Свидетелствата на читатели на блога за наглостта на руски мутри, които се държат в България като колониални господари, продължават.
Руските мутри си позволяват разпасано поведение спрямо българите защото им се позволява от самите собственици на туристически обекти.
В България няма хотели с надписи “Не приемаме руснаци”, както в други страни Европа, в които до подобни мерки се стигна след многобройни просташките изпълнения на руски граждани със самочувствието на богаташи, на които трябва да бъде прощавано всичко. Включително и наглостта да се разпореждат в нашата страна както в собствената им държава с крепостното население, приучавано към подчинение на силните и опасните простаци, като карат българите да се чувстват втора категория.
Преди време публикувах разказ на българин, който станал свидетел как един особено нагъл руски турист бил усмирен в италиански хотел. Когато сервитьор му направил забележка (няколко пъти), че може да пие сок на закуска колкото пожелае, но не може да изнася на плажа в шише от напитката, руснакът се разкрещял, че ще прави каквото си иска, защото си е платил. И налетял на бой. Но за негово нещастие дребният на вид сервитьор се оказал боксьор и го нокаутирал.
Драмата приключила с решителни действие от страна на италианските собственици и на властите. Агресивният простак бил изгонен от хотела и от Италия.
Ето още едно свидетелство за това какво си позволяват руски мутри у нас без да получават заслужен отпор. Свидетелства читателка, подписана като Хейли.
“Не знам дали това е тенденция, но в Пловдив са локализирани голям брой служители на специалните части от резерва, а в Пампорово е пълно с руснаци.
Преди година бях на почивка с приятелка от Уискънсин в един от хотелите на комплекса и с учудване установих, че целият хотел е пълен с руснаци и то повечето с масивно телосложение на биячи, придружавани от донякъде секси, но много прости в държанието си жени, държани изкъсо от половинките си.
Хотелският персонал от българи беше им направил нещо като шведска маса за закуските, бяха сложили самовар, който става лесна мишена за отравяне, затова до него винаги сутрин имаше на пост двама маладцъй, които виждаха че сме българи и ни следяха зорко да не им направим някой герберски номер, какъвто те самите правеха навсякъде по Европа. От сложения касетофон се лееше непрекъснато “западна” според техните представи музика – Челентано, Жо Дасен, Адамо, а също и техен фолклор – Любе, Ала Пугачова, Хорът на казаците и прочие червени “звезди”.
Така съжителствувахме мирно съвместно два дни, но истинското премеждие дойде заедно с наши гости американски летци на мисия в летище Безмер, които имахме неблагоразумието да поканим на вечеря в нашия хотел. Те специално си носеха знаменцето Янки Дудъл и ние също сложихме на масата българското знаме, като мислехме, че ще предизвикаме овации, но веднага бе извършен опит от сервитьор да ни продаде една бира Старопрамен на цена от 25 лева, а към масата след малко се приближи един бабаит, който ни каза, че владее половината Ростов на Дон и да махнем щатското знаме, ако не искаме да станем втори Донбас тука, разумейш?
Така се наложи да викнем управителя който се опитам да умиротвори компанията като им викна от него една бутилка Столичная, а на нас предложи да се преместим в сепаре на бара, където сме можели “да си развяваме байраците на воля”, както той се изрази.
Преместихме се не в сепаре, а в съседен по-голям хотел, но на другия ден по пистите имаше прекалено много пързалящи се руски физиономии, забелязани от нас предната вечер, които носеха нещо запасано под якетата и го потупваха с ехидни усмивки. Добре че на другия ден почивката ни свърши и се изнесохме от Пампорово, като обрахме една последна порция руски частушки, но пък леко развинтихме обтегачите на ските им преди да си тръгнем, сигурно е имало поне няколко клиенти на ортопедията в Пловдив”.
Тук положението е такова, докато позволяваме да се държат с нас като с покорна жена за удоволствие. Или както казал Вуте ” Не моем да ги разберем това жените- ти ги таковаш, те те целиват. Мен некой да ме такова, главата че му строшим”.
