Борисов е гениален ! Само какви картофи ще се отглеждат в Пирин ...

колаж : по идея и реализация на Владимир Дойчинов - Ладо

Знаех си аз, че д-р Борисов е гениален ... Знае той, знае ... С опит от Банкя в отглеждането на картофи, той нееднократно е призовавал да си гледаме сами картофите, както той сам си го прави ...

А тези дни отново показа, че екологията и любовта към земеделието не са Му чужди ...

Подари на един стар и богат приятел едно парче земя от Пирин с мисълта за картофите и туризма ... Нали знаете колко обичат англичаните пържени картофи и като дойдат тук в Пирин на ски покрай новата втора кабинка, а може и втори лифт каква засилена консумация на картофи ще е ...

Ето така д-р Борисов с мисъл да не се изложим пред чужденците постъпи по соломоновски с Пирин ...

И какво там някакви зелени градски момченца ще подскачат по Орлов мост, след като не знаят гениалния замисъл за картофите на д-р Борисов ? Тъй де ?

 

Ако не сте чели почвено климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на картофи, както за консумация, така и за семена картофи.

България е страна разнообразна на почвени и климатични особености в следствие от разнообразния си релеф.

 

Подходящ район за отглеждане на картофи са местата от високопланинския пояс с надморска височина 1600-1800 м и местата от нископланинския пояс с надморска височина 700-1000 м.

 

Във високопланинския пояс температурите по време на клубенообразуването са между 13-15°С. Сумата на валежите, както и тяхното разпределение съответства на изискванията на картофите. Засушаванията са рядко и почти не се срещат. Благоприятният период за развитието на картофите е къс, затова с успех се отглеждат само ранните и средно ранните сортове. Почвите са подходящи, с лек механичен състав, но по-слабо запасени с хранителни вещества и с подчертано изразена киселинна реакция. Високопланинският пояс обхваща Западна Стара планина, Средна Стара планина, Централните и Североизточни Родопи и по-ограничени площи в Рила, Пирин и Осогово.

 

И всичко това европреЦедателят го знае ...

 

Прочете цитати от предаването - ''Питай премиера''

колаж : Свободен човек

''Аз до 30 г. съм живял така. Майка беше учителка, татко беше пожарникар. Гледахме две прасета, 15 кокошки и като ми опържеше майка яйца, беше голяма радост. Всяка сутрин ставах в 5,20 часа и гонех рейса до София, там учих и след това се връщах. Всеки ден, като се върнех, отивах косях трева с един сърп, защото гледахме към 20 заека, за да има майка ми да прави буркани за зимата. Гледахме към 40 бройлера, взимаше малки пилета, аз ги хранех лично и две прасета. Имахме нива 3,5 декара. Майка ми казваше, че съм „картофено момченце”, защото ядях пържени картофи с едно бурканче кисело мляко всеки ден''

 

Изгледайте култовото видео : https://www.youtube.com/watch?v=zVRBk5GpCBo

 

И научете нещо за почвата в Пирин и картофите ...

 

Най-ниските части на котловините са покрити с алувиално - глинесто - песъчливи почви, равните площи на в планинските стъпала - с кафяви горски, които над 1600 метра преминават в планинско - горски почви, а над 2200 и в планинско – ливадни.

 

Почвената покривка в планината е тънка, неразвита, като преобладават планинските и кафявите горски почви, а по долините на реките алувиални почви.

 

Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва, понасят кисела почвена реакция.

Изберете песъчливо-глинести, още по-добре наносни почви, да има възможност за поливане. Тежките задържат развитието на растенията и те не могат да образуват клубени.

Подходящи за картофите са неутралните до слабо кисели (рН-5,8-6,8), рохкавите, наносните и торфените, както и глинестопесъчливите, аерирани, с добър воден и хранителен режим почви.

Или по-обобщено полупланинските райони с надморска височина 800-900 до 1500-1600 м са по-подходящи за отглеждане на картофи за есенно-зимна консумация и за посадъчен материал.

 

Е, какво ви казах аз ? Гений е д-р Борисов ! А вие офшорки, перачница на пари, строителство, сеч, а той миличкият се грижи за прехраната на туристите и за трудовата ви заетост ?!

Хвала на таквизи българи !

 

Христо Луков за „Под лупа“