Много шум заради самия шум - от много ум!

Тишината говори с други думи, когато се погледне картината отвисоко. Защото не "шумът в курортите ни поевтинява българския туризъм", както заяви лидерът на НФСБ, а пълното беззаконие и феодализиране на Българското Черноморие, което през годините се стимулираше и от редицата законодателни облекчения, от институциите, отговорни за строителния контрол, от местните общини, от съдебната власт и прокуратурата. Как стана така, че никой от властта не попита откъде идват и какъв е произходът на стотици милиони, които се наливат в строителството на огромни комплекси в най-бедната държава в ЕС.

От години в морските ни курорти е разгърната мощна строителна дейност, стърчат наблъскани един до друг огромни хотели, между които честа гледка са белите задни части на съседа. Багери разрушават дюни, докато плажуващите деца си играят на строителство на замъци. Плажове са дадени от държавата за левчета на близки до властта концесионери. Всичко това превръща "борбата" с високите децибели в "много шум за нищо" и

зрелищни пиар акции,

които целят по-скоро да се влезе в медийната центрофуга, отколкото да доведат до решаване на реалните проблеми по Българското Черноморие. Така с поредната си акция вицепремиерът Симеонов от борец за родното се превръща в борец за тишината. А зад това не е сигурно дали не се отварят вратички за нови застроявания.

Вярно е, че Валери Симеонов първи удари камбаната, като предупреди, че наематели на плажове "клатят държавата през туризма". Дори изброи имената на Маджо, братя Диневи, братя Маргини, Радо Слънцето, сигнализира прокуратурата, че лично министърът на туризма Николина Ангелкова е поискала писмено от регионалното министерство да извади 20 декара плаж от изключителна държавна собственост и да бъде прекатегоризирана като частна - било подготовка за продажбата на държавни парцели. "Както е тръгнало, ще останем без плажове", предупреди Симеонов. Той даде на прокурор и "нарушения на заведенията на Какаовия плаж". (Така Симеонов нарича Cacao Beach - хумор, драги зрители.)

При толкова много разкрития, които прави вицепремиерът само около "личната кауза" да наложи тишина в курортите, защо още е част от управляващата коалиция? И доколко е работещо и нормално един вицепремиер да влиза в ролята на здравен инспектор или служител на строителния надзор, да обикаля из плажовете и да "удря по лошите"? Всичко това все повече напомня на добре обмислено зрелище.

По традиция българският зрител много обича да гледа как един премиер-министър, вицепремиер или министър ходят сред хората, правят извънредни проверки или

долитат на място да решават сами всякакви човешки драми и битови проблеми

Небивалият успех на г-н Бойко Борисов, който от години ръководи държавата на "ръчно управление", е явно пример и за другите. "Удри, бачо Валери" е есенция на похвалите, които получава лидерът на НФСБ, който успя за година време да си изгради образ на биткаджия срещу всичко и срещу всички (особено със смелостта му да се изправи срещу хазартния бизнес). Личните му проверки по Слънчака, изземане на тонколони и арести на шумни диджеи бяха посрещнати с възторг само защото беше показано измамното усещане, че "има държава".

Но това по никакъв начин не решава проблемите на българските курорти, превърнати в Happy hour за туристите, заливани с коктейли и евтина бира. Българските управници говорят как щели да привличат туристи от Индия, Китай, Русия. В същото време заради водената политика и липсата на каквато и да е визия изгониха семейните летовници. Всяка година

стотици хиляди българи предпочитат да ходят в Гърция,

където е по-скъпо, вместо в българските курорти

Презастрояването унищожи облика на селища като Поморие, Приморско, Синеморец, Созопол, Ахтопол, Несебър и много други, които бяха център на семейния туризъм, а не на чуждестранни "групи за поркане". Желанието за бърза печалба доведе до втрещяващи безумия. Всяка държава смята за гордост да има градове и обекти, включени в световното културно и природно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Оттам се вадят подобни обекти само при изключителни събития като война и природни катастрофи. А у нас местният бизнес елит в Несебър не само че поиска да извадят Стария град от списъка на ЮНЕСКО, а родиха и идеята за делфинариум в средата на античния му център. Местните искали да строят хотели, а сегашният статут на Несебър на световен паметник на културата им пречел.

Черноморските общини са превърнати във феодални владения. В Царево, където от десетилетие няма общ устройствен план, задължиха хората, които искат да къмпингуват на палатки, да искат разрешение от главния архитект?! В Каварна общинският съвет разреши да има строителство по плажа напук на забраната това да се прави през лятото. Само преди дни граждани сигнализираха, че местен строителен предприемач е заградил с дървени колове и телена мрежа огромна територия от плажа "Корал", в която попадат и дюни - макар че такова нещо като "частен плаж" няма. А за девствената природа на "Карадере", "Аркутино", "Силистар" вече се говори в минало време.

Вицепремиерът Валери Симеонов се бори с високите децибели на Какаовия плаж и "мутрите", но неговите депутати успяха от втори опит да прокарат промени в Закона за посевния и посадъчния материал, с които се променя и Законът за опазване на земеделските земи, така че в тях да бъдат разрешени строежи. На практика тези промени дадоха зелена светлина на застрояване на още парчета от Българското Черноморие. И в духа на изказването на екоминистъра Нено Димов, че "има много начини на застрояване, някои от тях са приятни", община Шабла предложи промени в устройствения си правилник, с които планира да застрои части от осем защитени зони. Сред тях са Калиакра и Дуранкулак. Затова все по-любопитен става въпросът: ако управлението обслужва "мутри", частни интереси, а прокуратурата нехае, какво още прави лидерът на НФСБ във властта? Гледаме пиесата "Много шум за нищо" във вариант - "Много шум заради самия шум - от много ум!".