Николай Василев и епичните продажби на БТК

https://corruptionbg.com/Epichinte-prodajbi-BTK

Едвин Сугарев

"Най-сериозна тежест обаче би трябвало да има петото закононарушение, тъй като засяга целите на приватизацията, формулирани в същия четвърти раздел, не е предявено изискване купувачът да инвестира собствени допълнителни средства извън печалбата, генерирана от БТК. А тъкмо това е целта на инвестиционния процес – обновяване и цифровизация на мрежата. Именно по отношение на инвестициите би трябвало да бъдат търсени и реалните загуби на българската държава. „Вива Венчърс“ обещава огромни инвестиции – цели 700 милиона долара, но 300 милиона долара от тях следва да бъдат вложени по преценка на инвеститора, а останалите 400 милиона долара са разсрочени в течение на пет години, като в първите четири от тях са по 50 милиона долара, а на петата се очаква да бъдат инвестирани 200 милиона долара. До тази пета година така и не се стига – още през 2005 г. първоначално неофициално, а от 2007 г. и официално, БТК преминава в ръцете на нов собственик. Освен това предлаганите инвестиции изглеждат на пръв поглед внушителни по своя размер, но реално са доста под размера на печалбата на компанията, която само за 2003 г. е 253 милиона лв. Иначе казано, „Вива Венчърс“ би могла да покрие договорените инвестиции само от печалбата на БТК – и въпреки това да спечели солиден дивидент. Така през 2003 г. са изплатени дивиденти 49 286 916 лв., а през 2004 г. – 146 687 261 лв, като „Вива Венчърс“ взема по 65% от тях, въпреки че договорът за приватизация изобщо е сключен чак в средата на 2004 г. 

Както би могло да се предположи, при обсъжданията в Комисията за борба с корупцията в НС, управляващите не се трогват особено много от посочените в сигнала на Благой Димитров закононарушения. Участието на депутатите от управляващите партии в дебата е доста бегло и някак повърхностно. Но на заседанието е извикан председателят на АП Апостол Апостолов[20], който прави всичко възможно да докаже законността и целесъобразността на сделката. Логиката му не е особено сложна: тъй като няма окончателно подписан договор, най-лесно е да се каже, че посочените недъзи на приватизационната процедура ще бъдат изличени в хода на преговорите, и че и „златната акция“, и задълженията на новите собственици към съоръженията на МО и МВР се имат предвид, но ще намерят покритие в някакъв следващ етап от преговорите. По отношение на самата „Вива Венчърс“ той отстоява следната теза: „Да, „Вива Венчърс“ е с 35 хиляди евро капитал, но зад него стои 100% собственост на „Адвент интернешънъл“. Дребната подробност, че отговорността на едно ООД се простира само в границите на уставния му капитал, който и да стои зад него, кой знае защо е отмината, както и фактът, че тези сто процента собственост всъщност минават през офшорни дружества, което прави тази собственост недотам гарантирана и недотам безспорна. 

В хода на дебата Благой Димитров задава и един допълнителен въпрос, който е особено важен. „Какви са защитните механизми за препродажба на „Вива Венчърс“, пита той, защото ако няма такива, то тогава „Адвент“ може да продаде това дружество на когото си поиска. Председателят на АП не отговаря на този въпрос, а това едва ли е случайно. Такива гаранции няма – това става ясно само година по-късно, когато австрийското дружество се оказва де факто собственост на исландския милиардер Тор Бьорголфсон. 

Подкомисия, която да се занимае с приватизацията на БТК, не се създава. Вместо това депутатът от ДПС Рамадан Алтай иронично предлага да се създаде подкомисия, която да се занимае с „лъжливите сигнали“, подадени от Благой Димитров, който подвел съдебната система и с това е попречил за приватизацията на телекома. В крайна сметка се стига до нелепото предложение Благой Димитров да изтегли своите сигнали, което той категорично отказва да направи – и за финал посочва едно сравнение, което е наистина знаменателно: „В момента „Мобилтел“ се оферира на пазара за 1 милиард евро. Вероятно вие го знаете. За какво говорим тогава? За какво става дума? Вие вероятно ще кажете: да, това е мобилен оператор. Но цялата инфраструктура на БТК се използва от мобилния оператор. Фиксираната инфраструктура. Това е така. Част от печалбата на „Мобилтел“ влиза в БТК.“[21] 

Това наистина е така. Няма никаква логика един мобилен оператор да струва един милиард евро, а БТК, без чиито съоръжения нито мобилните оператори, нито интернет доставчиците биха могли да развиват дейност, да струва 230 милиона евро. При това е редно да отбележим, че имуществото на българския телеком съвсем не се изчерпва с кабели и машинарии. В него се включват и 705 имота на обща пазарна стойност 366 милиона лв., намиращи се на централни места във всички градовете. При това официалната им оценка едва ли съвпада с реалната, тъй като според други източници цената им е многократно по-висока. Например „Креди Суис фърст Бостън” оценява имотите на милиард и половина евро. 

Въпреки че в комисията не се стига до сериозен дебат, сигналите, подадени от ОДС, имат повече от сериозни последствия за бъдещата приватизационна сделка. На 6 декември 2002 г. Върховната касационна прокуратура спира приватизацията на БТК, като се позовава именно на сигнала на ОДС, който постскриптум бива обсъден в парламентарната комисия. В съобщение до медиите се посочва, че решението се основава на чл. 185 от НПК, който дава право на прокуратурата да предприеме мерки, за да предотврати извършването на престъпление. На практика обвинението предполага, че приватизационната процедура може да доведе до сключването на неизгодна сделка, което е престъпление по чл. 220 от НК, както и до нарушаване на служебните задължения с цел постигане на облага за себе си или за другиго, което пък е престъпление по чл. 283 от НК. ОДС твърди, че са налице данни за предстоящо извършване на престъпление от министрите Николай Василев[22], Пламен Петров, Николай Свинаров[23] и Милен Велчев[24], както и от изпълнителния директор на АП Апостол Апостолов. 

Естествено, обвинените отричат и се разгаря една от най-бурните дискусии на корупционна тема в историята на българския преход. Според сигнала на ОДС само за една година „Вива Венчърс“ би получила от сделката 400 милиона лв., което е малко повече от оферираната цена от 200 милиона долара. Толкова би била прогнозната нетна печалба на БТК за 2002 и 2003 г., плюс сумата от договора за управленски услуги за 2003 г. (възлизащ на 3,5% от печалбата). АП отхвърля официално всички обвинения в специален текст, публикуван на сайта на БТК. Апостол Апостолов защитава пред медиите своята теза, че за да бъде обжалвано нещо, трябва да има финален договор, а такъв няма. В същото време финансовият министър Милен Велчев заявява публично, че „Вива Венчърс“ няма да получи дивидент за 2002 г., тъй като сделката ще приключи до края на годината, и дивидентът ще остане за държавата. Редно е да се запомни това негово изказване – защото е стопроцентова лъжа. Сделката за БТК се сключва чак в средата на 2004 г., но „Вива Венчърс“ получава дивидент и за 2002, и за 2003 г., въпреки че в хода на преговорите и австрийската компания твърди, че ще остави целия дивидент за 2002 г. на държавата. През 2003 г. управителното тяло на БТК провежда общо събрание с участието на министър Николай Василев, който междувременно е заменил принципала Пламен Петров като министър на транспорта. И на това събрание се гласува разпределението на дивидента за финансовата 2002 г. При това разпределение „Вива Венчърс“ получава 46,8 милиона лв. от печалбата, въпреки че през същата година изобщо не е била собственик на компанията. Според Джоана Джеймс, управляващ директор на „Адвент“ за Централна и Източна Европа, още при отварянето на търга БТК е била предложена на кандидатите заедно с дивидента за 2002 г. Това обстоятелство едва ли не е било известно за тогавашния финансов министър. 

За да разреши възникващите проблеми със съда и прокуратурата, които застрашават сключването на приватизационната сделка, в края на януари 2003 г. мнозинството внася в НС и скоростно гласува промени в Закона за приватизация, като въвежда нова глава в него, с която се урежда раздържавяването на стратегически обекти, в това число спорните сделки с „Булгартабак“ и БТК. Въвежда се специален списък със стратегически важни предприятия, които се приватизират след одобрение от страна на Министерския съвет и НС. Основната цел на това парламентарно усилие е да се избегне съдебният контрол над вече стартиралите проблемни сделки, тъй като, ако те се одобряват от НС, не подлежат на съдебен контрол от страна на ВАС. СДС определя тези промени като „безпрецедентно суспендиране на Конституцията“. Според Екатерина Михайлова[25] (СДС) се нарушават пет члена от нея и се изземват права от съдебната власт, като всичко това се прави, за да се легализират закононарушенията при продажбата на БТ и БТК. Всъщност най-фрапантно е желанието да се въведе законодателство с обратна сила – според проектозакона, внесен от НДСВ и ДПС, актовете на МС и АП, които се отнасят до приватизация на търговски дружества и за които има одобрена стратегия от парламента, няма да подлежат на обжалване и протестиране, в това число и от Върховния административен съд. Предлага се тази промяна да влезе в сила от 23 март 2002 г., или около десет месеца преди гласуването на самия закон. 

При все че са наистина сериозни, съдебните разправии не са единствените проблеми, с които се сблъсква злополучната приватизационна сделка. Напротив, в един момент дори нещата се развиват благоприятно за „Вива Венчърс“. На 8 януари 2003 г. ВАС отхвърля протеста на прокуратурата, а на 23 януари обвинението оттегля постановлението си за спиране на преговорите с тази компания". 

Откъс от Епичните продажби на БТК