И трите власти разиграват фарс за ревизия на приватизацията
За да замете скандала с искания вот на недоверие заради корупцията на управлението му, премиерът Бойко Борисов обяви в началото на ноември, че ГЕРБ ще предложи да отпадне давността за приватизацията. "Над 30 милиарда са откраднати по време на приватизацията и няма наказани”, заяви той.
Повечето "скандални" сделки в списъка на ДАНС са отпреди 20 години, фирмите отдавна са сменили собствениците си, а някои дори не съществуват
САМУИЛ ДИМИТРОВ, ЮЛИАНА БОНЧЕВА
28 приватизационни сделки са били проверявани от ДАНС, която е открила в тях престъпни елементи. Малко вероятно е обаче някоя от тях да бъде развалена, дори да падне давността, както настоява ГЕРБ. Почти всички приватизирани предприятия са сменили поне веднъж акционерите си и структурата на собствеността. Част от тях са увеличили капитала си, при това неведнъж, други са участвали в сливания и придобивания, трети са фалирали или в момента са в процедура по несъстоятелност. В момента някои от фирмите са собственост на реномирани чуждестранни инвеститори.
В черния списък са: "Бургаско пиво", ТЕЦ "Русе-запад", "Софарма", "Биовет" - Пещера, "Кремиковци", "Винтехпром", "Винзавод" ЕАД, "Пулпудева", "Винко", "Мебел К", "Винпром - Велико Търново", "Бентонит", "Руно Комерс", "Бургас филм", "Победа" АД, "София" ЕАД, "Бряст", "Винпром - Дамяница", "Велур", "Монтана" ЕАД, "Руно - Г", "Техноимпекс", "Добрич" ЕАД, "Сердика-90", "Българска роза - Севтополис", "Металснаб холдинг", "Свиневъдство - Пловдив", "Бургаски корабостроителници".
Как са попаднали в полезрението на ДАНС
тези сделки, не е ясно. Знае се само, че на 1 декември 2016 г. по разпореждане на премиера шефът на ДАНС Димитър Георгиев изпратил в прокуратурата доклад за "обобщени проблеми на приватизационните сделки у нас". Прокуратурата е поискала допълнителни документи, които започнали да постъпват на 9 декември м. г. Материалите са изпращани основно в Софийската градска прокуратура, тъй като голяма част от сделките са сключвани в София. Пред депутатите главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че през 2004-2017 г. в прокуратурата са заведени около 700 преписки и проверки за приватизация. Само че за част от тях давността била изтекла и прокуратурата вече не можела да направи нищо. В тази връзка Цацаров ловко върна топката в изпълнителната власт, като препоръча да се помисли за разваляне на неизгодни сделки.
Повечето сделки от списъка, огласен от Цацаров, са познати, защото от години ги спрягат като примери за лошата приватизация на кабинета на Иван Костов - преобладаващо са от 1997-1998 г. Осъдени няма, макар че е имало много проверки и дори съдебни дела. Прави впечатление, че много от проверяваните сделки са свързани с известни бизнесмени, които днес вестниците на Делян Пеевски упорито титулуват "олигарси" и поставят в кръга "неприятели" - като Огнян Донев ("Софарма"), Кирил Домусчиев ("Биовет" - Пещера), Цветелина Бориславова ("Бентонит) и т.н. А законът не случайно е предвидил давностни срокове - дружествата са претърпели огромни промени и в повечето случаи днешните им собственици нямат нищо общо с първите участници в приватизацията.
"Винпром Дамяница" дежурно попада в класацията "скандални приватизационни сделки", даже негови директори бяха изправени пред съд - заради "незаконно" увеличение на капитала. И бяха оправдани. Винпромът бе раздържавен през 1997 г. от РМД с участието на Филип Харманджиев, по онова време съдружник на Иво Прокопиев в издателския бизнес. Имаше разправии около неизпълнение на обещаните инвестиции и дела за неустойки, а РМД-то изпадна във фалит. Междувременно с две увеличения на капитала делът на РМД-то се сведе до 7%.Според "Дакси" акционери във винпрома са българската "Англо-Бългериън винтнърс" с 52.195%, британското дружество "Еуропа Кепитъл мениджмънт холдингс лимитид" с 41.18%, "Изба Дамяница" с 5.167% и Министерството на икономиката с малко над 1%. Не е ясно как точно главният прокурор си представя развалянето на сделката с РМД-то при значителните промени в акционерното участие.
Същият въпрос стои и за "Бентонит-Кърджали". Предприятието първо бе приватизирано от РМД. После бе придобито от гръцки инвеститор, а през 2015 г. стана собственост на известна френска компания.
Каквито и да са били проблемите с "Металснаб холдинг" около приватизацията му през 1998 г. от РМД, днес активите му са собственост на световноизвестния германски концерн "Кльокнер и Ко." - търговец на метали №1 в Европа.
Дали може
да се въздаде справедливост
за сделката за "Българска роза Севтополис", след като българската държава системно се е проваляла в последните 20 години? През 1997 г. иpлaндcката компания Еltrоn fund ltd. купува предприятието. През 2004 г. следприватизационният контрол отчита, че купувачът дължи огромни неустойки - 20 млн. долара за нeизпълнeнa инвecтициoннa пpoгpaмa, 7.054 млн. зapaди пpexвъpлянe нa aкции, нaд 4 млн. лв. зa нeизпълнeнa пpoгpaмa зa тpyдoвa зaeтocт. Само че през 2014 г. "Българска роза Севтополис" изчезва - влива се в "Софарма". Самата "Софарма" е сред много проверявани сделки. Компанията се развива отлично, акциите й се котират добре на фондовата борса, а капиталът й е твърде различен от този през 1997 г.
В списъка на проверяваните от ДАНС сделки, цитирани от Цацаров, влиза и фалиралият комбинат "Кремиковци", който също премина през няколко ръце, преди да бъде разпродаден на парчета от синдика. Влиза и друг смъртник - "Бургаска корабостроителница". Днешните собственици нямат нищо общо с първоначалния приватизатор "Бургаска корабостроителница", а пък фирмата е в процедура по несъстоятелност и синдик разпродава имуществото.
Нещата допълнително се усложняват, защото немалка част от фирмите са минали първо през масова приватизация и имат много дребни акционери - фондове и граждани. Такъв е случаят например със "Сердика 90". Добричкият млекокомбинат бе включен в масовата приватизация с 25% от капитала си. Отделно за преференциално участие на работниците и служителите в предприятието бяха предвидени 15%, а за удовлетворяване на реституционни претенции - 3%. После мажоритарният пакет 57% бе купен от "Булмийт трейд". Какво не е наред около сделката, не е ясно.
ВИНОВНИЦИ
Пред правната комисия в парламента преди 10 дни главният прокурор посочи кои са основните проблеми в раздържавяването според доклада на ДАНС: липсата на единен орган, който да подготвя, сключва и контролира сделки, преференциите за РМД-тата и по-късните изменения в закона, чрез които се дава възможност началниците в различни предприятия също да участват в приватизацията им, без да има изискване да са работили в предприятието. Друг сериозен проблем е възможността да се сключват анекси, с които впоследствие се изменят основни изисквания като брой поддържани работни места, намаляване на цената и на задълженията за инвестиции и т.н. Отпаднали са и текстове, които дават възможност на държавата да разваля сделки. "Това са споразумения, които са сключвани допълнително и които в крайна сметка водят до резултат, който е познат на всички", обясни Цацаров. В доклада е посочен и неефективният контрол след приватизацията. От доклада на ДАНС и от думите на Цацаров всъщност става ясно, че най-големите виновници за дефектите в приватизацията са депутатите, правителствата и Агенцията за приватизация - защото именно те са писали и прилагали правилата за раздържавяването. От 1992 г. досега са действали два закона за приватизацията. По тях са били извършени 6967 сделки с държавно и 7023 с общинско имущество. От 2004 г. досега има около 700 преписки и проверки за приватизационни сделки. Не е известно да се е стигнало до разваляне на някоя от тях.
ДАВНОСТ
Главният прокурор обяви, че не харесва идеята за промяна в конституцията, чрез която да отпадне давността за разследване на приватизационни сделки. Според него трябва да се търси вариант държавата да може да разваля сделки. "Да, добре, ще се организираме. И какво? Ще привлечем лица, които все още могат да бъдат привлечени, и то лица, които са изпълнявали някаква длъжност, защото човекът, който е получил нещо, той не е извършил престъпление. Само че сделките сами по себе си ще останат. Вариант според мен е да се търси някакъв вариант, по който държавата да търси разваляне на тези сделки. Или държавата да търси пълно изпълнение по тези сделки", заяви Цацаров. Той добави, че не призовава за връщане на правомощието на прокуратурата да иска разваляне на сделки. То бе премахнато по времето на управлението на Иван Костов. За връщането му настояваше бившият главен прокурор Никола Филчев, но това не се случи. ГЕРБ с апломб обяви, че ще инициира промяна в Конституцията, за да отпадне давността за приватизационните сделки. Но после гузно се умълча и подобна промяна не е внесена в НС.

