Изкъпахме се в непоносимо чистата вода, четири лаврака се отъркаха в мен и огладнях…
„Скапаните гърци”, „тъпите византийци”, „студените немци”, „испанските мангали”, „грозните англичани”, „тъпите албанци” – всички тези познати реплики са създадени от един незначителен и крайно мързелив народ – българския.
Преди дни голямото ми българско семейство се отправи за пореден път към скапаните гърци. Без никаква изненада регистрирах, че магистралата към тях не е помръднала и сантиметър от миналия септември и отново опира в Благоевград. Успяхме да оцелеем по завоите на Кресна и стигнахме границата.
Неприветлив митничар ни зърна документите, обиколих един ров, образувал се в асфалта, пълен с карета, шарнири и полуоски, и продължихме.
За седем месеца обаче мързеливите гърци бяха завършили магистралата и стигнахме до Солун за по-малко от час. След още толкова пристигнахме на любимото ни място, където ключът ни чакаше под изтривалката, както обикновено.
Отидохме в близкия ресторант.
Естествено, всичко в него беше традиционно вкусно, а обслужването, точно както го обичам – без излишна сервилност, но и без темерутщина – бързо, чисто и спретнато.
После трябваше да купим някакви неща и влязохме в местния магазин. Посрещнаха ни усмихнати млади хора с осанка на аристократи, подмятаха си шеги по между си, видимо доволни, че са на работа.
