Сиамските близнаци Борисов и Каракачанов
Защо наистина Борисов и компанията му от националисти блокираха началото на преговори за присъединяване на СР Македония (и Албания )към ЕС, навличайки си неразбиране, учудване, че и гняв от страна на съюзниците ни? Апологетите му се опитват да го оправдаят като вадят от близкото минало въпроса за българската роля в присъединяването на СР Македония към НАТО. Някои дори твърдят, че тази роля била основополагаща.
Хайде да хванем бика за рогата, а не да се държим за опашката му.
България допусна съседите ни в НАТО. Основополагащата роля за присъединяването им се полага по право на най-голямата държава в Алианса. Такива са реалностите. От София се искаше да не пречи. Борисов, барабар със своя другар от ВМРО, се съобрази с тази обективна даденост. Едновременно с това той се се възползва за времето си максимално за самореклама у нас и в чужбина в позата на регулировчик на новото мирно кръстовище в региона.
Ако САЩ членуваха в Европейския съюз най-вероятно нямаше да се стигне и до “храброто” вето на Борисов и компания срещу началото на преговорите между Скопие и Брюксел. Защото по отношение на САЩ Борисов много внимава какво прави и открито се опитва да си купува американска симпатия. Да не би военният му министър Каракачанов много да си падаше по американските самолети Ф-16, че му се наложи да играе ролята на главен търговски пътник до Вашингтон, делегиран от своя началник в правителството?
На Борисов му се струваше, че с един изстрел убива едновременно и американския, и руския заек. Хем да го приемат в Белия дом, хем пък да не му пречат истински да се подмазва на Путин, плетейки неговата южна газова примка за задушаване на Украйна и за привързване на Европа към руската й зависимост от тази суровина.
Компанията на ВМРО е от жизнено значение за Борисов. Тя му стана по-важна от играта на “геополитик” и “балансьор” между Изтока и Запада. Защото се очертава да си няма друга компания в следващия парламент, когато мнимите му заслуги на международното поприще няма да струват и пукната пара на кантара на възмездието.
Това е отговорът на въпроса какво се промени, че нашите власти “прогледнаха” за антибългарската кампания в Македония и на това основание спряха процеса на разширяване на Евросъюза.
Борисов и коалиционните му националисти се усещаха в отлично политическо здраве по времето, когато Скопие кандидатстваше за НАТО след изразената готовност на новото правителство на Заев да сътрудничи със съседите си в името на присъединяване на страната му към най-големия военно-политически съюз в света. За Заев беше от ключово значение да си осигури закрилата на НАТО като нов член в заплашената от дългата нестабилност (и на етническа основа) държавица. А за Борисов беше гъделичкащ егото му бонус да го хвалят като гения на балканските народи, допринесъл за натовизацията на нацията, която иначе националистите у нас не признават.
Какво се промени междувременно?
В съседната ни страна – нищо. И тогава и сега дълго набиваните в главите на хората антибългарски внушения си съществуваха. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ все така си водеше открита антибългарска кампания, както и сега. Нищо ново под звездата на Виргина…
За сметка на това ситуацията в България рязко се обърна. Борисов вече не е така уверен в своето оцеляване във властта. Сигурно добре си дава сметка колко малко вероятно е да управлява след парламентарните избори, дори и да ги спечели отново (с малко ). Бори се да допълзи до урните ( все пак) и да удължи колкото се може повече контрола над дълго градената авторитарна машина на управлението, смазвайки я с “мазнинки” от бюджета с надежда да я използва на пълни обороти. Бои се обаче , че придатъкът на тази машина в прокуратурата може да се обърне срещу него по внушение на ДПС, което никога не се е притеснявало да рита падналия (точно както Борисов).
Вътрешновидовата война във властта и за властта в това отношение е безмилостна. Тези страхове поставят нашия владетел в съвършено нова ситуация.
За Борисов приоритетите се пренаредиха. Вече не му е най-ценно оставането в историята като балканския Крали Марко, комуто ласкателите да целуват ръка за благоволението му да пусне С Македония в НАТО. Оцеляването му изскочи на предно място. За тази цел му трябваше популярен популистки инструмент, чрез който да се присламчи към мнозинството българи и да си запази връзката с националистическата си патерица.
Че кой друг би си “играл” с него в бъдещия парламент – хем е солидарно виновна патерицата за безобразията, които предстои да бъдат разобличавани, хем и тя няма с кого другиго да си дружи. На тази основа, по липсата на фалшиви каузи от рода на “мигрантското цунами”, с което плашеха избирателите на предишните избори, управляващите другари се въоръжиха със слабо познатата от широките народни маси като фактология, но интуитивно болезнената по инерция от век и половина за българското общество “нова” кауза, наречена “македонски въпрос”. На нея и на истината (този път) за антибългарската кампания в С Македония разчита като на ключ за влизане в следващото Народно събрание Каракачанов – както успешно успя да осребри лъжите за надвиснал над България мигрантски ужас.
По тази причина Борисов и спътниците му във властта решиха да си отворят широко затворените очи за лошотията на братовчедите, на които бабуваха за НАТО. Изведнъж “прозряха” необходимостта да ги препънат по пътя към ЕС, въпреки факта, че за разлика от практически светкавичната процедура по присъединяването към НАТО, на Скопие да предстоят още дълги години преговори преди наистина да стане член на ЕС .
ВМРО е нужна на премиера като съветското слънце и въздуха на Кремиковци за всяко живо социалистическо същество в НРБ и особено на Живков . Следовникът на Живков е готов на всичко, за да си запази дружбата с отживелицата, олицетворявана от Каракачанов дори и във физическия смисъл на думата с популярното название “Шкембе войвода”, превърнал се в сиамски близнак на Борисов.
НА СНИМКАТА: Да виждате руснаците да се написали някъде “Балкански поток” на тръбата си, промушена през България? Това е визуализация на Борисовото лъготене, което включва и премълчаването на истинската причина да “прогледне” за македонските нападки срещу България като основание за неговото вето.
