МИРОТВОРЧЕСКИ МИСИИ НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ
Този списък е съставен в отговор на две любими опорки на еврофобите и американофобите в България - "Русия винаги е била нападана и никога, никого не е нападала" и "А каква работа имат американците еди-къде-си". В него съм събрал войните, обявени и започнати от Русия (съответно - от СССР) и всички нейни военни намеси по света. Тук не коментирам причините за тази, или онази кампания, нито кой е крив и кой - прав. Просто излагам фактите. Иначе, ясно е, че Освободителите правят всичко в името на мира и в помощ на различните братски народи.
Поради оскъдната информация, а и малкия мащаб, в списъка не е включено завладяването (и потушаването на въстания) на повечето далекоизточни и северни народи като коряки, ненци и т.н. Оскъдна е и информацията за износа на революция в страните от третия свят по време на студената война.
Тъй като материята е огромна по обем, е възможно да съм допуснал непълноти, или неточности. Приемам предложения за всякакви допълнения и корекции, стига да са с посочен източник.
Освен изброените по-долу кампании, Русия е водила и около 20 войни, в които е била нападната и/или ѝ е била обявена война от другата страна.
И едно уточнение: не всички точки в списъка са войни. Има и потушавания на въстания (включително - в други държави), има и разполагане на мироопазващи контингенти (1 бр.), има и няколко създавания на военни бази.
И така, списъкът:
1) 1495-1497 г. - първа Руско-шведска война; В съюз със датския крал Ханс, Иван III изпраща Даниил Шченя и Василий Шуйски да обсадят шведския замък Виборг. Той е превзет след тримесечна обсада. От своя страна, шведите превземат крепостта Ивангород. Войната приключва с паритет, след като Ханс бива обявен за шведски крал.
2) 1558-1583 г. - Ливонската война - война на Русия срещу всичките ѝ северни и западни съседи. Започната от Иван Грозни с нашествие в територията на днешна Латвия и Естония;
3) Войни срещу Казанското ханство (Волжка България) през 1547–1548 г., 1549–1550 г., 1552 г. След като превзема Казан през 1552 г, Иван Грозни включва в титулатурата си и "цар на българите".
4) 1556 г. - анексиране на Астраханското ханство;
5) 1581-1586 - война срещу Сибирското ханство, завършила със завладяването му;
6) 1590-1595 г. - Четвърта Руско-шведска война. Започната е от Борис Годунов; Завършва с победа за Русия.
7) 1632 г. - Михаил Романов напада Жечпосполита (Полско-Литовската държава), обсажда Смоленск, но е разбит;
8 ) 1654-1655 - Алексей Романов напада Жечпосполита и превзема Смоленск;
9) 1656 г. - Алексей Романов обявява война на Швеция. Започва т.нар. "Малка северна война" (1656-1658 г);
10) 1695 г. - Първи поход на Петър Велики за завладяване на Азов. Неуспешен;
11) 1696 г. - Втори азовски поход. Азов е завладян;
12) 1700 - 1721 г. - Великата северна война.
Петър Велики обявява война на Швеция. Войната завършва с победа за Русия.
13) 1711 г. - Прутска война срещу Османската империя. Османските войски разбиват армията на Петър Велики;
14) 1714-1717 г. - Поход срещу Хивинското ханство (в днешен Узбекистан). Експедицията на капитан Александър Бекович-Черкаски, включваща 4000 редовни войници, 2000 казаци и 100 драгуни, е унищожена.
15) 1722-1723 г. Руско-Персийска война. Петър Велики завладява по-голямата част от Кавказ;
16) 1727-1764 г. - война с Чукчите, приключила с поражение за Русия. След като не могли да се справят с партизанската тактика на чукчите, руските власти изтеглили всички войски и напуснали крепостите в Чуктка. Чукотка номинално минавала за част от империята, но била реално завладяна чак през 20-те години на ХХ-ти век;
17) 1733-1738 г. - Войната за полското наследство.
Русия се включва на страната на куфюриста на Саксония Август II. Войната завършва с подписването на Виенския договор. Август II става полски крал, а Русия печели като териториални придобивки Ливония и херцогство Курландия и Земгале.
18) 1735-1739 г. - Руско-турска война.
Първи опит да бъде превзет Крим. Неуспешен.
19) 1756-1763 г. - Седемгодишната война.
Войната е почти световна и първоначално избухва между Великобритания и Франция в колониите в северна Америка. Постепенно се включват почти всички европейски държави. Руската императрица Елисавета Петровна окупира почти цялата Прусия, но умира. Наследникът ѝ Петър III-ти, който е известен със симпатиите си към Прусия, излиза от войната;
20) 1763 г. - Потушааване на въстание на алеутите.
Възниква конфликт между руските заселници и коренното население на остров Уналяска (един от алеутските острови в близост до Аляска). Алеутите унищожили 4 руски кораба: „Св. Йоан“, „Св. св. Захарий и Елисавета“, „Св. Николай“ и „Св. Троица“. Загиват 162 души. Командирът на кораба „Св. Петър и Павел“ Иван Соловьов съобщава за унищожените плавателни съдове. Той и остатъкът от екипажа на „Св. Троица“ започват операция, при която са убити не по-малко от 5 000 алеути.
21) 1768-1772 г. - Първа подялба на Полша.
Русия и Прусия окупират Полша. Това става косвена причина и за следващата руско-турска война. Казашки части, преследващи полски въстаници навлизат в Османската империя. В края на краищата 30% от територията на Полша е поделена между Русия, Прусия и Австрия през 1772 г, а Русия става "гарант" за независимостта и териториалната цялост на останалото от Полша.
22) 1768–1774 г. - Руско-турска война.
За първи път руски войски преминават Дунав. В договора от Кючук Кайнарджа, Силистренско (21 юли 1774 г.), с който се прекратява войната, за българи изобщо не се споменава. Русия получава достъп до Черно море, като заема днешна Южна Украйна, която бива наречена Новорусия, а Кримското ханство получава независимост от султана;
23) 1783 г. - Русия анексира Кримското ханство 9 години след като го е "освободила".
24) 1784 г. - Колонизиране на о-в Кодиак.
Григорий Иванович Шелехов, който по-късно ще създаде руско-американската компания, превърнала се по-късно в колониална администрация, пристига в залива "Три светии" на остров Кодиак с два кораба. Местните го посрещат враждебно, на което той отговаря като избива стотици и взема заложници. След като установява властта си на остров Kodiak, Шелехов основава второто постоянно руско селище в Аляска (след Уналаска, постоянно уредено от 1774 г.) на острова, в залива "Три светии".
25) 1792 г. - Втора подялба на Полша. Русия изпраща в Полша 97 хилядна войска и принуждава сейма да гласува "доброволно" присъединяване към Русия на Киевското, Волинското и част от Виленското воеводства, а към Прусия – Гданск, Торн и Познан. В Полша остава 40-хиляден руски гарнизон;
26) 1795-1797 г. - Трета подялба на Полша.
Поляците въстават и това дава повод на Русия, Австрия и Прусия да ликвидират окончателно Полша.
27) 1799 г. - Италиански поход на Суворов. Част от войната на втората коалиция срещу Наполеон.
28) *1801 - Към Индия потегля 35 хилядна армия, която е трябвало да нападне британската колония съвместно с 35 хиляден френски корпус, изпратен от Наполеон Бонапарт. Император Павел I -ви обаче е убит и казашкият корпус е върнат. Походът е обозначен със звездичка, защото е преустановен в самото начало.
29) 1802-1805 - Руско-индианска война;
През 1775 г. руснаците стъпват на о-в Ситка. След кратки схватки, Александър Баранов, първият губернатор на т.нар. "Руска Америка" успява да сключи мир с главния вожд на клана Киксаги от племето Тлингити. Постепенно отношенията се изострили. През зимата на 1802 г. в Хутснуву-Куан (о. Адмиралти) се провежда велик съвет на вождовете, който взема решение да пропъди руските заселници. През май тлингитите атакуват неуспешно крепостта "св. Михаил". През юни повтарят атаката и крепостта е унищожена. През 1804 г. Баранов се връща с четири кораба и придружен от около 500 алеути в 250 лодки. Тлингитите междувременно са построили свое укрепление. На 1-ви октомври руснаците акустират на брега и атакуват, но са посрещнати от силен огън. Алеутите се разбягват, а самият Баранов е сериозно ранен. След едноседмични бомбардировки от корабните оръдия, индианците се оттеглят. През 1805 г. Тлингитите атакуват и разрушават руско селище в Якутит. Постепенно обаче, биват подчинени.
30) 1804-1813 г. - Руско-иранска война.
Започва след като Русия завладява Грузия и Гяджинското ханство (Азърбейджан), които са васали на Персия;
31) 1805 г. - Война на Третата коалиция срещу Наполеон.
Русия придвижва две армии, под командването на генералите Михаил Кутузов и Фьодор Буксхевден, в Австрия и Бавария. След загубата при Аустерлиц е сключен мирен договор с Франция.
32) 1806-1812 г. Руско-турска война.
По време на тази война е опожаряван два пъти Свищов, както и десетки други селища в Добруджа. Руският генерал Ланжерон пише в дневника си, че е имало големи мародерства и огромната част от жертвите са били християни. Неофит Бозвели също се възмущава в "Мати Болгария" от "рушката политика и дипломатика" и оплаква "сиротите рожби" на Добруджа, "отвлечени" в Русия. Войната свършва с Букурещкия мирен договор. Русия получава Бесарабия, а за България и българи отново не се споменава.
33) 1806-1807 г. - Война на Четвъртата коалиция срещу Наполеон.
Русия изпраща в Прусия стохилядна войска под командването на граф Бенингсен. Битката при Йелау през февруари 1907 г, завършва без победител. Следва руски успех при Хайлсберг. Загубата при Фридланд обаче става повод за подписването на Тилзитския мир между Франция и Русия. Русия се задължава да признае териториалните изменения в Европа, да изведе войската си от Молдавия и Валахия, да се присъедини към континенталната блокада (разрив на търговските отношения с Англия), да предостави на Наполеон войска за войната в Европа. На 6 ноември 1807 г. Александър обявява разрива в търговските връзки с Англия. На 27 септември 1808 г. Александър I се среща с Наполеон в Ерфурт и на 30 септември 1808 г. подписва секретно споразумение, в което, в замяна на Молдавия и Валахия, се задължава съвместно с Франция да действа против Великобритания.
34) 1808-1809 г. - Руско-шведска война (наречена още Финландска).
Русия обявява война на Швеция затова, че не подкрепя континенталната блокада срещу Англия. В резултат от войната, Русия завладява Финландия.
35) 1809 г. - По време на франко-австрийската война през 1809 г. Русия, като официален съюзник на Франция, изпраща на австрийската граница четиридесетхиляден корпус под командването на ген. С.Ф. Голицин.
36) *1828-1829 г. - Руско-турска война.
Обявена е от турския султан, но я включвам заради фрапиращото отсъствие на българския въпрос в Одринския мирен договор и последващото потушаване на опита за българско въстание.
Русия стига до Одрин. В Одринския мирен договор Русия получава териториални придобивки в делтата на Дунав и в Кавказ. Силистра остава под руско управление за срок от 6 години. Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила. За България и българите отново нищо не се споменава. Капитан Георги Мамарчев опитва да вдигне въстание в Котел, но "братушките" изпращат казашка част, за да го арестува и потушават въстанието;
37) 1830 г. - Ноемврийско въстание в Полша.
Николай I-ви смазва ноемврийското въстание в Полша, имаща дотогава някаква минимална автономия в границите на Руската Империя и въпросната автономия е премахната.
38) 1832 г. - Египет.
По искане на султана, Русия се намесва в потушаването на бунта на египетския паша Мохамед (Мехмет) Али. На следващата година Николай I подписва Ункярискелесийския договор, сключен за период от осем години, чрез който Руската империя става гарант на независимостта на Османската империя(!!!!) и се задължава да ѝ предоставя войски, необходими ѝ да осигури защитата си. В замяна на това получава изгодни условия за плаване в проливите, според които по нейно искане султанът трябва да не допуска военни кораби на други европейски държави да преминават през Босфора и Дарданелите.
39) 1834 г. - Неуспешен опит да бъде покорен окончателно Кавказ. Изпратените войски са разбити неколкократно и руснаците се отказват от плана за покоряване на Кавказ. Ограничават се с издигането на няколко крепости.
40) 1846 г. - Руската армия нахлува в последната останала мъничка независима част от Полша - Краков, покорява я и я подарява на Хабсбургската монархия.
41) 1848 г. - Влахия и Молдовия.
Николай I-ви нарежда да се потуши въстанието на румънските княжества в Молдова и Влахия, като действа от името на Русия и на Османската империя срещу освободителното национално движение на румънците.
42) 1849 г. - Потушаване на Унгарското въстание.
По молба на австрийския император Франц Йосиф, Николай I предприема „намеса“ в Унгарската република и потушава Унгарското въстание, спасявайки по този начин Австрийската империя от разпад. Интересен детайл е фактът, че хиляди унгарски въстаници получават убежище в Османската империя - главно в Шуменско. Най-известният от тях е Лайош Кошут.
43) 1853-1856 г. - Кримската война.
Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим между католици и православни християни. През 1852 г. руското правителство, заявявайки, че православното духовенство е несправедливо изгонено, решава да се намеси, използвайки турското правителство. Османците се съгласяват да признаят правата на многобройното православно население в империята, но отказват да подкрепят намесата на Русия в полза на православните поданици на Османската империя, тъй като това би представлявало нарушение на османския суверенитет. Русия обявява война на Османската империя. Европейските държави, като страна в конфликта за Йерусалимския храм, се включват срещу Русия и тя губи войната.
44) 1863–1864 г. - Януарско въстание в Полша.
Въстанието е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Заради зверствата, които извършват водените от него опълченци (руски доброволци, аналог на турските доброволци, наречени башибозук), изключително лоша слава си спечелва бъдещият герой от Руско-Турската война (1877-1878) ген. Гурко.
45) 1864-1868 г. - Завладяно е Бухарското ханство (днешен Таджикистан)
46) 1876 г. - Превземане на Конкард - столицата на Узбекското кралство.
47) 1877-1878 г. - Руско-турската война.
Русия се възползва от Цариградската конференция и Лондонския протокол, и влиза в ролята си на "жандарм на Европа". Преди да обяви войната обаче, докато тече цариградската конференция, сключва с Австро-Унгария тайната Будапещенската конвенция която потвърждава сключеното половин година по-рано Райхщадско споразумение. В тях се казва, че няма да се допусне създаването на голяма славянска държава на Балканите, както и че "България и Румелия ще могат да създадат свои княжества". В резултат на войната, Русия получава южна Бесарабия и части от Кавказ. Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост (Румъния и Сърбия - и малко български земи), а България е разкъсана на няколко части. Наричат това "освобождение".
48) 1901 г. - Манджурия.
Русия изпраща армия от 177 000 души в Манджурия (провинция на Китай), като част от многонационалните сили, изпратени за потушаване на т.нар. "боксерско въстание". След потушаването на въстанието, армията на династията Цин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите Велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне. Русия има апетити и към съседната провинция Корея. Към нея обаче има апетити и Япония. Това става причина в началото на 1904 г. Япония да обяви война на Русия. Русия губи войната.
49) 1915 г. Русия обявява война на България.
Това се случва, след като България обявява война на Сърбия, която само две години по-рано е била основен участник в погрома срещу България (Втора Балканска Война).
По време на Първата световна война Русия обявява война на две държави: Турция (1914) и България. Срещу България са изпратени 1 386 400 войника на Добруджанския фронт и два експедиционни корпуса в Македония. На 3-ти март 1918 г. Русия подписва капитулацията си в Брест-Литовския мирен договор. На картата се появяват Полша, Финландия, Украйна, Беларус, Латвия и Естония.
50) 1918-1920 г. - Съветско-Литовска война.
В края на 1918 г. болшевиките нахлуват на литовска територия. На 8 декември във Вилнюс е образувано Привременно революционно правителство от членове на литовските комунисти с председател Винцас Мицкевичюс-Капсукас. Литовският съвет на свой ред декларира контрола си над града. Създаден е и комитет на полското население. И трите враждуващи фракции на практика съществуват по едно и също време, без да предприемат актове на насилие помежду си, тъй като германските войски, макар и изгубили Първата световна война не се изтеглят от Литва преди 31 декември 1918 г., както е уговорено по клаузите на примирието. След изтеглянето на германските войски, Червената армия овладява голяма част от Литва. Започва сложен конфликт между Червената армия, литовските сили, германски доброволци, биещи се на страната на литовците (в Литва живее немалка германска общност) и полски части. Съветско-Литовският конфликт приключва на На 12 юли 1920 г, когато е подписан мирен договор между литовското правителство и РСФСР, която признава независимостта на Литва.
51) 1918-1920 г. - Естонска война за независимост.
Войната приключва на на 2 февруари 1920 г, с подписването на Тартуския мирен договор, в който се казва, че „Русия безрезервно признава“ независимостта на Република Естония.
52) 1919-1921 - Полско-съветска война.
Войната е в резултат на спор за контрол над западен Беларус и Украйна. Приключва с Рижкия договор от 18.03.1921 г, в който Полша е призната официално от Съветска Русия, западна Украйна остава в границите ѝ, а източна Украйна влиза в състава на СССР.
53) 1920 г. - Бухара.
Червената армия окупира Бухарския емират на 2-ри септември и на 8-ми октомври създава Бухарска Народна Съветска Република. През 1924 г. на нейна територия се образуват Узбекска ССР, Туркменска ССР и Таджикска АССР.
54) 1920 г. Анексиране на Армения.
Република Армения е основана на 28 май 1918 г., след поражението на Османската империя в Първата световна война. Тя просъществува обаче само до 29 ноември 1920 г., когато е завладяна от съветската армия.
55) 1920 г. - Овладяване на Азърбайджан.
През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР.
56) 1920-1921 г. - Тува.
Съветските войски превземат Тува и създават Тувинска Народна Република, която става част от РСФСР. Тува и до днес е автономна република в границите на Руската Федерация.
57) 1920-1921 - Гилан (северен Иран).
На 5-ти юни 1920 г, с поддръжката на десант на съветската Каспийска военноморска флотилия, в северната иранска провинция Гилан е провъзгласена Гиланска Съветска Република. През август "армията на републиката" предприела настъпление в посока Техеран (столицата на Иран), но биа отблъсната. На 26-ви февруари 1921 г е сключен съветско-ирански договор за извеждане на съветските войски от Иран. Републиката се преименува на Персийска Съветска Република, а армията ѝ - на Персийска Червена Армия. С неофициалната поддръжка на военни формирования от съветски Азърбейджан, ПЧА опитва още една офанзива към Техеран, но отново е разбита. На 2-ри ноември 1921 г иранската войска поема контрола над провинцията.
58) 1921 г. - Анексиране на Грузия.
След Октомврийската революция, в закавказието е образувана Закавказката демократична федеративна република, обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от меншевиките. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името Грузинска Демократична Република, призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно – на 16 февруари 1921 г. червената армия нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое болшевишко правителство.
59) 1921 г. - Червената армия се намесва в Монголия. Монголия става втората социалистическа държава в света.
60) 1936-1939 г. - Гражданска война в Испания.
СССР изпраща на републиканците съветници, военни специалисти и техници, оръжие и муниции. Той е и в основата на сформирането на т.нар. Интернационална бригада, съставена от комунисти от цял свят. Интербригадистите, наброяващи според различни източници между 25 000 и 35 000 човека, официално се организират от Коминтерна, който по това време се базира в Москва и е контролиран изцяло от Кремъл. Съветското министерство на отбраната осигурява оръжията и бойната техника за бригадата.
61) 1939 г. - Битката при Халхин Гол, Монголия.
Инцидентът започва на 11.05.1939 г, когато в търсене на паша за конете, монголска кавалерийска част от около 70 – 90 човека навлиза в оспорвана зона между Монголия и Манджурия, контролирана по това време от Япония. В този ден кавалерията на Манджу-го (Манджурия) напада монголците и ги отхвърля зад Халхин Гол. На следващия ден монголците се завръщат с по-голяма численост. Постепенно конфликтът се разраства. От съветска страна в битката са включени три пехотни дивизии, две танкови дивизии, още две танкови бригади – общо 498 танка – две моторизирани пехотни дивизии и въздушно крило от около 250 изтребители и бомбардировачи. Конфликтът завършва с победа на съветско-монголските части.
62) 1939 г. Немско-съветска окупация на Полша.
На 01.09.1939 г. Германия напада Полша. На 17.09, под предлог че спасява "западна Украйна и западен Беларус", СССР също атакува. На 22 септември 1939 година в анексирания от руснаците Брест е проведен немско-руски парад, командван от генерал Хайнц Гудериан и комбриг (бритаден генерал) Семьон Кривошеин. Въпреки тежките бомбардировки, Варшава капитулира едва на 28 септември, а последната значителна полска част се предава на 5 октомври. През април и май 1940 г. край селцето Катин са разстреляни и погребани в масови гробове близо 22 000 полски войници и офицери. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Руският президент прави изявление, в което изтъква, че вината за тези събития е на комунистическата система и тоталитарния режим на управление. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.
63) 1939-1940 г. - Съветско-финска война (Зимна война).
На 30.11.1939 г. съветски войски с численост почти 1 млн. войника, няколко хиляди танка и над 3 хил. самолета, нахлуват във Финландия. Въпреки огромното числено неравенство (Финландия разполага с около 320 000 войника, 32 танка и 114 самолета!!!), финските войски успяват да спрат агресора, макар и с териториални загуби. На 12.03.1940 г. е подписан Московският мирен договор, в който Финландия отстъпва части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий.
Заради тази агресия, СССР е изключен от ОН, а като спомен от нея остават самоделните противотанкови гранати, използвани от финладците, които са наименувани на съветския външен министър - "коктейл Молотов".
64) 1940 г. - Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина.
На 24.06.1940 г. СССР отправя ултиматум към Румъния да предаде доброволно провинциите Бесарабия, Северна Буковина и Херца. Румъния не оказва съпротива, вероятно посъветвана от бъдещия си съюзник Хитлер, който вече се е съгласил в преговорите по пакта Молотов-Рибентроп със съветските претенции към тези региони. Въвеждането на съветските войски приключва на 04.07, а на 02.08 на окупираната територия е създадена Молдовската Съветска Република.
65) 1941-1946 г. - Съветско-британска окупация на Иран.
На 25.08.1941 (два месеца след започването на операция "Барбароса") британските войски нахлуват от юг, а съветските - от север. Съпротивата на Иран е прекратена на 17.09. Северната част от страната остава под съветска окупация, а южната - под британска. Иранската територия става основен канал, през който минават помощите за СССР. След края на Втората Световна Война, британските сили се отегглят от Иран, но съветските сили не само отказват да отстъпят, но и подкрепят бунт, който води до създаването на сепаратистки и просъветски държави в Иранския Азербайджан в края на 1945: Демократична република Азербайджан и република Махабад. Съветските войски се отдръпват чак през май 1946, след като получават обещание за петролни концесии. Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики на север рухват и петролните концесии са отхвърлени.
66) 1944-1947 г. - Окупация на България.
България се присъединява към тристранния пакт отчасти и под натиска на про-съветската Българска Работническа Партия (комунисти), тъй като в този момент хитлеристка Германия и СССР са съюзници. След присъединяването, България обявява на САЩ и Великобритания т.нар. "символична война". През цялата ВСВ, дипломатическите отношения със СССР се запазват. На 26 август 1944 г, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. На 2 септември е образувано ново правителство, коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Докато трае съветската окупация, е проведен т.нар. "народен съд". Избит е почти целия политически и интелектуален елит на България.
67) 1944-1958 г - Съветска окупация в Румъния.
В периода 1944-1945 г в Румъния са разположени между 750 000 и 1 млн. войника. През 1946 г. войниците са около 400 000, през 1947 - около 100 000. Постепенно броят им бива намален до около 30 000.
68) 1945-? г. Присвояване на Кьонигсберг.
На 9 април 1945 г. Червената армия превзема столицата на източна Прусия Кьонигсберг. На Потсдамската конференция (17 юли до 2 август 1945 г.) е решено северната част на германската провинция Източна Прусия с Кьонигсберг да стане част от Съветския съюз. От общо 370 хил. граждани на Райха в града остават само 20 хил. души, като от 1947 до 1949 г. всички немци са прогонени от града, а на тяхно място СССР заселва съветски граждани от вътрешността на страната. През 1946 г. Кьонигсберг е прекръстен на Калининград.
69) 1945 г. - Съветската армия окупира Манджоу-Го - марионетна държава на Японската империя в Манджурия.
70) 1945-1955 г. - Окупация на Австрия.
През 1945 г. в Австрия са разположени 150 000 съветски, 55 000 британски, 40 000 американски и 15 000 френски войници. В съветските зони са национализирани стотици предприятия. Започва дипломатическа битка за Австрия. След десетгодишно "надлъгване", през 1955 г. съветските войски биват изтеглени от Австрия. За спомен оставят във Виена един голям паметник на съветската армия.
71) 1945-1990 г. - Окупационни войски в Унгария.
Числеността на съветските войски в Унгария варира. Първоначално в страната остават не много части, които са на подчинение на "Централната група войски", разположена в Австрия и Унгария. След унгарското въстание през 1956 г е възстановена т.нар. "Южна група войки", като щабът им е в Будапеща. В състава им влизат две мотострелкови дивизии, две танкови дивизии, 36-та въздушна армия, една ракетна бригада и един противоракетен полк.
72) 1945 - 1993 г. - Окупационни войски в Полша.
През 1945-47 г. около 500 000 съветски войници са разположени в Полша. Статутът на съветските войски в Полша не е легализиран до края на 1956 г., когато е подписана полско-съветската декларация "за правния статут на съветските войски, временно разположени в Полша". Съгласно договора (който е допълнително разработен с по-късни изменения), съветската войска в Полша е ограничена до 66 000 войници, въпреки че руснаците никога не разкриват на полското правителство действителния брой на персонала на "Северната група войски", полското правителство няма право да инспектира съветските бази. Договорът също ограничава броя на съветски бази в Полша до 39, докато действителният брой на базите достигна 79. Руските войски са изтеглени напълно през 1993 г.
73) 1945-1994 г. - Окупационни войски в източна Германия.
СССР поддържа почти 500-хиляден окупационен корпус в източна Германия. След 1990 г. започва постепенно да го изтегля и последните 1800 войника са изтеглени през 1994 г.
74) 1950-1953 г. - Корейска война.
Корейската Народна Демократична Република, образувана след като в края на Втората Световна Война СССР окупира северната част на Корейския полуостров, напада Южна Корея. В конфликта участва 26-хиляден съветски контингент.
75) 1953 г. - Берлинско въстание.
На 17 юни 1953 в източен Берлин излизат на протест 150 000 души. Основното искане на излезлите на протест берлинчани е отмяна на завишените трудови норми. Постепенно от това настояване произлизат и политически искания. Дори когато от министерството на финансите уверяват, че ще отменят високите норми, протестите не секват. Демонстрантите искат оставка на правителството, свободни избори и обединение на двете германски държави. тогава настъпват съветските войски. Стотици танкове окупират стратегическите точки. Границите със Западен Берлин са блокирани. В 13 часа в Източен Берлин е обявено извънредно положение. Първоначално войниците стрелят над главите на хората, но след това започват да се целят в тях - ранените са безчет, 14 души загиват. Арестувани са общо 15 000 граждани на ГДР. Някои от тях остават с години по затворите.
76) 1956 г. - Унгарско въстание.
В конфликта са убити повече от 2500 унгарци и 700 съветски войници.
77) 1962 г. - Кубинска ракетна криза.
СССР разполага ядрени ракети в Куба. В страната има и 43-хиляден съветски военен контингент. Това води до изостряне на тона и морска блокада от страна на САЩ. Светът е на ръба на ядрена война. Русия първоначално отрича, но в Съвета за сигурност на ООН са приложени неопровержими доказателства. В края на краищата, Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите от Куба. В конфликта има само една жертва - пилот на американски разузнавателен самолет.
78) 1964-1974 г. Намеса в Мозамбикската война за независимост.
Мозамбикският фронт за освобождение е подкрепен от СССР, Куба и Китай. В хода на конфликта, СССР изпраща оръжие и около 1600 "военни съветници".
79) 1965-1975 - Намеса във Виетнамската война.
След свалянето на Хрушчов, СССР се намесва по-сериозно във войната. Към Виетнам потича огромна материална помощ и военна техника.
В края на март 1965 г. Брежнев заявява, че правителството му е получавало "много молби" от съветски граждани, които предлагат да служат като доброволци във Виетнам. От юли 1965 до края на 1974 г. около 6 500 души офицери и генерали, и над 4500 войници и сержанти на руските въоръжени сили, са изпратени като "съветници". Освен това руските военни училища и академии обучават повече от 10 000 виетнамски военни. Официално само 13 съветски граждани са загубили живота си в целия конфликт.
80) 1967 г. - Северен Йемен.
СССР се намесва в гражданската война в Северен Йемен на страната на републиканците. Изпратени са военни инструктори, изтребители и пилоти. На 30.11.1967 г, докато обстрелва роялистки конвой, е свален съветски "Як-11". Пилотът, капитан Шаринов, е убит. Снимките със сваления самолет обикалят западната преса и СССР, който до този момент отрича участието си в конфликта, е принуден да отзове пилотите си.
81) 1968 - Пражката пролет.
Опитът на чешкия ръководител Дубчек за създаване на "социализъм с човешко лице" е задушен чрез окупация от страна на СССР и още 4 социалистически страни. За наш срам, България не само е сред тези страни, но и е инициатор на окупацията. 85-хиляден съветски окупационен корпус остава в Чехословакия до края на Студената война.
82) 1969-1977 г. Военни бази в Сомалия.
На територията и в акваторията на Сомалия са разположени атомни бомбардировачи и голям брой войници на Съветската армия. Създадени са две бази - военно-въздушна в Харгейс и военно-морска в Бербера. Освен това Съветският съюз снабдява Сомалийската национална армия с модерно въоръжение и осигурява професионална подготовка на войниците. След началото на Сомалийско-етиопската война обаче, руснаците решават да преместят базите си в Етиопия.
83) 1970 г. - Намеса в Арабско-израелската война.
След молба от египетския президент Насър през януари 1970 г, СССР разполагат в Египет ракети земя-въздух и между 10 000 и 15 000 войника, включително и 150 пилота. Първоначално израелските военни избягват преки сблъсъци със съветските части. Това се променя на 30.07, кокато в рамките на операция "Римон 20" израелски самолети влизат във въздушна битка със съветска ескадрила и свалят пет МиГ-21. Общо загубите на съветските войски в тази война са 58 убити.
На 18.07.1972 г. Новият президент на Египет, Ануар Садат, недоволен от прекратяването нанвоенните доставки от СССР, обявява експулсирането на 20 000 съветски военни "съветници". Според Хенри Кисинджър обаче, че това е била предварително обмислена операция за заблуда на израелското разузнаване.
84) 1975-1991 г. - Намеса в гражданската война в Ангола.
Изпратени са около 11 000 военнослужещи. Официалният брой на убитите руски войници е 54 души. Значително повече са кубинските "помощници" - в различните периоди от войната, те са между 30 и 60 000.
85) 1977 г. - Създадена е военноморска база в Тартус, Сирия.
86) 1977-1990 г. Военно присъствие в Етиопия.
След началото на Сомалийско-етиопската война, Русия взема страната на Етиопия и напуска базите си в Сомалия. В Етиопия са изпратени 1000 руски и 17 000 кубински военни. През 1978 г. е създадена военноморска база в Нокра. От 1977 г. до 1990 г. съветската военна помощ за Етиопия се оценява на 13 млрд. долара. През 1987 г. Съветският съюз е решил да намали военната помощ за Етиопия и да настоява за политически решения на няколкото граждански конфликта. По това време в Етиопия са останали по-малко от 1800 съветски съветници и общо около 2000 съветници от България, Чехословакия, Унгария, Източна Германия и Полша. Освен това кубинското военно присъствие в Етиопия е спаднало до по-малко от 2000 души.
87) 1978 - в Южен Йемен са разположени съветски военни части. Управляващата партия се преръкръства на Йеменска социалистическа партия, а страната - на Народна Демократична Република Йемен.
88) 1979 г. - В Карман, Виетнам, е създадена най-голямата руска военна база в чужбина. Там са дислоцирани 15-та ескадри на Тихоокеанския флот, база за материално-техническо осигуряване и 169-и гвардейски авиополк. Броят на специалистите заедно със семействата надхвърля 10 000 души. Базата е освободена през 2002 г.
89) 1979-1989 г. Война в Афганистан.
През 1979 г. съветските спецчасти "Спецназ", щурмуват двореца и убиват президента Хафизула Амин, който сам е поискал съветските войски в страната си, но е подозиран от Кремъл, че е агент на ЦРУ. Поставят на негово място Бабрак Кармал. Това дава начало на десетгодишна руска окупация, причинила смъртта на около 15 хиляди руски войници и около 3,5 млн афганци.
90) 1990 г. - "Черният януари" в Баку, Азърбейджан.
През нощта на 19-ти срещу 20-ти януари 1990 г. 35-хилядна съветска армия нахлува в обхванатата от протести столица на Азърбейджанската АССР. В резултат са убити 137 души, а над 700 са ранени.
91) 1991 г. - Януарски събития в Литва.
Използвайки протестите на местното руско малцинство и шепата лоялни на СССР литовски комунисти, Горбачов изпраща през януари 1991 антитерористичния отряд АЛФА, който бързо овладява основните сгради на новото литовско правителство във Вилнюс и провинцията. На 13 януари съветската армия започва да затяга обръча с танкове около телевизионната кула във Вилнюс, където се събира множество от над 50 000 мирни литовски граждани. В типично съветски стил танковете и автоматите откриват огън. Литовските жертви са 14 и всички получават посмъртно литовския кръст за храброст "Витис". От огнестрелни рани умират 13 души, повечето от които на 20-25 години, а Игнас Шумулионис е гимназист и е само на 17 години. 36-годишният Алвидас Матулка умира от инфаркт. Единствената съветска жертва е 30-годишният лейтенант от КГБ Виктор Шатских, който умира от рикошет на куршум, изстрелян от съветски войник. Ранените литовци са 702. Но вместо да се разпръсне тълпата, до 14 януари благодарение на призивите на литовското правителство, на улиците в цяла Литва излизат стотици хиляди литовци. Множеството литовци пред парламента разколебава съветските офицери и Горбачов е принуден да оттегли армията от Литва и да се задоволи само с икономическа блокада.
На 31 юли 1991 г. спецгрупа от ОМОН Рига е изпратена на КПП Медининкай на литовско-беларуската (тогава съветска) граница. ОМОН-овците обезоръжават и завързват на пода 8 литовски митничари и полицаи и ги убиват с куршум в тила.
92) 1991-1993 г. - Приднестровски конфликт.
Съветската 14-та гвардейска армия взема активно участие в конфликта както чрез предоставяне на въоръжение за приднестровските сепаратисти, така и чрез пряко участие във бойните действия. След края на бойните действия, тя остава като част от мироопазващите руско-молдовско-приднестровски сили. 14-ата армия е реформирана през април 1995 г. в оперативната група на руските сили в Молдова, която попада под командването на Московския военен окръг. На 7 април 2016 г. Русия обяви, че ще изтегли войските си от Молдова, след като бъде решен проблемът с ликвидирането на оръжейните складове на 14-та армия. Това все още не е направено.
93) 1994-1996 г. - Първа чеченска война.
На 11.12.1994 г. Русия нахлува в самообявилата се през 1991 г. за независима Чеченска Република Ичкерия. Конфликтът приключва с подписването на Хасавюртското споразумение от 31.08.1996 г, след което Русия изтегля войските си от Чечня.
94) 1996 г. - Босна.
В хода на съвместна операция със САЩ, на 12.01.1996 г в Босна са разположени руски войски.
95) 1999 г. - Косово.
На 12 юни 1999 г. рано сутринта, батальон от 200 руски десантчици от състава на миротворческите сили на ЮНПРОФОР в Босна, качени на БТР и джипове с камуфлаж на КФОР, преминават с бърз марш (над 600 км. за 7,5 часа) през Сърбия и завземат летище „Слатина” край Прищина в Косово, като изпреварват миротворческите американски, английски и френски части. Това става в първия ден, след като НАТО официално прекратява бомбардировките над Югославия. В края на юли руският контингент в Прищина наброява 2000 души. Общо руските войници в KFOR нарастват до 3600 души, като в този брой се включват и намиращите се на летището в Прищина 750 души. Руски части има и в секторите на Германия, Франция и САЩ. Сагата свършва през 2003 г., когато Русия изтегля контингента си, тъй като задържането му е безполезно.
96) 1999-2000 - Втора чеченска война.
На 26.04.1999 г, руски сили нахлуват на територията на Чеченска Република Ичкерия. Бойните действия продължават до м. май, 2000 г.
97) 2008 г. - Руско-грузинска война.
На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство в НАТО, на които 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване. След признаването на независимостта на Косово през февруари 2008 г, Русия обявява, че ще преразгледа позицията си по замразените конфликти в Абхазия и Южна Осетия. Много скоро започват стълкновения между части на сепаратистките републики и Грузия. На 08.08. грузинската армия превзема Цинхвали - столицата на автономната област Южна Осетия. Следва пълномащабна контраофанзива на Русия. В атаката са включени 58-ма мотострелкова армия, разполагаща с 6 000 войника, 609 танка, почти 2000 БМП и БТР, 125 миномети и други оръдия, 190 установки Град и 450 зенитни системи, сред които 4 установки "Точка-У"; 4-та въздушна армия; Черноморския флот; един полк и три батальона от "спецназ".
Съпротивата на Грузия е преодоляна само за пет дни. Следва остра реакция на западните страни. Приет е френски мирен план, предвиждащ въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на постоянното им дислоциране, а
въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните действия и до създаването на международни механизми руските миротворчески сили да вземат допълнителни мерки за сигурност.
98) 2014 г. - Анексия на Крим
На 23 февруари 2014 г. започват проруски демонстрации в кримския град Севастопол. На 27 февруари маскирани руски войски без отличителни знаци овладяват стратегически обекти в Крим. Русия отрича да има нещо общо със "зелените човечета". Под дулата на "вежливите хора" е обявена независимост на Крим, набързо е организиран "референдум" за присъединяване към Русия и на 18.03.2014 г. Крим е анексиран от Руската федерация. Година по-късно, в специален филм по повод годишнината, Путин признава, че "зелените човечета" са били руски войници, а планът за присъединяване на Крим е бил подготвен още преди падането на Янукович от власт.
99) 2014-? г. - Война в Донбас.
Успоредно със събитията в Крим, в цяла източна Украйна се организират демонстрации, подобни на севастополската. Стига се до кървави разправи, които прерастват в истинска война. Донецк и Луганск се самопровъзгласяват на "народни републики". Веднага прави впечатление колко добре са въоръжени "опълченците" в двете "републики". Първоначално Кремъл отрича да има руски войски в Донбас, но впоследствие признава с полвин уста, че руски военни се записвали като доброволци "по време на отпуските си". Предполага се, че основната част от "опълченските" войски е съставена от частната руска армия "Вагнер".
100) 2015-? г. - Гражданска война в Сирия.
Руската военна операция в Сирия започва официално на 30 септември 2015 г. Макар да е обявено, че войната е срещу ДАЕШ, действията се състоят от военновъздушни удари предимно в северозападна Сирия срещу гражданската опозиция и кюрдските милиции. Руски съюзници в кампанията са Сирийската армия, Иранската революционна гвардия и "Хизбула".
В началото на декември 2017 г. Путин обяви, че е постигната победа и нареди изтегляне на руските части. На практика обаче, руските сили не са напуснали Сирия. Има данни, че частната руска армия "Вагнер" оперира на терен, като през м. февруари 2018 г. изтекоха данни за унищожението на цяла нейна рота.
101) 2018 г. - Централноафриканска република.
Информации за присъствие на ЧВК "Вагнер" и в Централноафриканската република (ЦАР). При опит за журналистическо разследване по темата, през м. юли 2018 г. в ЦАР бяха убити трима руски журналисти.
102) 2019 г. - Венецуела.
Във Венецуела на няколко пъти се приземиха руски самолети с военна техника и части на ЧВК "Вагнер".
103) 2019 г. - Либия.
През м. Септември, по време на въздушен удар на правителствените войски срещу позиции на бунтовниците, са убити 35 наемника от ЧВК "Вагнер".
104) 2020 г. - Нагорни Карабах.
Близо 2000 руски военни и военна техника са разположени по цялото протежение на Лачинския коридор за срок от 5 години. По думите на Илхан Алиев, този срок ще бъде продължен автоматично, ако Баку и Ереван „не са против“. Разполагането на контингента е извършено в съответствие със споразумението от 19 ноември 2020 г, сключено между Армения, Азърбайджан и Русия. Споразумението регламентира прекратяване на шестседмичния конфликт между Армения и Азърбайджан.
105) 2022 г. - Казахстан.
След като казахстанският президент Токаев се уплаши, че не може да се справи с избухналите в страната протести, на 06.01.2022 г. руските миротворци бяха разположени в Алмати и други градове, и започнаха да "елиминират" (по техните и на казахстанския президент думи) протестиращи, (които пак по думите им, са западни провокатори и тетористи). Руските войски навлязоха в Казахстан като част от Колективните мироопазващи сили на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), в който членуват Руската федерация, Казахстан, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан. Договорът предполага взаивзаимопомощ при външна заплаха на някоя от страните.
Фейсбук
снимка : https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5...
