Москва изтегли късата клечка и във Венецуела, вини “дългата ръка” на Вашингтон
Да превърнеш най-богата на петролни залежи държава в света в най-бедната на континента на юг от баснословно богатия Северноамерикански пазар е невероятен социален фокус. Той се оказа обаче по силите на венецуелските последователите на Фидел Кастро, който даде пример как от остров на високия жизнен стандарт – по-висок на глава на населението от Япония в края на 50-те години на миналия век (макар и с репресивен режим на власт), може да сътвориш регионален парий.
Днешна Венецуела, превърната от проспериращ износител на петрол, в най-големия донор на бегълци в Южна Америка, заливайки съседите си с 3 милиона бежанци, осъмна с провъзгласил се за президент легитимен председател на Народното събрание, избран на 5 януари от опозиционното мнозинство във венецуелския парламент.
Гонен, както и предишните (прогонени, арестувани, малтретирани) лидери на опозицията, Хуан Гуайдо реагира срещу поредния побой над на демонстранти от страна на властите. Самият той арестуван в качеството на председател на Националното събрание от полицията само преди три дни, но освободен междувременно, този път реши да се изправи срещу репресивния режим.
Младият инженер получи светкавичната подкрепа от ключови съседни държави, следящи с нарастваща тревога докъде могат да стигнат в потапянето на страната в хаос и братоубийства управляващите венецуелски соцекстремисти под водачеството на Николас Мадуро. Изключение направиха само левите правителства в Мексико, Боливия и – разбира се, в Куба.
Хуан Гуайо се позова на член от конституцията, който му позволява да заеме поста временен президент на страната.
Категорично на страната на Хуан Гуайдо застана и американския президент Тръмп. Това беше достатъчно за Мария Захарова да напише в качеството си на говорител на руското външно министерство от Алжир кратко обобщение в туитър, Според него западът по този начин показал истинското си “прогресивно” отношение към спазването на международното право. Което звучи толкова компетентно, колкото твърдението й, че Червената армия, а не българският народ, е спасила българските евреи по време на Втората световна война.
Защото Латинска Америка, включително и Организацията на латиноамериканските държави, не са “запада”. Западът, например в лицето на ЕС, няма официална позиция до момента и това е разбираемо поради липсата на механизъм за бързо реагиране на общността по всякакви въпроси.
Освен Русия и другата евразийска автокрация нямаше проблеми да реагира буквално за часове с подкрепа за изпадналия в беда техен колега по автократизъм Николас Мадуро. По сведения на световните агенция президентът на Турция се обадил по телефона на своя побратим Мадуро и му предложил помощ. Интересно как ще му помага – като му предостави убежище или подобно на Путин ще му изпрати на другия край на света като политическа демонстрация военни кораби и самолети “след дъжд качулка”?
Много по-сериозна заявка за възможно заинатяване на Мадуро и неговия режим идва от страна военния му министър Владимир Падрино Лопес. Декларацията му, че застава на страната на Мадуро – наследник на този пост на бившия командос от армията, починалия през 2013 г. Уго Чавес, е рецепта за гражданска война. В нея до момента жертвите вече са 14.
Колкото до упреците срещу 35 годишния Хуан Гуайдо, че е извършил преврат, макар току-що да е спечелил избори, признати международно за легитимни (за разлика от начина, по който Мадуро се наложи за президент), тъкмо в (пред)историята на социалистическия режим е закодиран превратаджийския ген.
Защото предшественикът на Мадуро на президентския пост има в биографията си опит за военен преврат през 1992 г., лежа 2 години в затвора за това и с този ореол мобилизира политическата подкрепа на най-низшите слоеве от населението за себе си като бунтар срещу статуквото.
Ако не се беше разболял от рак и починал тъкмо в навечерието на срива на световните цени на петрола, този доказан (неуспял) превратаджия вероятно още щеше да управлява Венецуела с присъщата на местната военщина “твърда ръка”, каквато демонстрира и неговият имитатор Мадуро.
Както и при други подобни случаи на хаос във вътрешните дела светът в момента следи по-скоро какви са външните реакции. САЩ бяха ясни чрез категоричната позиция на Тръмп за Хуан Гуайдо.
Ясно е също и за Путин, че ако неговият клиент Мадуро, на когото Кремъл обещаваше големи продажби на руско оръжие, наистина бъде принуден да слезе от власт, това ще означава загуба на един от малкото приятели на Москва в света.
И понеже е вероятно Путин пак да изтегли късата клечка в надпреварата за международните симпатии, неговата Захарова бърза да обвини за това дългата ръка на Вашингтон. Кой друг би могъл да вдъхнови стотиците хиляди отчаяни от глада, недоимъка, вечния дефицит, репресиите и всякакви форми на потисничество венецуелци, които буквално въстанаха срещу виновниците за всичко това!
В този смисъл, автоматичната заучена реакция на Москва е доста безмозъчна. Тя прави комплимент на американското влияние, като му вменява всесилието да управлява стремежа на венецуелците към свобода.
http://ivo.bg/2019/01/24/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%...
