл Мишел и Еманюел Макрон сигурно се чувстват разочаровани, защото Владимир Путин се стреми да си върне контрола над региона на Южен Кавказ и да покаже, че не е отслабен заради  трудностите му в Украйна, пише Себастиен Бусоа, доктор по политически науки и преподавател по международни отношения в Свободния университет в Брюксел.

С приемането на азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян в Сочи на 31 октомври, руският президент Владимир Путин показа, че все още възнамерява Русия да играе водеща роля в Кавказ и да запази традиционната си зона на влияние.

Заради войната си срещу Украйна той беше пренебрегнал региона на Южен Кавказ в продължение на няколко месеца, а именно там Москва беше придобила голямо влияние през ноември 2020 г., като последник за мир между арменци и азербайджанци след смъртоносна 44 -дневна война.

Тази война позволи на Баку да възстанови целостта си и да възстанови 20% от територията си, окупирана от Армения от 1992 г. насам, която беше осъдена три пъти от ООН за нарушаване на суверенитета на Азербайджан.

Този конфликт причини смъртта на близо 6 000 души и Русия посредничи за прекратяване на огъня и кръгове от преговори за постигане на окончателно мирно споразумение.

От страна на Азербайджан, случаят е приключен от две години и Баку иска да напредне в този процес с Армения, която все още е огорчена от загубата на тези проарменски сепаратистки територии.

След преизбирането си обаче арменският премиер Никол Пашинян умножи действията и срещите с президента на Азербайджан, за да превърне Нагорни Карабах в истинска зона на мир и да уреди редица нерешени въпроси като мини, окончателни граници, връщане на бежанци, обмен на затворници, но също и изграждането на пътища, както и икономическото сътрудничество за стимулиране на двете страни.

От миналия февруари, с началото на войната в Украйна, сблъсъците между двете страни се увеличиха, въпреки постоянно декларираното желание на лидерите да постигнат мир.

След това Европейският съюз пое организацията на няколко срещи, ръководени от председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

През октомври бе създадена Европейската политическа общност, по инициатива на френския президент Еманюел Макрон. Събитието в Прага стана повод за нова среща между арменските и азербайджанските лидери.

Мнозина видяха в това доказателство, че европейското посредничество върви напред, като се е възползвало от руския вакуум. Всичко обаче може да се промени съвсем скоро.

Със срещата в Сочи през последните дни, където Путин приема официални лица от седмици, заровете бяха хвърлени отново.

Демонстрацията на сила от страна на руския президент с присъствието на Пашинян, чиято страна остава много близка с Русия от началото на войната, и на Алиев, който беше един от първите, които осъдиха инвазията и предоставиха хуманитарна и материална подкрепа на Украйна, съживява динамиката на конкуренцията между посредниците.

Шарл Мишел и Еманюел Макрон сигурно се чувстват разочаровани, защото Путин се стреми да си върне контрола над региона на Южен Кавказ и да покаже, че не е отслабен от трудностите му в Украйна.

Срещу Европа Путин иска да размахва оръжие и думи, война и дипломация едновременно.

Наративът за поставяне под въпрос на господството на Запада, от който са погълнати партньорите и поддръжниците на Русия, въвежда Москва във всички полета на безпрецедентна хибридна война.

Желанието на Русия да насърчава двустранността (транзакционализма, както биха казали привържениците на Доналд Тръмп) и да играе ролята на хегемон в Кавказ е нов параметър на промяната на парадигмата, търсена от Москва и всички онези, които искат края на това западно лидерство, където и да е то.

Дори да е много далече от географските и политически граници на Европа.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...