На 3 февруари 1924 г. почива 28-ят президент на САЩ – Томас Удроу Уилсън. Като взима повод от тази годишнина авторът на статията (подписан като Българин), публикувана по-долу тук, прави преглед на някои от фактите, свързани с последиците от Първата световна война, която можеше да завърши със заличаването на България от картата, ако не за нея не се беше застъпил Уилсън.
В 11-я час, на 11-я ден, от 11-я месец на 1918 година (11.11.1918г.) приключва Първата световна война (ПСВ). Войната, която трябваше да сложи край на всички войни.
С такава нагласа през декември същата година президентът на САЩ Удроу Уилсън идва в Европа да съгради нов световен ред и успява да убеди световните лидери да създадат Лига на нациите – Общество на народите. Организация, която да бъде формирана на основата на общо съгласие, разработено така, че да създава взаимни гаранции за политическа независимост и териториална цялост на държавите, независимо дали са големи или малки.
Разногласията между държавите да се разрешават не с войни, а с дебати. Това заляга в подписания по-късно на 28 юни 1919 г. Версайски договор, с който Австро-унгарската империя е разпокъсана на части, от които се създават нови държави: Австрия, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Латвия, Литвия и Естония. Територията на Германия е силно орязана и германците са задължени да изплатят непосилни репарации от 6,6 милиарда паунда на Франция и Великобритания, което обрича Германия на глад.
След прибирането на американския президент у дома му Конгресът на САЩ решава, че страната не трябва повече да бъде въвличана във войни между европейските държави и САЩ се оттеглят от току-що създаденото Общество на народите. Новият световен ред рухнал преди да бъде наистина изграден.
В Германия се водят улични битки между комунисти и крайно десни активисти. Настъпилата през 1923 г. хиперинфлация опустошава страната. Гладът, мизерията и безработицата в демократичната Ваймарска Германия са средата в която избуяват нови дясно центристки демагози като Хитлер. През 1929 г. борсата в САЩ се сгромолясва. Безработицата достига 25%.
Настъпилата депресия обаче засяга целия свят. В Германия безработни са 6 милиона. На изборите през 1932 г. нацистката партия получава мнозинство в германския парламент – Райхстага. През януари 1933 г. Хитлер е назначен от президента Хинденбург за министър-председател (канцлер). Месец по-късно, използвайки запалването на Райхстага, Хитлер получава извънредни правомощия и забранява другите политически партии.
След смъртта на Хинденбург (август 1934 г.) канцлерът се самопровъзгласява за президент и става върховен лидер – фюрер. През 1935г. със закони са лишени евреите от гражданство и им се забранява да се женят за арийци. Следва много успешен 3-годишен период през който фюрерът възстановява германската икономика. Индустрията е в небивал възход и безработицата е ликвидирана. Това позволява на Хитлер да наруши Версайския договор, ограничаващ немската армия до 100 хил. души, без право да разполага със самолети, танкове и подводници. Армията ще нарасне 3 пъти и ще достигне 300 000 души.
Тайно споразумение със СССР от 1923 г. дава възможност на германците да разработят и експериментират нова бронетанкова техника. На съветска територия има поне 3 големи центъра за обучение на немски кадри и разработване на военни технологии. В тези центрове е създадена и развита теорията за Светкавична война (Блицкриг). Новата армия на Хитлер вече разполага с 3 бронетанкови дивизии. Броят на самолетите в новоизградените ВВС – Луфтвафе през 1935 г. е 2500 – повече отколкото имат военновъздушните сили на Великобритания и Франция.
Постиженията на нацистите ги правят изключително популярни и Хитлер макар и плахо демонстрира мощ. Същата година окупира областта Саарланд на френската граница след като Лигата на нациите гласува районът да се върне на Германия. Година по-късно изпраща войски в демилитаризираната част от Германия – Райланд. Световните лидери не протестират. Те смятат, че фюрерът си връща това, което му принадлежи по право. Примирили се с невъзможността да откажат Хитлер от експанзионистичните му намерения Франция и Англия ще започнат скоро с неохота, бавно да се превъоръжават. Тяхна главна цел продължава да бъде запазването на мира. На каквато ѝ да е цена.
В Япония икономическият бум след ПСВ разпалва империалистическите мераци на бедната откъм природни суровини страна. През 1931 г. без да информира правителството си, японската армия завзема столицата, а след това и цялата територия на китайска Манджурия. В Лигата на нациите заклеймяват Япония. И толкоз. Държавите осъзнават, че не могат да помогнат почти с нищо на Манджурия.
По-късно, през 1936 г. ,улеснена от хаоса сътворен от гражданската война между правителство и комунистите на Мао Дзедун, Япония ще нападне Китай. Като прелюдия към атаката японците подписват пакт с Хитлер целящ предотвратяване на нападение от страна на СССР. През юли 1937 г. японците провокират инцидент и нахлуват в Китай. Брутални и жестоки, те не проявяват никаква милост към населението. След превземането на столицата Нанкин на 17. 12. 1937 г. в продължение на 6 седмици японците изнасилват и убиват повече от 300 000 души.
На 12.12 1937 г. японски бомбардировачи потопяват малък американски кораб Пайней. Загиват 50 моряци. Въпреки това западните сили не се намесват. Лигата отново е не прави нищо. Американският президент предлага морска блокада на Япония, но британците отказват, страхувайки се да не провокират война.
На Рузвелт му остава единствено да даде 25 млн. долара заем на Чан Кайши да закупи оръжие. Независимо, че китайските комунисти на Мао се сражават заедно с редовните войски на Чан Кайши срещу японците, помощта на СССР за китайците е незначителна: участие в леки сблъсъци по границата с Манджурия. Самият Китай не получава нищо и е оставен да се сражава сам срещу Япония. През 1938 г. китайската армия е избутана дълбоко навътре в страната. Всички обещания от Лигата на нациите за спиране на японската агресия остават думи без покритие.
Италия през 1922 г. е на прага на анархията, раздирана от стачки и акции за конфискация на земя. Демократичното правителство не може да се справи с размириците. Ситуацията е подобна на тази в Германия. Бенито Мусолини, ветеран от ПСВ като Хитлер, намира решение на проблема чрез създаването на дясна националистическа партия – фашистката партия. По време на общата стачка през август той повежда поход към Рим. Крал Виктор Емануил, страхувайки се от избухване на гражданска война, го поканва да състави правителство.
Мусолини смачква всяка политическа опозиция и става абсолютен диктатор. През 1928 г. позицията му е стабилна: депутатите не се избират а се назначават; цялата власт е в ръцете на фашисткия Голям съвет, чийто постоянен председател е самият Мусолини. И също като Хитлер Мусолини става особено популярен с първите си действия: големи обществени проекти намаляват безработицата и променят инфраструктурата на Италия. Корупцията е изкоренена и мафията що-годе елиминирана. Армията е силна и ВВС са модернизирани. Италианският флот в Средиземно море е по-голям от британския и френския взети заедно.
Мусолини се превръща в източник на вдъхновение за целия свят. Политическите лидери, включително Хитлер, виждат фашистката система като пример за подражание – силна и целенасочена, за разлика от слабите демокрации във Великобритания и Франция. Диктаторът си поставя за цел да възроди Римската империя. Неговото първо имперско завоевание ще бъде Абисиния – днешна Етиопия.
През декември 1934 г. италианците провокират сблъсък с абисинските войски, след което настояват Абисиния да плати репарации. Абисинският император апелира лично към Лигата на нациите да защити малката страна заплашена от член на Лигата. Няма резултат. Ръцете ѝ са вързани, след като Мусолини не търси мир. В началото на октомври 1935 г. италианската армия нахлува в Абисиния. След 6 месеца малката африканска страна е победена. Лигата налага на Италия икономически санкции, които нямат особен ефект. Агресията на Мусолини разкрива две неща: импотентността на Обществото на народите и малодушието на двете велики европейски сили Великобритания и Франция.
Опустошени от ПСВ са също Франция и Британия, с невъзстановени напълно икономики, раздирани от стачки, бунтове и масова безработица. Разходите за поддръжка на империите са огромни. Травмирани от колосалните човешки жертви през войната страните нямат желание да участват във военни конфликти, въпреки че Великобритания продължава да има голяма и ефективна армия.
Модернизирането на тази армия е спряно след Голямата депресия. В навечерието на Втората световна война (ВСВ) Британия е слаба икономически и военно. Загубите на Франция от ПСВ са още по-тежки. Поради невъзможност да поддържат голяма армия, французите избират изцяло отбранителна стратегия и изграждат линията Мажино по границата с Германия до Белгия.
Френската армия е структурирана като отбранителна и няма възможност да нахлуе в Италия дори и с помощта на британската. Новият флот на Мусолини превъзхожда британския и френския. Затова двете страни остават безучастни при агресията на Италия спрямо Абисиния. Тя е твърде далеч и като дистанция и като интерес. И в допълнение: двете европейски страни се чувстват застрашени от военната мощ на Дучето и Фюрера, към които се присъединява генерал Франко – въздигащият се диктатор на Испания.
През 1936 г. в Испания, която от 1931 г. е република, левите партии обединени в Народен фронт печелят изборите с минимална преднина. За да предпази Испания от комунистите Франко създава ново Националистическо движение. Избухва жестока гражданска война. Първоначално републиканските сили имат преимущество, но нещата се обръщат след като Хитлер и Мусолини подпомагат националистите с оръжие и войници.
За Хитлер това е възможност да изпробва новите си танкове и самолети, както и да увеличи армията си. Мусолини изпраща 50 000 войници и повече от 700 самолета. Републиканците молят за помощ Британия, Франция и СССР. Напразно. Стахът от война кара Лондон и Париж да обявяват ненамеса. Сталин изпраща като помощ 700 военни съветници, танкове и самолети. Това обаче е незначително в сравнение с помощта за франкистите. В края на март 1939 г. републиканските сили капитулират. Войната напълно убеждава Хитлер и Мусолини, че демократичните държави не са в състояние да оказват отпор.
До войната в Испания Хитлер се държи направо скромно. Той си е върнал обратно само „своето“ – Саарланд и Райланд. Сега вече е готов да вземе нещо далеч по-голямо. На 12 март 1938 г., в навечерието на австрийския референдум за независимост Хитлер, опасявайки за резултата, нахлува в Австрия. Поради пълната изненада и възторга на симпатизанти, инвазията е безкръвна. След няколко часа Австрия е присъединена към Германия.
За пореден път западните демокрации не реагират адекватно. Това стимулира Хитлер и през лятото той се насочва към Чехословакия, където живеят судетски немци, присъединени към новообразуваната страна през 1919 г. Хитлер подкрепя техните искания за автономия и заплашва Чехословакия. Правителството обявява всеобща мобилизация. Чехословашката армия е силна, границата ѝ с Германия е добре укрепена и Хитлер отстъпва.
В началото на септември обаче уплашеният от избухването на война британски премиер Чембърлейн се нагърбва с ролята на миротворец. Провежда две срещи с Хитлер и получава уверението му, че ако му дадат Судетите няма да има териториални претенции към Европа. На 29 .9.1938 г. Франция и Великобритания приемат в Мюнхен договор, с който отстъпват Судетите на Третия райх срещу официалната декларация на Хитлер, че няма териториални претенции. При завръщането си в Англия Чембърлейн размахва договора, който „гарантира мира на нашето време“. На 1. 10. 1938 г. германците окупират Судетите и завземат граничните укрепления на Чехословакия.
Полша е следващата цел. Повод отново е онеправданото от Версайския договор немско малцинство. Фюрерът иска да върне Данциг под свой контрол за да свърже източна Прусия с Германия. Полша отказва и Хитлер се… разколеба. Отново се обръща към вече пожертваната Чехословакия и принуждава премиерът ѝ да постави страната си под германска протекция. Немската армия навлиза в страната и анексира по-голямата ѝ част. Словакия е обявена за протекторат.
Франция и Англия протестират вяло. И в края на март 1939 г. Фюрерът отново предявява претенциите си към Полша. Този път Франция и Англия заявяват недвусмислено, че ще му обявят война ако нападне Полша. Достойно, но… закъсняло поведение. Хитлер вече не го е грижа какво ще му отговорят. Той е убеден, че демокрациите са слаби и нерешителни.
В СССР Сталин също се притеснява от нарастващата агресия на Третия Райх и през април 1939 г. съветският лидер предлага съюз на Великобритания и Франция. За двете държави Сталин не е по-различен от Хитлер: стремящ се към световно господство диктатор, незаслужаващ доверие. Преговорите се протакат. Англичаните и французите се страхуват договорът със Сталин да не стане като договора с Хитлер от Мюнхен – обект на присмех. И са прави. На всяка среща Съветската страна предлага нови неизпълними условия.
Истинската цел на Сталин е да сключи по-изгоден договор с Хитлер, но СССР се страхува да направи първия ход понеже, ако се разчуе, Великобритания и Франция ще се откажат от ангажиментите си и ще го оставят сам срещу Германия. Официалните преговори между трите страни изнервят Фюрера, който е планирал да заграби Полша преди есенните дъждове. Времето тече и Сталин подканя Хитлер да изпрати предложение, включващо таен протокол за уреждане на специфичните териториални въпроси.
На 20 август 1939 г. Хитлер му отговаря, че това може да стане в най-кратък срок. На 23 август, смятаните за смъртни врагове СССР и Третия Райх, подписват пакт за ненападение. Тайните договорки към този „миролюбив“ пакт „Молотов-Рибентроп“ разкриват, че това си е класическа сделка между негодници за поделяне на Източна Европа. Първата плячка – Полша, ще бъде разделена между Германия и СССР. Хитлер е трябвало да вземе и Литва, но Сталин ще го изиграе. СССР ще заграби също Латвия, Естония, Финландия, Бесарабия.
Още на 1.9. 1939 г. Хитлер напада Полша. В СССР са доволни и весели, че са преметнали лидерите на западните страни и им се подиграват. Вестник Правда от 1 септември 1939 г. публикува изявлението на Молотов в което се казва: “Ако тези господа (другарят Молотов има предвид ръководителите на Англия и Франция) имат толкова неудържимо желание да воюват, нека си воюват сами, без Съветския съюз (смях в залата, аплодисменти). Ние ще ги погледаме що за война ще водят (смях в залата, аплодисменти).”
Лукавият Сталин бави нахлуването на съветските войски под предлог, че не са напълно готови. Продължава с прикриването на истинските си намерения: прави се на обикновен зрител, но за кратко. На 17 септември СССР нахлува в Полша. За по-малко от година заграбените от Сталин територии ще се равняват по площ и население приблизително на Италия. Хитлер ще завладее по-голямата част от континента, но ще е недоволен и обезпокоен от алчността на Сталин, който взема повече отколкото са се договорили. В продължение на две години диктаторите ще си разменят публично комплименти и наздравици, но като в гангстерска сага ще се дебнат да забият нож в гърба на другия.
В продължение на 52 години СССР ще отрича и крие наличието на тайните споразумения в пакта „Молотов-Рибентроп“. 50 години СССР ще отрича и прехвърля на Хитлер убийството на 22 хиляди поляци в гората край Катин през пролетта на 1940 г.
Ние, българите, имаме израза „лъжеш като циганин“, но нямаме, или все още нямаме израз „лъжеш като руснак“. Знаете ли, защо? Защото циганинът върти сучи, но като го попритиснеш си признава. Руснакът – не, лъже като Путин.
България е сред загубилите и тежко наказани държави от Първата световна война. Абсурдно, но страната, чиято армия не губи битка, загубва накрая войната. На провежданите мирни преговори гръцкият премиер Венизелос предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между Гърция, Сърбия и Румъния.
Гръцкият план е одобрен от участниците в преговорите, от всички, с изключение на един: Удро Уилсън категорично заявява, че не приема заличаването на българската държава и народ от лицето на земята. Така, през 1919 година, американският президент спасява България за да продължи съществуването ѝ на света като държава.
Българин
