Личните политически пристрастия на полицаите не са личен въпрос

Иво Инджев

Няма скоро да отшуми (ако на това са се надявали от МВР) темата за полицейското насилие, лумнала след големия побой над невинни граждани в нощта на 2 септември в София. Защото живеем в епохата на информационните технологии. Свидетелите са хиляди не само на улицата, но най-вече пред екраните на компютрите и телевизорите.

Някои от тях имат професионална квалификация и забелязват визуални подробности, уличаващи полицаите в политически пристрастия,  доста по-укорими, от онези, с които властта се оправдава в пропагандните си контраатаки срещу “яхването” на протестите от партии и претенденти за политическа слава. 

Такъв е случаят с един социолог от Монтана, чийто анализ на демонстрирани от полицаи от кордоните на 2 септември символи на крайно десния екстремизъм с нацистки произход, е публикуван в неговата страница във Фейсбук и разпространен в популярния сайт e-vestnik. https://www.facebook.com/petko.petkov.555

Без да оспорвам констатациите на социолога, базирани на доказателствен снимков материал със съответните фактологически препратки, намирам също така за интересно да отбележа, че самият автор на публикацията очевидно е любопитен пример за човек с объркани ценности. Направо е емблематичен за социалистите, който харесват Тръмп, най-гръмогласния значим политик на нашето време, който използва думата “социализъм” като плашило и синоним на всичко най-лошо, което може да се случи на Америка.

От снимките в сайта на социолога е видно, че е бил кандидат за общински съветник от БСП, но също така гордо се е снимал на трибуна, украсена с името на Тръмп. При това е показал това пристратие през сегашната 2020 година, когато американският президент атакува яростно своите конкуренти от демократическата партия за изборите през ноември, буквално ругаейки ги на “социалисти”.

Какво ли може да роди този феномен социалисти да харесват враг номер едно на социализма в света? Какво харесват социалистите у нас в един толкова изявен идеологически враг на социализма, който разделя Америка по расов признак както никой друг негов предшественик? Да не би да му зачитат факта, че много бели бачкатори в САЩ, опасяващи се от конкуренцията на мигранти, привиждат в милиардера своя пролетарски закрилник?

Смея да предположа друго и не непременно само по адрес на конкретния социолог, който е приложил снимка на Работническо-селската червена армия РККА с низвергнати в нозете й нацистки знамена на Парада на победата през 1945 година.

Спойката между образа на Тръмп и разбиранията на нашите социалисти за добро и зло с много голяма доза сигурност се нарича Русия и най-вече нейното днешно олицетворение Путин. За  този вожд на руския див капитализъм Тръмп никога не е казал крива дума. Социалистите у нас – също. 

Ако се върнем към темата за българските полицаи и техните убеждения, има редица случаи, при които те изобщо не крият руските си пристрастия. Споменавал съм някои от тях и по липса на легитимна социология, която да проучи този въпрос на професионална основа, ще ги припомня, твърдейки, че изглеждат доста представително. 

На един от протестите срещу правителството на Орешарски, продължаващи и през пролетта на 2014 година след руската окупация на Крим, един униформен, охраняващ Народното събрание, беше заговорен от мой приятел сред протестиращите. Полицаят без колебание го “зашлеви” с изявление, че  българската полиция няма да се поколебае да застане на страната на Русия ако избухне война с участието на НАТО, т.е. и на България срещу нея.

Същото ми беше казано и от въоръжен охранител. Разпозна в мен врага по русофилска линия. Спря ме на столичен булевард с подвикване “аз съм русофил”. Обгради ме с колегите си и ме държа двайсетина минути да ми чете лекция за лошата Америка и добрата Русия. Убедени бяха вкупом моите обградители, че разбират от политика и международни дела повече от мен. Заявиха ми, че при първо повикване от Москва веднага биха облекли “зелените униформи” – по аналогия със “зелените човечета” на Путин, превзели Крим.

Групата силоваци бяха наемници, подбирани явно като съмишленици от техния бос. Вероятно охраняваха някакъв големец, чието дете учи … английски в отсрещната специализирана детска градина на бул. “Христо Смирненски”. Сценката с моето “арестуване” привлече минувачи и се превърна в нещо като уличен диспут, в която униформените охранители демонстрираха пълно единодушие по своята войнствена русофилщина. 

Навикът на униформените да държат политически проруски речи на своите жертви не се отнася само до частни гардове. В нощта на 7 септември 2014 година полицейски отряд за бързо реагиране, сформиран по настояване на Руското посолство (както става ясно малко по късно в районното управление на МВР), арестува с мълниеносна акция Георги Петров,Константин Божилов, Валентина Маринова и Марта Георгиева край Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София.

Пазителите на МОЧА отказват да се съобразят с документа на Марта като кандидат за депутат в предизборна кампания и също я тръшват в арестантската кола. На основание, че тя е политик в предизборна кампания, БНТ отказва да отрази събитието, тъй като щяла да направи безплатна реклама на Георгиева. 

На арестуваните с белезници зад гърба младежи подбраните явно на принципа на преклонението им пред Русия полицаи разпалено “просвещават” жертвите си, че без съветската армия днес сме щели да говорим на турски език…

По късно се намерил все пак патриот от районното управление. При условие да не бъде идентифициран, той споделил с арестантите, че Първо районно управление на МВР в София е сформирало специална част за бързо реагиране при “оскверняване” на МОЧА – по настояване на руското посолство, което е дарило местните власти с нови видеокамери за наблюдение с голяма разделителна способност, способна да установява лицата на хората около монумента. Нещо повече, наблюдението вече се осъществявало на отделен монитор, предназначен да се следи специално този обект в столицата.

Докато разкарват по разпити заловените от специалното звено на полицията младежи те попадат в Столичната дирекция на вътрешните работи. На стената в кабинета на един от началниците виждат портрет на Ленин. Правят снимка, която съм публикувал в ivo.bg, но ще покажа отново в рамките на този текст.

Защото е не просто илюстрация за написаното по-горе, но е направо визуализирана диагноза за пребиваването на българската полиция (а вероятно диагнозата е валидна и за други силови структури в държавата ни) в съветско-руската сфера на влияние от гледна точка на убежденията на личния състав, който само на пръв поглед изглежда политически безличен.  

В не много честите случаи, когато съм канен на дискусии и други форуми с участието но официални лица и чужди гости у нас, съм поставял през изминалите 5-6 години въпроса за руския отпечатък върху силовите структури у нас, включително чрез конкретния случай със скандалния подарък на руското посолство под формата на видеокамери, което поръчва на български полицейски участък да следи българи на съветски обект у нас. 

Отговор, както се досещате, нито веднъж не получих. И не се учудвам, че на формално деполитизираните пазителите на реда им избиват вече съвсем публично екстремистки символи. Друг е въпросът, че крайно десният им характер изобщо не изключва преплитането им с русофилски нагласи. У нас социалистите харесват Тръмп, а за крайно десните да си падат по всичко руско е също толкова типично.