Каква щеше да е България, ако не беше в ЕС?

Британският премиер Тони Блеър в София през 1999 г. [EPA/Vassil Donev]

Вчера Комисията представи годишните доклади за разширяването на ЕС. Това също беше възможност да се разгледат грешките на процеса. Възможно е войната в Украйна да доведе до ускоряване на историята и да ускори зазширяването.

Страните от Западните Балкани са в „чакалнята“ на ЕС твърде дълго. И днес те не са по-добри, отколкото през 2003 г., когато на срещата на върха в Солун беше подчертана тяхната европейска перспектива. Напротив, тези страни са все по-разочаровани и в техните общества антиевропейските наративи намират благодатна почва.

Виждал съм ускоряването на историята след войната на НАТО в Косово през 1999 г. България и Румъния, които по това време бяха само кандидатки за присъединяване към НАТО и ЕС, дадоха своето въздушно пространство на алианса, смел ход, въпреки че в България бе взет скришом от обществото, който в крайна сметка им осигури място и в двата клуба (НАТО през 2004 г. и ЕС през 2007 г.). Това стана въпреки че, строго погледнато, нито една от двете страни не отговаряше на критериите за членство.

Бих поканил онези, които твърдят, че критериите са свещени, да развихрят въображението си и да се опитат да си представят каква би била България, ако не беше в НАТО и ЕС. Със сигурност щеше да стане руска колония.

Войните са отвратителни, но те често са катализатор за политическа интеграция. Войната в Украйна вече доведе до решение, което би било невъзможно преди 24 февруари – тя даде статут на кандидат на Украйна и Молдова и обеща същото на Грузия, веднага щом грузинците разрешат вътрешните си противоречия.

В този контекст новото предложение на Комисията за предоставяне на статут на кандидатка на Босна и Херцеговина изглежда логично. Без войната в Украйна Босна едва ли би могла да очаква подобно насърчение.

Удивително е, че във време, когато Русия се опитва да разшири територията си чрез водене на войни, страните, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да преминат през непреодолими препятствия. В светлината на войната в Украйна вече е ясно, че тези пречки служат само на Русия.

Често чуваме сравнения между съветската империя и Русия на Путин в смисъл, че сме в друга Студена война, вероятно по-лоша от първата. Очевидно е по-лошо, защото съветската империя беше изградила стени, за да попречи на гражданите си да напуснат, докато доктрината на Путин казва, че Русия няма граници. Това трябва да възприемем като пряка заплаха.

Ако войната на Путин в Украйна беше успешна за него и беше постигнала целите си за броени дни, руската армия щеше да марширува в Молдова и Грузия, а след това в страните от Централна Азия. Кой би могъл да ги спре?

Слава Богу, украинците го направиха.

ЕС има много недостатъци и ние, журналистите, си изкарваме хляба от критикуването им. Но нека си го признаем: ЕС остава изключително привлекателен за няколко съседни страни. Това е историческа благодат, която ние безотговорно недооценяваме. И все още оставяме тези страни в сивата зона, като жертвоприношение за Путин.

Можем да упрекваме британците за много неща, но Тони Блеър настоя България и Румъния да станат част от ЕС след войната от 1999 г. Иска ми се днес да има подобно лидерство – но имаме това, което имаме. Днес България и Румъния дори не са членки на Шенген, защото досега винаги имаше държава от ЕС, която да каже „не“, като се позовава на „критерии“ – нищо друго освен претекст да забави Европа и да я държи малка и вътрешно разделена.

Но ветровете се променят. И може би историята ще се ускори.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...