ДОЙДЕ ЛИ КРАЯ НА БЕЗРАЗБОРНИЯ ТУРИЗЪМ?
Най-опитният туроператор, този който постави основите на индустриалния туризъм Thomas Cook - фалира. Технически се стига до фалит, когато банките спрат да наливат пари в губещият милиони техен клиент.
Най-болезнени са последствията за самите туристи. Над 600 000 са изоставените по света измамените почиващи. Част от тях са блокирани по различни аерогари, други са взети като заложници от хотелиери, изискващи парите си. На места се стига и до физически сблъсъци, защото пострадалите са принудени да спят на земята и не разполагат с храна. Стотици хиляди, платили бъдещата си почивка, няма никога да отлетят към мечтаната дестинация. Билетите и ваучерите им са изгубили стойноста си.
Фалита на Thomаs Cook ще има драматични последици по веригата. Хотелиери, авиокомпании, автотраспортьори и подизпълнители няма да бъдат платени. Подобно на земетресение ще има и допълнителните трусове. Застрахователите поемат част от дълговете, но никога изцяло. Неизбежно ще последват други фалити и целият климат на доверие в професията ще се промени из основи. На първо време сроковете на разплащане между туроператори и доставчици на услуги със сигуност ще бъдат драстично съкратени. Застраховките ще поскъпнат значително, а заедно с тях в цялата индустрия на туризма предстои жизненоважна ревизия.
Зедно с Thomas Cooк, две нискотарифни самолетни компании се декларираха във фалит - Aigle Azur и XL Airway. Техните клиенти също спят на пода и чакат някой да ги върне обратно по домовете им.
Туристическата индустрия беше до сега може би най-интересната инвестиция. С годишен растеж от 6% тя гарантираше редовна и сигурна възръщаемост, почиваща върху предварителното плащане от страна на клиента и отсроченото разплащане към подизпълнителите. "Дърветата не растат до небето" - казва френска поговорка.
Икономическият стремеж към печалбата, чрез нискотарифният транспорт, позволи на милиони хора да посетят места, за които техните родители изобщо не са и мечтали. Количеството и качеството обаче са взаимно зависими. Бисери от световната култура внезапно станаха достъпни за хора с ограничени доходи. Вероятно и с ограничени познания. 10 милона годишно посещават Версай. Всички са чували за Людвиг 14-ти, без да са сигурни, за кой от кралете е била омъжена Мария Антоанета. Кой от тях знае, че огромните прозорци са в основата на френската стъкларска индустрия, че фонтаните са доказателство за зависимостта между скачените съдове и театъра на Версай, с първата въртяща се сцена е създаден специално за Молиер? Туристите, стоварени от автобуси, буквално се блъскат пред входа от тъмно до тъмно, подканвани от екскурзоводи да побързат.
Най-потърпевша от индустриалния туризъм е Венеция. 20 милиона посетители от цял свят годишно, препускат между гарата и площада Сен Марко. Малцина ползват "Вапорето", от стах да не "изпуснат" нещо. А те със сигурност изпускат. И едните и другите. Венеция е извора на съвременната европейска цивилизация. "Ренесанса", който побеждава средновековния мрак, се ражда там. Майсторите на багрите Белини, Тинторето, Каналето и десетки други са оставили безценни стенописи във венецианските църкви. Кой от препускащите от гарата Санта Лучия към площада Сан Марко влиза в театъра Голдони или се интересува от историята на Ла Фениче? Да посетиш Венеция за един ден е равносилно да видиш Лувъра за един час. Истинско кощустунство е достъпа на огромните Крузери до замъка на Дожите. Последствията от замърсяването на лагуната и повдигане на нивото на водата са изключително вредни. Всичко това за печелене на време. Туристите могат да правят снимки от палубата без дори да слизат на площада Сан Марко.
В развитието на туристическата индустрия, туроператорите пренебрегнаха местните хора. Какво печелят венецианци от ордите, които минават пред тях всеки ден? Продават няколко дрънкулки и сандвичи? Все по-малко се спират за пица или "спагети вонголе". Жителите на Версай - нищо не печелят. Няколко скъпи ресторанти са пълни редовно, но това са друг вид клиенти. Те със сигурност имат бъдеще. Затова кмета на Венеция подготвя мерки в защита на града и гражданите си. Търсят се начини за ограничаване на тълпата безпарични посетители. Гърците също взимат мерки. Натовареният от туристи Санторини ограничава достъпа на посетители на 8000 на ден, вместо 12000 до скоро.
Low Cost превозвачите са под въпрос. Надпреварата към по-ниски цени вероятно е към края си. Тези които работят с по 20-30 самолета са обречени. Ще оцелеят само тези, които разполагат с флота от 300 - 400 самолета. Когато малките отпаднат, големите ще вдигнат цените. Може би леко, но ще ги вдигнат, за да започнат истински да печелят, без никой да им пречи. Туроператорите също ще оредеят. Това е безпощадния закон на пазарната икономика. От тяхна страна между агенциите предлагащи туристически услуги ще останат само специализираните по дестинации. Тези които познават, съветват и препоръчват местата за посещаване. Клиентелата няма да е същата. Тръгване за някъде слепешката приключи. И вместо 15 дни, ще се летува седмица, или вместо седмица - един дълъг уикенд. По-малко снимки, но по-стойностни. Така познанията ще бъдат по-дълбоки, а спомените по-ценни.
Фейсбук
