Извървяхме пътя от Санстефанския мираж “България на три морета” до България в европейския проект “Три морета”
Темата “Три морета” е прекалено сериозна за да бъде коментирана шеговито, но все пак се натрапват някои забавни аналогии, твърде очевидни, за да бъдат пренебрегвани.
“България на три морета” беше популярен националистически лозунг в годините, когато национализмът се беше превърнал в последното убежище на комунизма, както гласи клишето от началото на 90-те години. Но ето че България днес е домакин на “Три морета”, международна инициатива с участието на 12 европейски държави и САЩ, която няма нищо общо с онзи лозунг.
А помните ли кой го подкрепи ( за да не кажа възкреси, защото ставаше дума вече за началото на този век)?
“България на три морета” беше призив, прокламиран като национална цел от Слави Трифонов, който посвети цяло предаване на тази идея. Моя (не)скромност беше водещ на предаването “В десетката” в същата телевизия, от чийто екран Трифонов реанимира националистическия зов. Поканих го да коментира въпроса във водещото публицистично предаване на телевизията. Той дойде с главния си сценарист Росен Петров, който се открои като инициатор на патриотарската инициатива.
Днес, два дни преди извънредните парламентарни избори на 11 юли, Слави Трифонов е водещата политическа звезда. Росен Петров може да е застинал някъде в миналото на миналите си възгледи, но доколкото мога да преценя по оскъдните му изяви Слави Трифонов вече е на проевропейски и пронатовски позиции, които изключват развяването на онова знаме, олицетворяващо пагубния за поколения българи Санстефански мираж. Разбрахме нагласата му от широко цитираното му интервю за “Льо Монд”, в което той дори заявява, че времената се променили и по отношение на отношението (му) към Русия у нас.
Трябва да припомня също, че категорично подкрепената от САЩ, включително с финансов ресурс за организационни цели, инициатива “Три морета” стана също така лакмус кой от двама противоборстващи досега за върха на народната любов у нас политици е по-близо до евроатлантизма. От самото начало това беше президентът Румен Радев, докато премиерът Бойко Борисов ( наричан от мен напоследък по руски маниер Методиевич по очевидни за зрящите хора причини) се противопостави без много обяснения.
Докато се чудехме какво става по оста на това личностно противопоставяне, червени шамани ни обясниха популярно, че “ Три морета ” била чисто американска идея за противопоставяне на Русия, защото сплотява бившите съветски сателити, върху които Москва се опитва да упражнява остатъчното си влияние. С други думи, Радев се оказа привърженик на това сплотяване, а Методиевич, макар и да се окопити да си промени позицията, беше първоначално и първосигнално против.
Дочуха се и гласове, че в инициативата “Три морета” водеща роля ще има Полша, поради което едва ли не това е проект за подкрепа на полската политика. Е, и? Вярно е, че Полша има най-голямата икономика сред бившите съветски колонии в Европа и че това не се харесва на Москва, която наблюдава със свити юмруци как поляците увеличиха брутния си вътрешен продукт за две десетилетия сътрудничество със Запада в ЕС и НАТО до една четвърт от икономиката на най-голяма по територия и най-богатата на природни ресурси държава в света. Само едно сравнение: Полша изнася мебели на стойност колкото е прехваленият руски износ на оръжия.
Какъв е проблемът и Изтокът в Европа да има свой локомотив по подобие на Запада, спрямо който тази роля играе Германия, която също участва в инициативата заедно със САЩ?
Ще ви кажа: Полша е най-тясно свързаната със САЩ държава в сектора на условно разделената на Изток и Запад Европа. Ето това не могат да понесат гласовете, който се опитват да отровят с ревност по-малките централно и източноевропейски държави ( плюс Австрия и Гърция), участващи в инициативата “Три морета”.
Останалото, относно инвестициите, инфраструктурата, дигиталната свързаност, енергетиката и иновациите очаквайте като информация от самата конференция, която е международното събитие на годината за България с широката представителност на присъстващите 400 бизнесмени и държавни глави.
Колкото до ревността, тя несъмнено гложди поваления “силен човек” на последното десетилетие в българската политика, който се скъса да се хвали с домакинството на България на ротационен принцип като председател на ЕС, но две години по-късно му се къса сърцето да гледа как държавни глави на четири държави биват посрещани днес в София и го опровергават, че нищо подобно вече нямало да се случи след отстраняването му от премиерското кормило на българския кораб.
Така преминава фалшивата слава на капитана с бутафорните генералски пагони, чиито гемии потънаха по волята на българския избирател.
