Страдаме от информационна булимия

Младен Владимиров Снимка Клуб Z

Все повече, както в часовете по физическо, се подравняваме по фейсбук, казва психологът Младен Владимиров

Илия Вълков

Младен Владимиров е психолог, със специализация в областта на семейната терапия, децата и оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации.

Г-н Владимиров, защо имаме проблем с традиционните авторитети? Покрай срива на доверието в институции и политически елити видяхме примери за дискредитиране на публичния образ на учителя, лекаря, служителя на реда, военния, свещеника, някога възприемани като крепители на българското общество.

А вече какво имаме? Кметове и областни управители с къщи по европроекти. Кметове, които пускат ремонти недоносчета. Свещеници като баба Гуси или хора, които около идването на папа Франциск показват, че религията не е средство за общуване с народа, а е инструмент за властови намеси и манипулация. Какво още имаме: едни лекари, които все повече приличат на еднолични търговци. Изобщо има нови форми на овластяване.

Спомням си преди години едно изследване, което казваше, че народите, които не познават управниците си, всъщност са много щастливи. Имало някаква такава закономерност - колкото повече знаеш имената на президенти, премиери и министри, толкова си по-нещастен. Много е важно всъщност да не знаеш кой те управлява, да не се фокусираш върху личността, а върху политиките, които прави. През последните години у нас до такава степен се случиха различни процеси на трансформация и в съдебна, и в изпълнителна и в законодателна власт, че думата държава вече е с негативна конотация.

Как се разлива това усещане в колективните ни разбирания?

Държавата вече не определяме като екип или сбор от индивидуалности, а ние я определяме като една личност. Даже много директно държавата се определя с конкретни образи, с определени сили на деня. И когато ние имаме гняв към държавния служител, бил той лекар, учител, полицай или пък командос, агресията, спрямо хората в публичния сектор - финанси, образование, здравеопазване, вътрешен ред, е всъщност гняв към държавата. Но понеже ние не може да отидем там горе - “Бог високо, цар далеко”, през този симптом насочваме гнева към учителя, лекарите от бърза помощ, полицая, на когото му късаме пагоните.

А това всъщност е гняв към държавата. Това е голямото заболяване, недоверието към държавата. И това са едни тенденции на национален нихилизъм и дори могат да стигнат до анархия, желание за разпадане на сегашния установен конституционен ред, желание за паралелната държава. Тази паралелна държава е на социалните мрежи. И ние забелязваме, че те все повече влияят на дневния ред. Популистките движения именно от социалните мрежи взимат енергия. Все повече, както в часовете по физическо, се подравняваме по фейсбук.

https://clubz.bg/82498-stradame_ot_informacionna_bulimiq