Евроизбори 2019: ще тропнем хорце, ако има кой да го води
Гласувай, но загрижено
Европейските избори през 2019 г.: ще тропнем хорце, но ако има кой да го води! Това е моментът – играещите рипат на едно място, защото се чудят накъде да върви хорото. Чакат някой да избере посока и да го поведе, в противен случай ще си седнат по местата. Този някой си ти, гражданинът на Европейския съюз.
Който не играе, не поръчва музиката
Великобритания сякаш се измори и си поседна, но още се чуди дали да гледа отстрани това хоро или да го играе. Написах “поседна“, защото до 29 март датата, която ще определи бъдещето ѝ, още има време. Преди броени дни, британският парламент отхвърли предложението на Тереза Мей, но това съвсем не е гаранция, че „Брекзит“ ще се случи. Лондон може да поиска удължаване на преходния период и/или да извести Европейския съвет, че вече не желае да напуска ЕС.
Настроенията се менят с бързината на светлината, но това не променя факта, че Великобритания губи и в национален план като за това не е виновен Европейският съюз, а желанието за излизане от него.
Важният урок от „Брекзит“ е, че ЕС не е даденост и че вместо да се излиза от него, може да му се задава посока. Ако Брекзит се състои, и правителствата, и гражданите губят тази възможност – да казват какво всъщност искат от ЕС.
Като си се хванал на хорото, ще го играеш
Важното е, че България остава в играта и си запазва правото нейните граждани да задават темпото на това хоро. Казано по нашенски – имаме право да даваме акъл. Е, не целият акъл на Земята, както ни се ще, ама поне наравно с другите.
Много често обсъждаме политически теми с приятели и роднини, а накрая разпаленият спор завършва с: “Абе, то все тая, всички са един дол дренки. Нас никой не ни слуша.“ Има един начин, да не е все тая…
От дървен философ до активен гражданин
Мненията, които ще произлязат от спора ще се пренесат на европейско равнище само ако отидем да гласуваме. Това е единственото действие, което ще доведе до реални последствия. За жалост, тенденциите показват, че избирателната активност за европейските избори намалява в целия ЕС като цяло.
На последните два избора за ЕП, данните от Евробарометър сочат, че активността в България е намаляла от 38,99% на евровота през 2009 г. до 35,84% през 2014 г. Не сме най-зле, ама можем и по-добре. Сега, естествено, ентусиазмът от влизането в Европейския съюз е спаднал, но искам да ви напомня, че само преди няколко дни една наша съседна държава реши, че заради ЕС е готова да промени дори и името си.
Но това, че вече сме в “играта“ не трябва да води до спокойна апатичност, защото ще ви върна към “поседналата“ Великобритания, която се чуди дали да зареже имиджа си и да свика втори референдум.
Бъди критичен, но и загрижен за ЕС
Когато сме недоволни от управляващата коалиция и/или от опозицията, изразяваме недоволството си за конкретен период от време и от конкретни властимащи, но НИКОГА не поставяме под съмнение съществуването на нашата България. Защо обаче не прилагаме същия принцип и към ЕС?
Голяма грешка е нехаресването на едно лице или на определено действие да влияят дългосрочно и пагубно върху целия Европейски съюз. Ако и в национален мащаб, действахме както за ЕС, отдавна да сме си затрили държавата.
Когато сме доволни, имаме склонността да приписваме успехите отново само на личностите, които са ги инициирали и осъществили. Считаме, че сме си свършили работата като сме ги избрали един път. Само че ако искаме да продължат, пак им трябва подрепа.
Доволен или не – гласувай, но загрижено.
http://clubz.bg/78288-evroizbori_2019_shte_tropnem_horce_ako_ima_koj_da_...
