В СПОРА МЕЖДУ РУСОФИЛИТЕ НИНОВА И СТАНИШЕВ ПЕЧЕЛИ ТРЕТИЯТ
Помага ли БСП и нейното сегашно ръководство на ГЕРБ, взирайки се в своя пъп, докато Борисов изглежда се вглежда в своя балкански хъб и прочее напъпили приоритети по магистралата на трудната любов с Русия в условията на мъчната за наваксване българска евроатлантическа интеграция?
Ще се върна на отговора на този “животрептящ въпрос” ( любим израз на Тодор Живков от неговите речи, сглобени от текстописците му, но заприходени след това в томове като негови лични прозрения, донесли на “автора” умопомрачителни и по днешните стандарти хонорари ).
Размяната на ( все по-ожесточени ) реплики между лидера на европейските социалисти Сергей Станишев и неговата наследница на ветровития връх на БСП Корнелия Нинова придоби загадъчен характер. Той я обвини, че тя действа еднолично и партията им няма да спечели избори, докато тя е начело. Тя му отвърна в частта за едноличните решения с реторичния въпрос дали е искал разрешение от Партията да се целува с Лютви Местан на Орлов мост в София.
На пръв поглед това е просто поредният “приятелски огън” между бивш и настоящ лидер на този партиен организъм, който бодро си свирка в гората, че може да оцелее като премине през всякакви изпитания.
Не ми е удобно да напомня за аналогията с хлебарките, които по мнението на учените щели да бъдат единствените оцелели на планетата земя същества след евентуална тотална ядрена война. Неприлично е хората и техните партии, колкото и да са опониращи, да бъдат оприличавани на хлебарки. Това е запазена марка на БСП от зората на оцелялата като по чудо след съветския ядрен възход на НРБ демокрация в България, когато официозът “Дума”, начело с канонизирания за светец в социалистически кръгове покойник Стефан Продев, определяше противниците си именно като хлебарки, изпълзели от миналото.
При по-внимателно вглеждане в рикошета на Нинова срещу изстрела на Станишев обаче се откроява като по криминалните филми и втори план на мотивацията. Днешният шеф на Европейската социалистическа партия Сергей Станишев може да е роден в СССР и да е бил гражданин на покойната империя по независещи от него обстоятелства, но това би трябвало да е голям плюс все пак за русолюбието на проруското статукво у нас. Част от него са Нинова и компания(та й).
Работата е там, че Станишев се разцелува не просто с един лидер на ДПС. Ако това беше Доган, щеше ли Нинова да употреби фактът като компромат срещу високопоставения си съпартиец в Европейския парламент?
Лютви Местан се оказа “русофоб”. Позволи си не просто да критикува руската политика, но дори да си направи самокритика, че не е бил прав, когато поиска от “Ню Йорк таймс” да му се извини заради твърдението, че ДПС е проруска партия.
Местан светкавично беше прогонен не просто от лидерския пост на партията, не само от ДПС, но направо от българската политика ( за секналия внезапно интерес на медиите към най-гладко говорещия български политик, да не говорим…).
Ето с този най-голям грешник в съвременната българската политика, ако го мерим по скалата на любовта и омразата към Кремъл, се разцелува Сергей Станишев на Орлов мост в София. Дали тогавашният шеф на БСП и днешен любимец на европейските социалисти е знаел по онова време що за предател на споделената любов между БСП и ДПС към Путин е Местан, това вероятно никога няма да узнаем. Освен, ако не настъпят времена, когато ще бъде престижно да споделиш, че си борил тайно срещу руското влияние в България. Макар и с една необяснима за времето си пророческа целувка с “русофоб”, доказал се като такъв с по-късна дата.
Възниква обаче ( отговорът на ) въпроса: добре ли е за ГЕРБ да има за боксова круша БСП, която носи на изборен бой до безкрай, в лицето на Нинова, ( контра)атакуваща своя вътрешновидов враг в партията по линия на целувката му с един “русофоб”, произхождащ от турския етнос в България, зачислен вкупом сред русофилите от техния Сокол?
Банално е да се каже, но кавгата между двама дефинирани в политиката дейци на русофилщината, без която не биха заемали на национално ниво лидерските си позиции, е изцяло от полза за третия субект в това състезание. Нека Станишев и Нинова се карат, а през това време тук потече руският газов поток , претърпял “възродителен процес” в названието в диапазона от южен, през турски до балкански – в зависимост от гледната точка на неговите протагонисти. Това се случва в реалния свят покрай яловото джавкане между Нинова и Станишев.
НА СНИМКАТА: Докато Станишев и Нинова се карат, третият се прегръща и целува с руския посланик
Като става дума за потока, съветската пропаганда имаше устойчиви клишета срещу идеологическите си врагове. Те по правило “дрънкаха оръжие” и не къде да е, а “край водите на Потомак”. Сред спорните за превеждане на български беше стандартното и нищо не означаващото само по себе си заглавие на руски език “Не унимаются”. Но беше ясно за тренираното ухо и око на съветско-българските поданици. “ Не мирясват” беше смисълът и само за лошите американци можеше да се отнася.
Край водите на Потомак днес мирясват. Засега. Дрънкат си, докато руският поток през Турция и България е на път да забълбука. Ще видим какви съображения по въпроса ще изтъкне премиерът Борисов, победител до момента като трети човек, печеливш пред Москва от междуособиците между Нинова и Станишев.
Едно е да се извинява на Путин, че не е направил всичко възможно да му се хареса по въпроса за Южен поток, друго е да обясни нещо подобно на Тръмп и неговата амбицирана да се разграничи от обвиненията в пристрастия към същия Путин администрация.
Предстои да видим как ще потече този поток на мисли край водите на Потомак на 25 ноември, когато премиерът Борисов ще бъде приет в Белия дом за снимка, но не само пред знамето на САЩ, но и на моментното състояние на отношенията между САЩ и България – първа по род си пре(о)ценка на фактите между заподозрения в проруски нагласи президент Тръмп и госта от държавата, наречена два пъти от руския посланик в ЕС Владимир Чижов “троянски кон на Русия” в ЕС и НАТО.
