Злата воля и кръвопийската алчност на герберистите!

„Бих искал да добавя и себе си към статистиката с шантаж от работодателя заради принципната си позиция. Поради законови съображения не мога да представя обстоятелствата.“

„Ние с жена ми сме пенсионери по принуда. Синът ни единствен имаше работа, в нашия град не са много възможностите да работиш, знаеш как е. Внучката искаше да учи, даже, нали съм твой нещо като фен, навивах я да запише нещо, където и ти да ѝ преподаваш. Моят син не, че си е мой, но е съвестен, работлив и надежден като човек. Но преди месец неговият шеф го уволни внезапно. Защо?, попитал го синът ми. Ами защото местният герберистки дерибей така наредил на шефа му. Заповядал му да назначи на мястото на сина ми една своя, с извинение за езика, пикла. А шефът казал на сина ми, че на този дерибей не се отказва, защото той еднолично разпределя поръчките в града и околията. Синът рекъл – нали тук няма друг освен нас, дето може да изпълни такива поръчки? Няма, озъбил се шефът, но онзи ще вдигне сумата, която иска за себе си два пъти и ние ще трябва да работим за жълти стотинки. Ето така, друже, срути се светът върху нас. Заради злата воля и кръвопийската алчност на герберистите!“

„При нас вече не се трае. Змията като умира най-жестоко и коварно хапе! Герберовият бос е с паднали всякакви задръжки. За неправилно дишане уволнява, за кихане наказва, за пиене на кафе без захар, дето се вика, ругае, псува и обижда, за по-често ходене до тоалетната лови за ревера и вика Ти си следващият за уволнение, кучи сине! Такава сган ни е яхнала, професоре, че нито се трае, нито се понася, нито се издържа. Но и ножът, и хлябът, и камшика са у тях, спасение от тях няма, живи да не са! Изпиха ни кръвчицата. На партиди нашичкият гони хората, без да му пука какво става с технологичния процес! Без да му дреме с фирмата какво се случва. Аз, вика, парите си правя не чрез вас, идиоти такива, не с тая шибана фирма, а с доверието на София и лично знаеш на кого! Оттам падат паричките, а не от вашия мравешки труд, търтеи такива!“.

„Не сте засегнал една адски важна тема – за сексуалния тормоз, който босовете на ГЕРБ оказват върху нашите жени, сестри, дъщери по места… Моята дъщеря се видя принудена да си изостави работата, защото нейният шеф, известен на целия град герберски велможа, не ѝ даваше покой, казваше ѝ, че ако иска да яде, трябва да пие жизнените му сокове, нали ме разбираш, девойко мари хубава! И какво да му направиш, край него все такива с дебели вратове и портфейли! Той коли, той беси, нерезът му с нерез!“

„Това, което сте написали не е цялата истина, то е само част от истината. Цялата истина е по-страшна. Тия са свирепи. Окопали са се като някакви осман-пазвантоглу-вци, даалии и кърджалии. Целият град е техен – от охраната на институциите до кмета. Всичко от тях се решава и всичко от тях се прибира. Ако някой се докопа до огризки от тяхната софра, той е щастлив. Такива пари се крадат от еврофондове и държавни поръчки, че и огризките от трапезата им са сладки. А най-близо до възможността да се доберат до огризките са бесепарските местни номенклатури. Навели са се на гераджиите и даже са се наду.или!“

Замислих се…

Аз отдавна, от 15-16 години съм се отдръпнал от политиката завинаги. От 5-6 години съм престанал да участвам в предавания из медиите, да давам интервюта, да пиша статии. Водя си живот на преподавател, пиша си и чета моите книги и лекции. Ето и сега съм потънал в десетина книги, редувам ги за естетическо разнообразие. Егенето ми ме затиска, животът ме удари сурово преди година. Не ходя на протести, не подписвам обръщения – за да не хвърлям и най-малка сенчица върху тях, да не кажат – ей го, и тоя динозавър се приши към каузата!Времето ми за обществена дейност е изтекло безвъзвратно, отказвам участие във всякакви обществени съвети, в писането на всякакви стратегии и програми. Късно е да давам идеи как да бъде в бъдеще България, нека онези, които ще се ползват от плодовете на това бъдеще да мислят и работят върху него.

И при все това, ето – написах два статуса и започнаха да идват писъмцата като тези по-горе. И то не едно и две...

Затова ми хрумна нещо.

Не може ли някъде, някои обществено активни хора с демократични и проевропейски ценности, да започнат съставянето на една сива, черна, кафява или от сорта книга за неволите на хората и за издевателствата над тях от гербериата?

Да може всеки, пострадал, онеправдан, съсипан, малтретиран психически от гербератите, да разкаже за случилото се с него, с неговите близки (вместо да пише на такива приключили с активното участие в обществения живот и без никакви политически амбиции хора като мен). Като застане с името и фактите си зад своя разказ, но анонимността му да бъде гарнтирана! За да не се стовари върху него репресията на „ГЕРБ“!

Тази книга ще нараства като грамада, ще позволи да се получи обективна, количествена и качествена картина на процесите в страната и тоталитарното разпростиране на „ГЕРБ“ върху всяка администрация, дейност, фирма, активност.

Така ще се даде верен израз на случващото се в страната.

Хората трябва да имат трибуна, да имат отдушник, да имат изповедалня, да имат кой да ги чуе – та да споделят как живее обикновеният българин, как се мъчи да намери работа кадърният българин, как търпи гнет и несгоди почтеният българин, как оцелява днес не поради, а въпреки Партията на властта нормалният българин.

Струва ми се, че хиляди български граждани ще имат какво да разкажат. Като сме го докарали дотам, поне такава форма на обратна връзка с обществото да се изгради – пак е нещо. И съм сигурен – че има смисъл.

Може би съм наивен, но в мен зрее вътрешната убеденост, че си струва да се опита.

И трябва да се опита!

Фейсбук