Модерира ли се от тъмни сили нашият Фейсбук?
Ще започне с разказ за напълно конкретен случай. Запознат съм с него от моя близък и го имам надлежно документиран. Случаят, който ще разкажа, е толкова фрапан, че може да илюстрира и подкрепи всичко, което ще си позволи да утвърди по-долу.
И тъй: във Фейсбук страницата на председателя на (парламентарно представената) политическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов (на 22 май) се появява следният пост: снимка, на който въпросният председател е застанал пред крайпътната табела „село Бродилово“, сочи я с пръст и ни осведомява, че в това село се провежда „семинар по тричане“ (надявам се читателите да имат представа какво е „тричането“).
Текстът под снимката на гласа: „ Според местните хора не е нужно почти нищо освен два кола и едно въже, за да се осъществи „процедурата“. Веднага се сещам, че една друга процедура също не изисква нищо освен два кола и въже. Само че нея ще я прилагам не на кучета, а на националните предатели ”.
Прочитайки този пост моят близък пише своя пост, обръщайки се към тях, които ще четат и коментират „възрожденеца“: „ Докладвайте. Какво да изберете – всичко има. Аз докладвах за насилие. ПП Подобни заплахи не са ли подсъдни? “
Познайте сега каква е реакцията на модераторите на българския ФБ по този казус. Ето я: по-малко от деня след публикуването на своя пост моят близък получава следното съобщение: „ Публикацията ви нарушава нашите стандарти на общността по отношение на насилието и подстригането “. И уведомявам, че акаунтът ми е ограничен за срок от 29 дни.
Пояснявам (защото това аз първоначално се смесва) – „нашите стандарти по отношение на насилието и подстракателството“ е нарушил не Костадин Костадинов, а моят близък, призовал „общността“ да докладва – да кажем „за насилие“ – „възрожденеца“, и попитал (именно попитал ) дали заплахите на този последен не са подсъдни.
Сега аз ще попитам читателите на моя текст – има ли някой от вас, на който да не е ясно какво казва със своя пост Костадин Костадинов? Има ли някой, на когото да не е ясно за каква „друга процедура“, за която – също като за „тричането“ не се изисква нищо освен „два кола и едно въже“, говори председателят на парламентарно представената партия и което именно „процедурата“ “ обещава, че „ще я прилагам не на кучета, а на националните предатели“?
Макар буквално думата „бесене“ да не е използвана, сигурен съм, че не може да се намери носител на българския език, който да не разбере, че има предвид именно тази „процедура“. Което впрочем се доказва и от първите коментари на привържениците на Костадинов под „ироничния“ му пост.
Не, опонират те на „лидера“ си – националните предатели няма да бесим, а ще ги въдворим в трудови лагери (в „концлагери“ уточнява се понятието), за да „допринесат и те с нещо за обществото ни“; Ще ги изпратим в урановите мини, за да съживим най-сетне и този „важен за страницата ни отрасъл“.
За да се запознаете с описанието на случая, ще осведомите читателите, че ще намерите току-що коментари към настоящия момент са изтрити от страницата на Костадинов, но въпреки това, че собственият ви пост е масовият докладван, този и до днес (28 май) може да бъде прочетен на нея. За сметката на този акаунт на (поне) един от „докладвате за него“ – този на моя близък – е „ограничен за 29 дни“, защото е нарушил „стандартите на общността по отношение на насилието и подстрекателството“.
Не съм специалист в тази сфера, но съм осведомен поне за това, че надзорът и модерирането на словесното съдържание на публикацията във Фейсбук (което в случай че не се интересувам) трябва да се извършва на смесен принцип – от алгоритъм, създаван на езика, и от колегия от модератори – реални хора.
Ролята на алгоритъма, който модерира – т. е. спира, санкционира и т.н. н. определено съдържание по чисто формални критерии („език на омразата“, „нецензурност“, „разизъм“ и т. н.), безспорно е по-решаваща при публикации на някои от глобалните езици – английски, френски, немски.
Напротив – ролята на реалната колегия от модераторите, т. е. на конкретни хора ( може да бъдат ръководени в работата им от субективни политически пристрастия и полезни мотиви; може да бъдат „купувани“, „притискани“ и т. н.) е практически решаваща при модерирането на словесното съдържание в публикациите на малките езици, каквито са е именно българският.
Известно ми е също, че това модериране на публикации на малките езици, централите на ФБ възлагат (с договори) на локални (местни) подизпълнителски компании, контролът над чиято работа от страна на „центъра“ е практически нищожен.
Накрай – осведомен съм и за онова, което е определено твърдо от почти всички у нас, а именно специално в България ролята на модератор на ФБ-съдържанието се извършва от компания на име Telus International , разполага със свои офиси в София (на пл. „Македония“) и в Пловдив. [1]
И ето: случаите, подобни на разказанията от мен в началото – а те у нас, лесно може да се докаже, стават всички по-многобройни [2] – свидетелстват, че модерирането (респ. спирането, санкционирането) на публикациите във ФБ, извършвано от споменатите колегии, е вече мощно овладяно от фактори с опасни за обществените настроения в страницата ни интереси и цели. И това, което твърдя сега, далеч не е мое (частно) убеждение.
Само преди дни безпокойството от овладяването на българското ФБ-пространство и то от „прокремълска“ агентура производители министърът на електронното управление Божидар Божанов, а евродепутатът Ева Майдел публикува онзи ден Официално писмо до ФБ, в което алармира за водеща до опасни ефекти на системата за модериране на българското съдържание в социалната мрежа. И сред също така прокремълски [3] .
Аз от своята страна ще се опитам да дообясня, защото според мен е изключително важно на подобно (и очевидно вече неотрицаемо) овладяване на модерацията на българската ФБ да се противодейства най-решително и по всички възможни начини.
Не може да се отрече, мисля, че всички по-масово въздействащи върху обществените настроения у нас напоследък са именно акциите – спонтанни, дирижирани или спонтанно-дирижирани – които се извършват в социалните мрежи (най-вече ФБ) от специално организирани групи.
Именно тези акции, с много голяма бързина се регистрират днес и най-масовите ре - акции в публичното ни пространство. Може да се забележи дори, че на конвенционалните медии в България (ТВ, вестници и т. н.) все по-често се налага да реагира именно на реакциите, изявяващи се и ставащи видими в социалните мрежи, т.н. е. те са вече реакции на реакциите , буквално пораждани, предизвиквани от акциите в тези мрежи.
Но значи ясно е, че една овладяност на модерирането на тези мрежи (на ФБ) от „неидентифицирани“ агенти може да бъде решено да се манипулира също така на обществените настроения в определена посока, така и заглушаването на други в противоположна посока.
И понеже започнах с поста на Костадин Костадинов, нека да илюстрирам казаното току-що именно с действията на и отношението към този „субект“ във ФБ.
Не може да не се забележи, дори само от цитирания пост (многократно вариран и в другите му публикации), че онова, което Костадинов върши, представлява всъщност „нормализиране“ – придаване на „гражданственост“ на откровено и тежко „стигматизиращи“ цели групи хора определение като например присъствието и в цитираните „национални предатели“ (но също „дегенерати“, „отродители“ и т. под.).
Ако се проследи ФБ-продукцията на „възрожденеца“, ще се види, че като ни повече, ни по-малко от „националните предатели“ той определя следните групи хора:
а) Всички привърженици – политически и културни – на евроатлантическата интегрираност на съвременна България. Това следва, че поддръжката на тази интегрираност се съобщава за „ национално предателство “;
б) Подкрепящите членуването ни в ЕС и НАТО. От което следва, че подкрепата за такова членуване е „национално предателство “;
в) Настоящите за (реална) помощ за нападнатата от Русия Украйна, каквато помощ оказва практически и целия цивилизован свят. От което следва, че това настояване, в съгласие с глобалното обществено мнение е „национално предателство “.
Съобрази сега, читателю, в какво тогава би трябвало да се състои, според „субекта“ националната „лоялност“ на българските граждани – лоялността им към „нацията“.
Първо – в отчуждаването ни от семейството на европейските народи (ЕС) и от евроатлантическия отбранителен съюз (НАТО).
Второ – в отказ от подкрепата за Украйна и следователно в несъгласието ни с глобалното обществено мнение по този въпрос.
Не означава обаче това, че за Костадинов „да бъдем лоялни към своята нация“ (да не „национални предатели“) означава собствено да сме… лоялни към антагонистите на европейското семейство от народите, към агресора в Украйна, към глобалната осъжданата от света Русия? Не означава ли, че да сме верни на нацията си, означава да сме верни на… Русия , обл. да сме предатели на нацията си – да сме предатели на Русия ?
И ето: неглижирането на подобни словесни стигматизации, „нормализиране“ им чрез системно несанкциониране в социалните мрежи „нормализирано“ всъщност… радикалното пътнофилство (русофилство) у нас, т. е. националното предателство в полза на тази чужда страна в момент на водена от нея агресивна (включете насочено към България) политика.
По-нататък: не може да не се забележи – пак дори само от цитирания пост (също многократно варира във ФБ-продукцията на „възрожденеца“), че новото, което на него му се позволява със странното модериране на социалната мрежа на българския език, представляват също „нормализиране“ на най-радикалните форми на насилие и поощряване на техните желаене .
Забележете, че с „остроумицата“ си за „другата процедура“, неизискваща нищо освен два кола и въже, което „ще прилагаме обаче не на кучета“ като „тричането“, очевидно не нарушават с нищо „стандартите на общността по отношение на насилието“ Костадинов обещава не дори съд за „националните предатели“, а направо саморазправа с тях.
Забележете също, че със „спонтанните“ реакции, които предизвикват това „ненарушаване на стандартите на общността по отношение на насилието и подстрекателството“ в своя пост, авторът му придава легитимност на едно възможно възраждане на абсолютно престъпни тоталитарни практики, които отдавна са отхвърлили като дори мислите форми на наказание.
Разкриването на концлагери, които, надпреварвайки се със своя „фюрер“, предлагат поддръжниците на бъдещото му „човекотричане“, нека припомня, бе отричано и крито дори от извършване на тоталитарни режими на нацизма и комунизма, защото дори те съзнаваха, че това е неоправдаемо по дефиниция.
С „ненарушаващия стандартите на общността по отношение на насилието“ свой пост, известен автор – бидейки председател на политическата партия в конституционно-правово устроената ни република – внушава още, че най-уродливи форми на удовлетворяване на примитивни, криминални страсти могат да са (реални ) възможност в държавата ни.
Едно тяхно удовлетворяване не просто може да бъде „бленувано“ единствено насаме, защото е обективно престъпно. Това може да бъде огласено и гласно търсено с легитимната форма на гласуване – за „Възраждане“, чийто председател не се стеснява да обещава да „беси“ (впоследствие: не дори да осъжда на смърт, да „екзекутира“, а да „трича“ “) националните предатели като кучета.
Безспорно ми се струва също, че двете неща, на които обърнах внимание, вървят ръка за ръка. Придаването на гражданството, „нормализирането“ при стигматизирането на определения на цели групи хора, при това за политически възгледи и манталитет, разбира се води до придаването на „нормалността“ и допустимостта на най-радикалните форми на насилие спрямо тях. Щом страна не се е напълнила с „национални предатели“ (с „дегенерати и т. н.“), няма как да не започнем направо да бесим.
И обратно: щом подсещаме за „процедури“, които утре ви казваме, че ще изпълняваме, значи цели групи в страната не могат да бъдат гледани на друго място, освен като „кучета“. И ние ви защитаваме да ги гледате и да се отнасяте към тях именно като към „кучета“.
В заключението ще каже: с този текст нямам намерение да придавам (ушаващ) ръст на Костадин Костадинов и на неговата партийка. Взех за пример скандалния случай с „модериране“ на известен пост във ФБ и с позиция в моя близък, за да покажа, че изглежда тази социална у нас действително е започнала да се овладява от подмолни сили, които старателно се мъчат да преобразуват „общността“ “ Í от подчинена на цивилизовани „стандарти“, в общността, моделирана по „стандартите“ на една страна, от която в момента целият свят е настрръхнал. А на това решително да се противодейства трябва .
Тя не може да остане в ръцете на „модератори“, за които масовото докладване на остроумицата за „човекотричането“ е глас в пустиня, докато масовото (тролско) докладване на докладването за насилието свидетелства за „нарушаване на нашите стандарти“. Никакъв „алгоритъм“ – нека ви казва – тук не действа. Действие човеци от плът и кръв с ясни цели, макар и, за болка, с лица, които са ни още неизвестни.
___________________________________
