Може би някой ще се изненада, но ми харесва най-новото интервю на посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова ( https://www.clubz.bg/124404-ne_se_pritesnyavayte_otnosno_snabdyavaneto_s...|. По две причини.
Първо, за пръв път тя избягва да се позове на историята ( 3 март – при това в навечерието му! ), т.е. на аргументите от 19 век, за да гради впечатление за руско влияние в днешна България. Признава, че мненията у нас спрямо руската политика са полярни. Тихомълком изоставя тезата на предишния руски посланик Юрий Исаков, че “русофобите” в България са маргинали.
Второ, но не по важност, е друго нейно косвено признание. Митрофанова говори за Запада като за колективен противник на Русия. Няма я опорната точка за липсата на единство на Запад именно спрямо създадената от Русия криза в центъра на Европа, където се намира Украйна. Иначе казано, ефектът от тази криза е обединителен за Запада. Като знаем, заслугата за това е изключително на Путин и неговия режим, истински талант в създаването на врагове на Москва.
Путин постигна и друг неочакван за него и компанията му в руската върхушка резултат. Вместо нахлуване в Украйна, предизвика нахлуване на украински граждани от Донецк и Луганск в Русия, призовани от Москва да се евакуират. Прилича на бумеранг от запокитените закани срещу Украйна.
Дали е евакуация? Повече изглежда като депортация на нещастници, повярвали в путлеристката пропаганда. Само че не са 700 000 хиляди, каквито данни побързаха да разпространят съучастниците в този нов опит за международен шантаж, използвайки и разпалвайки страховете на руско говорещите украинци.
Вълната от евакуирани, оказали се депортирани, достигна 1600 души, извозени ( в буквалния и преносния смисъл) с 40 автобуса. Пристигнаха в съседната руска Ростовска област, за да установят няколко неща, че няма условия за тяхното настаняване и че не ги посрещат с хляб и сол.
Сол в тази рана рана добавят социалните мрежи, от които личи, че местните руснаци никак не са очаровани от перспективата да гарантират хляба на депортираните. Реакциите им варират от раздразнение до гняв.
Бежанците, отгоре на всичко, установяват, че вратата зад тях е хлопнала като капан за плъхове, напускащи кораба без нужда ( с извинение за сравнението по отношение на пострадалите от своята наивност човешки същества). Руските власти не им позволяват да се върнат обратно. https://theins.ru/news/248684
Но ефектът от нагнетяването на напрежението с разполагане войски по границата с Украйна се отразява не само като бежански рикошет за руска сметка. На международния фронт се случват и други неприятни за Москва процеси, които изгледат свързани.
САЩ са близо до сделка с Иран, т.е. до т.н. ядрено споразумение, което би позволило иранският нефт да се завърне на световните пазари. Цените на петрола веднага тръгнаха надолу ( заедно с курса на рублата, достигнал към днешна дата 75 : 1 в полза на “зелените”) . “Бензиностанцията с ядрени ракети”, както покойният американски сенатор Джон Маккейн нарече Русия, губи от разведряването по линията Вашингтон-Техеран.
Далечна Япония в Далечния Изток също разочарова Москва. Заместник-ръководителят на бюрото по европейските въпроси в японското външно министерство Шиучи Токуда заяви за руския сайт “Газета.ру”, че няма да отстъпи от позицията си и да подпише мирен договор с Русия без да й бъдат върнати всичките Курилски острови, окупирани от СССР. И на този (далеко)източен фронт, където Токио и без това подкрепя безрезервно западната позиция срещу руската агресивност, Кремъл среща твърд отпор.
Японският пример показва на Кремъл, че колкото и да е съблазнително за винаги гладната за още суровини могъща японска икономика да се сдобие с изгодни сделки Русия, Токио не прави принципни компромиси. “Намекът” е, че в лицето на една от най-богатите държави в света, в сравнение с която Русия изглежда като беден роднина на световния икономически кръстопът, Москва има последователен противник по темата за териториалните “придобивки”, толкова близка до сърцето на Путин, разчитащ на политиката на свършените факти ( принцип в международните отношения от 19 век).
Иначе регионалните власти в Русия рапортуват готовността си да приютят бежанци от Донбас, но явно се “пазарят” за максимални квоти. Сумарно излиза, че биха поели до 100 000 души – стига сред говорещите руски жители на Донбас да се появи ентусиазъм да се евакуират. Къде ще отидат останалите ( предполагаеми, според пропагандата ) 600 000? “В Магадан”, предлага един коментатор в социалните мрежи, а друг “милостиво” препоръчва да бъдат разселени в западналите и изоставени руски села в Ростовска област.
