И БСП изпраща с комплименти като положителен герой отиващия си с фанфари за (не)стореното от негона поста главен прокурор Сотир Цацаров.
Стана ясно от интервю на зам. председателя на парламентарната група на партията Драгомир Стойнев пред БТВ днес, че според червените г-н Цацаров е “безспорно силна кандидатура”, т.е. е достоен да бъде на(д)граден с прехвърляне на фронта на “борбата” с корупцията на овакантения при скандални обстоятелства от друг фаворит на ГЕРБ пост начело на комисията КПКОНПИ. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/
След имитацията на пост травматична болка на ГЕРБ от подозренията за съглашателството на някои десни избиратели с БСП на втория тур на местните избори в София, на практика червените потвърдиха отново, че са заедно с управляващите (и) по отношение на рокадата Гешев – Цацаров. Само че не го правят тайно в тъмна стаичка и без доказателства за съглашателството, а явно и по телевизора.
И защо да не са си в екип, след като могат да се нагаждат взаимно по въпроси, като отхвърлянето на международната конвенция за защита на децата и жените от домашно насилие или по темата за необходимостта България да става все по-зависима от бившата ни колониална владетелка Русия в енергетиката и да бранят матушката си с мърморене срещу нейното санкциониране от Запада?
Не била взела още левицата решение дали да подкрепи кандидатурата на Цацаров за поста. Но я смятат не просто за “силна”, а направо за “безспорна” (с началството не се спори, според казармената йерархия в духа на единоначалието, единопрокурорието и прочее безалтернативности, наследени от казармения строй). Така от Позитано 20 се наредиха и до ДПС, което направо обяви личността на главния прокурор за “национално богатство за всяка държава”.
Защо власта и формалната й опозиция толкова много обичат г-н Цацаров? Много просто (дори и за “простите” избиратели, любимите на Борисов): защото не вкара нито един от техните важни хора в затвора за цели 7 години, през които се изяви като охранител на крадливото статукво.
При това преследваше избирателно демократите от правителството на Борисов, одързостили се да го напуснат. Именно общото противопоставяне на демократите е обединителна кауза за всички, които ги псуват на “психодесни”, в което властта и т.н. опозиция от БСП се състезават от години.
Уж са едни никакви, незначителни, някакви дребни вредители (на дясното, за което явно и БСП е “загрижена” като ГЕРБ), но демократите се оказаха най-едрия залог за спойката между играещите си на врагове ГЕРБ и БСП.
Този факт не може да бъде скрит зад обвиненията, че “Демократична България” била предала дясното в съюз с БСП – вой, в който водещият глас е на ГЕРБ, а БСП само се подсмихва съучастнически в миманса под мустак като Сталин, който се надява Хитлер и Чърчил да се унищожат взаимно, за да се намеси след това с червените си ескадрони в завладяването на света.
Ето защо БСП не иска да пречи на удостояването г-н Цацаров с нов висок пост чрез своя кандидатура срещу избраника на властта.
Не че е много важно (направо си е голям праС, за да не кажа голяма свинщина), но ще бъде интересно по този повод да бъдат чути обясненията на насъсканите срещу демократите гербаджийски пропагандатори на Бойковата правда, според които някакви глупави демократи били подведени да гласуват за Мая Манолова от (неназовани) злодеи – неназовани, защото посочването на Христо Иванов и Атанас Атанасов е откровена клевета срещу тях, тъй като те никога никого не са приканвали да гласува за Манолова.
Би било редно да е ред на ГЕРБ да се оправдава, че получава за кой ли път подкрепа от БСП. Подстрекателите на тази интимност не само не са анонимни, но са публично горди със своята “гъвкавост”.
Само че да дочакаш писмо с признания от мъртвороден “демократ”, съгласил се още на учредителния конгрес на партията си да следва сляпо своя вожд, който да му се кара като на крепостен селянин и да му забранява да говори по конкретни теми (както Борисов забрани на 3 декември 2006 г. на хилядите учредители на ГЕРБ в НДК да говорят за приятеля му Георги Първанов), е кауза, надута като балон. Чак след като им се спука балонът ще се отприщят потиснатите критики. Засега той все още се издига, макар и все по-трудно поради баласта на властта, колкото и генералът да изхвърля зад борда натежалите чували с “трупове” на провинили се пред него съпартийци.
