Цялата драма на българския живот след 1989г. до днес единствено е в умишлената или не пропусната лустрация!
Цветан Лилков
Цялата драма на българския живот след 1989г. до днес единствено е в умишлената или не пропусната лустрация!
От тук нататък да се обяснява на комунисти и герберасти какво е демокрация е все едно да се обяснява на далтонисти какво е цвят!
А това е така,защото в тези две шайки груповия интерес е преставен като "национален".
Излизането от груповия интерес е труден процес,но необходим
понеже груповия интерес жонглира с демагогия от кухи фрази, от които не следва нищо смислено,защото са до време.
След тях кредита на доверие,вяра и алтруизъм е вече изчерпан за да се настанят на тяхно място нихилизъм,апатия и безвремие.
Пък след това се чудим защо хората не желаят да гласуват и кой "зачипи" в главите им "Няма ляво-няма дясно"?
Ами няма да гласуват и доказателство затова са получените винаги следизборни "очаквани парадокси",при които "принципните" са обзети от бурна любов към "безпринципните"!
Правят коалиции с тях и след това няма да четем за "очаквани парадокси",а за "национално отговорни позиции"!
Обаче да се ръсят вехти ченгеджийски опорки,съчинявани още през 1991г.,които даже и на "Бузлуджа" не хващат вяра означава,че за някой партийни функционери 1997г. не е дошла,
а какво остана да пристигнат до 2022г.
Всичко това е следствие от единствената им цел преди време да останат на всяка цена във властта,а сега как да стане така,че да бъдат забелязани в опозиционния екарисаж със сеанси по автосугестия!
