Може да е Рождество Христово, ваканция и началото на коледните почивни дни, но за официозната пропаганда няма почивка. Тя хвали в навечерието на Бъдни вечер Путин, че се учи от Борисов.
Официозът ПИК изпраща годината и нейния Герой на годината Бойко Борисов с бурни аплодисменти.
През 2019 г. официозът се отличи със сервилни суперлативи за него, каквито и “Работническо дело” не си позволяваше за Тодор Живков, кумир на нашия днешен премиер.
Разликата между официоза от епохата на Живков и днешния от времето на неговото подобие Борисов е в това, че при Живков модата и слагачеството повеляваха да се слави съветския пример, включително и най-вече лично да се ласкаят другарите Брежнев, Хрушчов и Сталин (не и Горбачов, когато влакът на подражанието на всичко съветско зацикли на пета глуха в НРБ и се наложи боен отряд на петата московска колона да го вади от задънения коловоз и да го прехвърля на животоспасяващите капиталистически релси).
Днес официозът дръзко обръща посоката в полза на “най-големия геополитик в света”, както Бойко Борисов беше наречен в коментар на ПИК. В пристъп на верноподанически патриотизъм, който обаче не изключва възхищението от Путин, официозът оприличава Путин на Борисов, от когото Путин се учи (да кара влака).
Апропо, такива забежки в приоритетната прослава на туземния вожд по съветско време имаше в Китай, Албания или Румъния. Българското ехо повтаряше съветските определения за този вождизъм чрез етикети за “ревизионизъм”, “опортюнизъм” или (о,ужас!) велкокитайски и прочее национализъм.
В днешно време обаче това са отживелици у нас – всеки “зъм” тук е от полза, щом не води до антагонизъм с руския тип капитализъм и до катаклизъм в противопоставянето на неговите енергийни монополи в българската икономика.
