ДиалАктиката на “интересното време” у нас
Започна да става леко китайско у нас. В смисъл, че май живеем в интересно време, което е проклятие според конфуцианската философия.
Съдете сами, преди да ме съдите, че си признавам колко съм безпомощен като коментатор да дам смислен отговор на въпросите, които ни заливат в духа на марксистката догма за битието като “единство и борба на противоположностите”.
Диалектика! Или дислексия на говорещите в един глас на еднакъв език, с различни понятия за това що е то законност?
Накъдето и да погледнем, виждаме това единство в борбата на еднаквостите му. Властта и уж разделените власти са обединени с т.н. опозиция по тяхното единодушно добродушно отношение към Москва, което обаче объркващо навлезе в етапа на “борбата” с прогонването на още руски шпиони.
Диалактика във вътрешното видовата борба за оцеляване в сложния западнополюсен свят край Брюкселския поток от еврофондове, която се води с лакти, казано на марксистки диалакт.
Премиерът Борисов обича да забранява на поданиците си да говорят по избрани от него теми – както е сторил днес на заседание на правителство, забранявайки на крепостните си министри в кабинета да коментират напрежението между прокуратурата и президента Радев.
По същия начин още в деня на учредяването на ГЕРБ на 3 декември 2006 година той забрани на присъстващите хиляди учредители да говорят за президента Първанов. Охранителят на Живков охраняваше реномето на своя приятел, което беше преценил, че може да подкрепи само чрез послушното мълчание на поданиците си. И те не го разочароваха в своята лоялност.
Сега Охранителят охранява прокуратурата от президента Радев със заповед крепостните му министри да мълчат относно законовото нарушение на държавното обвинение, което си служи (отново) с разгласяване на тайно направени записи. Или по-точно служи като острие на самия Борисов в личната му битка с главния му конкурент в политиката, в която е свикнал да си осигурява липса на алтернатива с помощта на държавния ресурс, концентриран в ръцете му – къде законно, къде задкулисно. Невероятно съвпадение в избора на мишена, нали.
По също такова небивало съвпадение прокуратура обяви в синхрон, че няма повече да си говори с президентската институция. Няма нужда да си завършил школата на МВР, за да се досетиш, че съвпаденията са прекалено явни, за да бъдат плод на случайност.
Щеше да бъде истински “интересно” (и повече от китайско в гореспоменатия смисъл – защо в днешния комунистически Китай, световен рекордьор по изпълнение на смъртни присъди, не се церемонят с “предателите”), ако прокуратурата беше предприела крайната мярка с разгласяването на тайните записи с гласа на президента като продължение на за(д)явката с московските шпиони.
Но независимата прокуратура независимо от това предпочете битовия подход на принципа “битият си е бит”, задявайки се със съпругата на Радев като бие “седлото”, за да се сеща “магарето”. А дали “битият” ще бъде накрая доказано виновен, това е подробност от все по-китайския ни пейзаж.
За следовника на Тодор Живков и бивш негов охранител този подход навярно е въпрос на приемственост от времето, когато на Живков му предявиха обвинение за “скъсаните му чорапи”, вместо да го попитат защо прозря и призна чак след 35 години еднолична власт, че “социализЪма е едно недоносче”.
Хем го съдеха за някакво си раздаване на жилища, хем го щадяха за факта, че два пъти се е опитал да (про)даде България на СССР. Беше си търговия с внимание – внимаваха да не настъпят съветската мотика, с която бяха “сделани” в прекопаната с индустриален замах селска България новите господари на старото положение.
Ами борбата с хазарта – нямам предвид талантливия Ицо с това прозвище, единствения рапър, който си заслужава да бъде чут, според наистина скромното ми мнение по отношение на подобно обобщение?
Тази борба също се разрази като цунами от ясно море след дълги години на затишие, през които хазартният бос Васил Божков или който и да е конкретно в съдружие с него е цунАл едни повече от 200 милиона лева, “спестени” от такси към държавата.
Поне за толкова ни съобщиха по телевизора, от който иначе ни заливаха с реклами на хазарта ( му). Защото Божков беше комай най-големия рекламен благодетел на бедните български телевизии. Какво ще правят те сега, след като им е ядосан, прекратявайки договоря си например в разпознаваната като проправителствена Нова телевизия, е също интересен въпрос.
Днес властта, съжителствала мирно и съвместно с този грабеж досега, изведнъж се е събудила с болезненото усещане за тази липса на десетки милиони приходи от хазарта и е изпратила за лекуване на болната си глава спешен екип в офисите на човека с прозвището Черепа за спешно лечение чрез морално обезглавяване. “Линейките” на прокуратурата са посетили и Комисията по хазарта. Спешният екип бил снабден с белезници, твърдят спешно мобилизираните да дават разяснения за публиката медии.
На кибиците остава само да се доверяват на властовите средства за масово разгласяване на официозните новини.
Авторът на този объркани от сложността на диалактиката на събитията направи справка с един такъв пропаганден инструмент и откри някои интересни особености. В текста на съобщението за арестувани членове на Комисията по хазарта една близка до властта електронна клюкарница твърди, че те са “поставени” в специализирани автомобили, а след това са “настанени” в ареста.
Междувременно били изведени с белезници, което се опровергава от придружаващите текста снимки – но пък се вижда колко екслузивно е поставена със специално настанени камери и репортер от лишената вече от рекламите на Черепа телевизия, поканена любезно на терена на случилото се в много ранни зори.
“Въоръжени полицаи изкараха няколко държавни чиновници с белезници и ги поставиха в специализираните автомобили на МВР. Вероятно задържаните ще бъдат настанени първоначално за 24 часа в Следствения арест, а след това прокуратурата ще поиска мярката им за неотклонение да бъде удължена” https://blitz.bg/obshtestvo/bombata-na-blits-se-potvrdi-izkarvat-arestuvanite-ot-drzhavnata-komisiya-po-khazarta-zadrzhan-e-i-predsedatelyat_news723515.html
Толкова ведро звучи да те “поставят” в автомобил и след това да те “настанят” на топло в този зимен ден – поне за част от хазартно настроената публика, която обича да търка билетчета, да псува лошия си късмет и да гледа после как виновните за това “чиновници” биват настанявани да търкат наровете.
Това зрелище е награда за търпеливите, търпели с конфуцианско примирение години наред пред телевизора да ги облъчват с обещание за забогатяване, дочакали най-после “труповете на врага” да преминат покрай тях, докато клечат край реката на късмета.
