Не хвърляйте кал по мен!
Писмо от белградски хъш
Здравей, приятелю, приятелите ми са скъпи, затова ти пиша. Искам да те успокоя, в Белград често мисля за теб. Както текат водите на реките, така ще изтече и това дело срещу мен.
Кой помни днес Първа частна банка, Балканбанк и десетки друти банки… Но приятелството остава.Радвам се, приятелю, че ти не си сред онези, които днес хвърлят кал по мен, сякаш са приватизирали калните бани край Поморие. Няма да те поканят теб да обясниш какъв злодей съм аз, защото ти ме познаваш още от казармата.
Като казах казармата, се сетих, че даже ротният дойде преди години и донесе двайсетте си заплати, които получил при пенсиониране. Прибрах му ги на годишна лихва дванайсет процента…
Това не ти ли говори какво доверие имаха хората в мен! Да на говоря за Иван Искров. Не той, а други, по ленински, от вестникарската искра разгоряха огън и ми запалиха чергата. Приятелите ми са скъпи. Много!
За всичко са виновни приятелите, но не тези като теб, а онези – фалшивите, с които бях по яхти, правех фирми, купувах медии. Щом се сетя, иде ми да се върна в родното Габрово и Рачо Ковача да слезе от паметника си и да ме прасне с чука по главата за моята доверчивост в хората. Приятелите ми излязоха скъпо.
Знам приятелю, че ти не си сложил дори лев в моята банка, нито в някоя друга. Даже миналата година си изтегли вноската за жилище, която беше внесъл през 1989 г. в една банка. Тогава 1600 лева, а сега взе – 16 лева и 73 стотинки.
Това някога са били пари, приятелю. Помня как един колега, купувач на медии, каза по една телевизия, че през същата тази 1989 г. имал влог от три хиляди лева, а това били пари… Завъртял човекът парите и станал милионер, а ти никога не си рискувал…
Даже като видя Румен Гечев отново депутат, побърза да си спомниш 1997, когато спестяванията на баща ти за цял живот му стигнали да си купи един бойлер. Сега много бащи ще си купят не по един, а по два бойлера, защото на мен и клиентите, не само приятелите ми са скъпи.
Като казах приятели, се сетих за Веждито. Той ще пие едно уски, ще запали една пура и ще се отдаде на творчество. Иван Костов ще говори с теменужките…. На други вложители обаче, които нямат богат духовен живот, ще им бъде по-трудно.
Мъчно ми е, скъпи приятелю, че не можах да завърша проекти, които бях започнал. За „Ботев” Пловдив щях да купя Роналдо, Бербатов, Меси и Валери Божинов… Щяхме да станем европейски шампиони. Кога? Някога, но не сега, както пее дует „Ритон”. Не помня на тях дадох ли пари?
Щях да дам още пари за театър, кино, живопис, вестници… На кого? На който може да си поиска, приятелю? Само културата ще ни спаси от тази простотия. Приятелите в изкуството са ми по-евтини.
Спомням си, приятелю, как ме съветваше аз, инженерът, да не се занимавам с банкерство. Ама то това е българската демокрация – всеки да стигне нивото на своята некомпетентност. Само аз да бях, с мед да ме намажеш. Не можаха да ми простят българските юпита, че ги надиграх и само за няколко години направих банка като слънце!
Благодаря ти, че не си повярвал на обвиненията, че съм изнасял пари с торби. Да не съм луд да получа някоя херния. Тия офшорки за какво са ги измислили хората. Не се притеснявай, приятелю. Три милиарда съм бил излязъл на народа. Те ме изкараха по – скъп от Белене… Ама там виновни няма? Нейсе… Нали знаеш, всяко чудо за три вестникарски броя.
Сега, приятелю, ти изпращам десет евро за Коледа. Да пиеш една бира в престижно заведение и после да си пикаеш на късмета, който те е изпратил в това време и на това място.
Твой скъп приятел Цветан Василев
Получил писмото Валери КАКАЧЕВ
