Генерала се гаври с генералите у нас
И най-големите противници на НАТО трябва да признаят, че българското членство в тази международна организация ни пази ако не от външни врагове, то от вътрешни кандидати за военни преврати.
Това се видя в контекста на “ексцентричното” изявление на премира Борисов, според когото Генералният щаб си купувал досега самолети с цел да избяга в случай на война. Само той, Бойко Първи, си приписва куража да си напазарува бойни машини, за да се бие с враговете, а не да бяга.
Подобна закачка с военните би могла да струва летално в предкомунистическото минало на България на всяка “цивилна гарга”, но тя днес спокойно се перчи с бутафорните си генералски лампази от резерва на милицията. Генерала няма проблем да се гаври с нещото, което другаде по света се нарича “чест на пагона”.
Както съм споменавал, една госпожа, която помни царското време (истинското, а не монархосоциалистическото от началото на това хилядолетие), ме спря веднъж на улицата с въпрос дали знам кои са били най-ухажваните хора в онова царско общество. “Военните, разбира се”, изпревари ме тя и допълни, че днес това се отнася за журналистите.
Информацията за военните, с които българския политически елит е внимавал да не се подиграва, не подлежи на опровергаване. Но за журналистите като обект на политическо ухажване в най, най-новата ни история от най-последните години бих поспорил.
Остаряла е. Защото ухажването на журналистите приключи с брак по сметка и сега верните съпруги на властта и пар(ти)ите, си стоят вкъщи и готвят блудкави манджи по заръка на главата(ря) на семейството. Не всички са такива смирени домакини, но тенденцията е толкова изявена, че обобщението не е далеч от своите основания.
Не че няма сръдни в този патриархален съюз. Случват се, но брачните партньори не си изнасят кирливите ризи. Политиците лицемерничат пред хората, че онова, което не е за пред тях всъщност не се случва. А пък журналистите от кухнята им може и да плюят понякога тайно в манджата, която сервират на господарите си, но като стане дума за традиционните роли в семейството се придържат към наложеното им приличие.
Изпълняват покорно каквото им се нареди. Другото би било “джендърство” по мерките на модерния ляв консерватизъм от десен тип, който се отличава с центризъм при вглеждането в пъпа си.
Хората, както условно можем на наречем зяпачите, злословят по адрес и на едните, и на другите. За честта на нагона. Онзи, който движи прогреса в името на оцеляването.
Да живее НАТО, нашият пазител от нас! Ако НАТО не беше у нас и ние в НАТО, да се бяхме изпотрепали досега.
http://ivo.bg/2019/01/30/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B...
