Бурната военна активност в Беларус тази седмица привлече вниманието на Украйна и Запада като потенциален знак, че президентът Александър Лукашенко може да ангажира армията си в подкрепа на слабите военни усилия на Русия в Украйна.
Беларус даде на своите сили за сигурност широки правомощия за предотвратяване или реагиране на провокации от съседни страни, обяви външният министър Владимир Макей пред руския вестник Известия в интервю, публикувано в петък (14 октомври).
„Ръководителят на страната ни проведе редица срещи с правоприлагащите органи и беше въведен режим на антитерористична операция“, посочи Макей.
„Имаше информация, че някои съседни държави планират провокации с цел завземането на определени участъци от територията на Беларус“, допълни министърът.
Лукашенко нареди да се разположат бларуски войски заедно с руските сили близо до украинската граница, а неговото министерство на отбраната казва, че се провеждат учения за „бойна готовност“. Във вторник вътрешното министерство проведе учения за ликвидиране на „диверсионни групи“ близо до Йелск, само на 20 км от границата с Украйна.
Нито външното министерство, нито прессекретариатът на Лукашенко отговориха на искането на Ройтерс за потвърждение за т. нар. „провокации“.
Режимът на антитерористичната операция дава на силите за сигурност широки права, включително задържане за проверка на самоличността, забрана на движение, подслушване и контрол на всички комуникации и безпрепятствено влизане на агенти във всякакви помещения.
Държавната информационна агенция Белта съобщи, че на срещата Лукашенко е казал, че е наредил на разузнавателната агенция на страната да предприеме необходимите мерки за борба с тероризма.
„Трябва да имаме опции за противодействие, включително военни“, каза Лукашенко, цитиран от Белта. „Това се случва, за да се идентифицират и локализират заплахите своевременно и, ако е необходимо, да се отговори адекватно на всякакви военни прояви срещу Беларус“, обясни той.
Украинският президент Володимир Зеленски поиска от страните от Групата на седемте (Г-7) да разположат международна наблюдателна мисия близо до границата, а Франция предупреди Беларус, че може да се сблъска с още западни санкции, ако задълбочи участието си в Украйна.
Беларус позволи да бъде използвана като стартова площадка за нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, но не се присъедини директно към битките. Анализаторите казват, че Лукашенко няма друг избор, освен да се подчини, ако руският президент Владимир Путин поиска той да влезе във войната в момент, когато Москва търпи поредица от поражения и е изправена пред безпрецедентна публична критика за провалите на своите генерали.
Незначителна сила
Анализаторите обаче са скептични, че намесата на Беларус ще предизвика голяма промяна. Според Международния институт за стратегически изследвания нейните въоръжени сили наброяват едва 48 000 души и не са водили война за повече от 30 години независимост след разпадането на Съветския съюз.
„Това не са изпитани в бойни действия въоръжени сили“, каза Самир Пури, автор на „Пътят на Русия към война с Украйна“.
Той каза обаче, че рискът от намеса на Беларус може да принуди Украйна да засили сигурността в северната част на страната, като изтегли силите си от фронтовите линии с Русия на юг и изток.
Беларус граничи с три членки на НАТО – Полша, Литва и Латвия, фактор, който също може да бъде част от изчисленията на Путин, докато се стреми да въвлече своя съюзник във войната.
„Това доближава Путин до границите на НАТО. Какво се случва, ако една ракета се отклони?“, коментира високопоставен европейски служител.
Павел Слункин, бивш беларуски дипломат, който сега е в Европейския съвет за външни отношения, каза, че не вярва, че Лукашенко е на път да ангажира силите си да се бие рамо до рамо с руските, но може би се подготвя за тази възможност. „Може би той все още не е решил, но разбира, че това може да се случи и при този сценарий е по-добре армията да бъде подготвена“, допълни дипломатът.
Слункин посочи, че Лукашенко, който оцеля след масовите протести с руска помощ през 2020 г. и зависи от Путин както политически, така и икономически, няма да бъде в позиция да откаже военна подкрепа, ако Кремъл го поиска.
„Неговата гаранция за запазване на властта зависи до голяма степен от Путин. Лукашенко не може да оцелее без подкрепата на Русия и без репресии. Неговата зависимост е толкова дълбока, че той няма почти никакво пространство за маневриране“, коментира той.
