Набег: Как мафията и корумпираните медии унищожиха най-успешната банка в България
Между 2013 и 2014 г. една от най-големите и най-успешни български банки е срината от трио – корумпирана съдебна система, корумпирани медии и корумпирани представители на правителството, образувайки класически набег срещу банката.
Корпоративна търговска банка (КТБ или Корпоративна банка) притежава заеми и инвестиции, които съставляват една десета от БВП на страната. Банката поддържа икономиката и е първата такава институция в България, която работи по западен модел, отдавайки инвестиционни заеми и инвестирайки в малкия бизнес.
Въпреки това, чрез организиран набег, банката е затворена, активите й откраднати, а депозитарите губят своите спестявания. Организаторите на атаката успяват да овладеят активите на банката.
Корпоративни набези
Корпоративните набези представляват незаконни превземане на бизнес чрез манипулация от страна на официалните власти.
Организаторите им обикновено са хора, които развиват бизнес, но също така заемат правоовластени позиции, които им дават достъп до ресурсите на държавата, необходими за осъществяването на набега. Подобни набези обикновено се наблюдават в Русия, но практиката се разпространява и в други държави то Съветския блок.
В случая с Корпоративна банка, набегът е осъществен от бизнесмена и депутат Делян Пеевски, в съдействие с българската главна прокуратура и Българската народна банка, което е централната банка на държавата, българският еквивалент на Федералния резерв в САЩ.
Класическият набег обикновено се състои в три основни компонента: изфабрикувани криминални обвинения, черна ПР кампания и оказване на неправомерен натиск от страна на регулаторните институции.
В случая на Корпоративна банка, нейният собственик, предприемачът и основател Цветан Василев, е арестуван и обвинен за опит за убийство на същият човек, който организира корпоративния набег. Следва масивна медийна атака и е принуден да даде контрола на банката на БНБ, правителственият регулатор, който извършва надзор на банките.
Фабрикувани криминални обвинения
Корпоративният набег стартира с фабрикувани криминални обвинения. В тези ситуации престъпниците плащат на съдия или прокурор да издаде заповед за издирване и арест на собственика на бизнеса. Това може да доведе до неговото задържане, което от своя страна ще затрудни способността на обвиняемия да се защити по време на набега.
Съдиите и прокурорите получават заплащане за обслужване на такъв тип схеми.
Организаторите на набега обикновено търсят контрол върху бизнеса използвайки необоснована съдебна заповед, получена срещу заплащане. Понякога те използват съдебната заповед като извинение да придобият корпоративни документи, с които да придобият контрол върху компанията или нейни активи.
В случая с Корпоративна банка, фабрикуваните криминални обвинения са използвани обширно.
Първо Василев е обвинен в опит да организира убийството на Делян Пеевски. Тези обвинения скоро са свалени.
Второ, Василев официално е обвинен в открадване на огромни суми от собствената си банка. Тези обвинения съдържат в себе си малко информация как той е извършил незаконното присвояване, като се прокарва простото предположение, че е изнасял парите в чували от банката.
Трето, допълнителни обвинения са повдигнати срещу Василев, предполагащи че той е глава на организирана престъпна група заедно с още 18 души, включително служители на банката и външни одитори. Отново, обвиненията са свалени заради липса на доказателства.
Въпреки това, доказателствата не са необходими за втория компонент от корпоративния набег, а именно черния ПР. В него престъпниците разпространяват фалшива информация сред медиите, които често се доверяват, защото идва от официален източник. Докладите им потвърждават фалшивите обвинения, като обръщат общественото внимание срещу мишената.
Повече от 1000 новинарски материала, свързани с Василев и Корпоративна банка са публикувани в рамките на дванадесет дни между 12 юни и 24 юни 2014 г. Повечето от тях са публикувани от медии, собственост на Пеевски.
Неправомерни влияние от страна на регулаторите
В повечето страни банките подлежат на сериозни регулации. Това е и случаят с България.
Страната обаче е известна с корупцията си. Международни експерти са изразили мнение и са документирали, че българското правителство се управлява от криминалните среди или българската мафия.
Последната част от корпоративния набег е неправомерното влияние на регулаторите. То се постига чрез влияние в правителството.
Регулаторните органи притежават огромна власт върху компаниите, те могат да предприемат действия, които да доведат до затваряне на дадена компания или до изземване на активите й. В случай на корпоративен набег, след като активите са иззети, корумпираният регулатор често пренасочва активите към организаторите на набега.
В случая с Корпоративна банка, корумпираното българско правителство в крайна сметка придобива контрол върху банката и нейните активи. Инвестиционните компании, парите и другите активи в крайна сметка са преразпределени към Пеевски и неговите партньори в организирания набег.
Изграждането на Корпоративна банка
Между 2000 и 2003 Василев заема поста председател на УС и изпълнителен директор на Банката, след което става неин собственик и притежава мажоритарния пакет акции.
Василев превръща Корпоративна банка в депозитарна институция и инвестиционна банка. Той променя културата на ръководената от него институция и въвежда нов бизнес модел, давайки заеми и инвестирайки в други предприемачи.
До 2014 г. Корпоративна банка се превръща в четвъртата по големина банка в страната. В определен момент, ефектът на банковите активи представлява 10% от БВП на страната.
Сделката Виваком
През 2012 Василев купува част от БТК (Виваком). Това е най-голямата телекомуникационна компания в България, пазарен лидер в областта на интернет доставянето, мобилните телефони, радиото и телевизията.
И докато Виваком се превръща в подходяща инвестиция за Корпоративна банка, също така я превръща и в мишена.
Покупката поставя Корпоративна банка и Василев като противник на Пеевски. Воденият от него набег има за цел именно овладяването на контрола върху Виваком, както и други активи на Корпоративна банка.
Кой е Делян Пеевски?
В началото на хилядолетието Василев среща за първи път Пеевски, работещ в младежката организация на НДСВ.
По време на своята кариера той служи като депутат, шеф на ДАНС (само за ден, след като предизвиква масови протести) и като следовател.
Използвайки заеми от Корпоративна банка, Пеевски финансира многобройните си бизнеси, които практически се притежават от майка му. Така неговият дълг към банката започва да се увеличава, като към края на 2013 г. той достига до около 200 млн. евро.
Вместо да плати задълженията си, Пеевски иска процент от всички бизнеси, които Василев притежава. Напрежението между двамата расте, като през май 2014 г. Василев получава информация, че Пеевски подготвя заговор за убийството му. След като научава тези новини, Василев подава сигнал срещу него в Австрия, където Пеевски е задържан.
На 13 юни 2014 г. българската главна прокуратура публикува съобщение, че властите са арестували трима души, подготвящи заговор за убийството на Пеевски. Прокурорът заявява, че Василев ще бъде разследван за връзки с този случай, намеквайки че Василев стои зад този заговор.
Българските медии, включително и тези, които са собственост на Пеевски, широко отразяват случая. Пример: Телеграф, притежаван от Пеевски таблоид, пуска на първата си страница заглавие: Шефът на КТБ поръчал убийството на Пеевски: Трима души са арестувани”.
Пет дни след изявлението на прокуратурата и четири дни след това заглавие, на 18 юни, разследващите признават, че няма заговор за убийството на Пеевски.
Падането на Корпоративна банка
Дни след като българските разследващи оповестяват заговора за убийството на Пеевски в медиите, властите организират претърсване на няколко офиса на Василев и Корпоративна банка.
Действията им се предават на живот от телевизионния канал, собственост на Пеевски.
Така той стартира черната си ПР кампания срещу Василев. Използвайки медийната си империя, Пеевски публикува истории, обвиняващи Василев в кражбата на 1 млрд. долара от собствената си банка.
Въпреки че Василев е оправдан от прокуратурата, ударът срещу репутацията на Корпоративна банка вече е нанесен.
Криминалните обвинения срещу Василев, както и медийното им отразяване съдържат два от трите компонента на корпоративния набег. Предстои само неправомерната намеса на регулаторните органи.
Атаката на банката
Медиите предизвикват паника сред вложителите на Корпоративна банка.
Според един от източниците, „Тези обвинения в заговор за убийство и финансови манипулации предизвикват и атаката срещу банката”. В рамките на седем дни между 13 и 20 юни, вложителите на банката изтеглят 20% от всичките й активи.
Докато тече атаката, Василев се опитва да преговаря със зам.-управителя на БНБ в опит да осигури подкрепа от страна на централната банка. По време на преговорите в медиите изтича информация, че зам.-управителя е подозиран в нарушение на законодателството във връзка с отношенията си с Василев.
На 20 юни 2014 г. Корпоративна банка се оказва под специализиран надзор от БНБ. Вместо да бъдат обсъдени опции за нейното рекапитализиране, парламентът отказва плана за спасяване на Корпоративна банка през ноември 2014 г.
Два дни по-късно, БНБ обявява, че национализира (поема контрола) над КТБ. На 29 юни Европейската комисия обявява ликвидна подкрепа за българските банки в рамките на пет месеца. БНБ помага на други банки в затруднение, но отказва такава за Корпоративна банка.
Криминални обвинения срещу Василев
Най-накрая, на 28 юли 2014 г., българската Главна прокуратура обвинява Василев в незаконно присвояване на повече от 200 млн. лева от банката. Правителството търси Интепол за международно издирване на банкера.
Обвиненията срещу Василев не представят подробности около това присвояване. Прокурорите не могат да дадат доказателства, подкрепящи тезата им. Твърденията се основават на предположението, че Василев е изнесъл 200 млн. лв. в торби от самата банка.
По този начин и обвиненията са представени в медиите. Водещата страница на „Телеград” от 11 юли 2014 г. показва Василев, носещ куфар пълен с пари, които дори изпадат от него. Заглавието е: „Василев източил 3.5 млрд. лв. от КТБ”. Историята е публикувана повече от две седмици преди обвиненията да бъдат оповестени официално, което говори за изтичане на следствена информация към медиите на Пеевски.
Според обвиненията Василев е откраднал парите между декември 2011 г. и юни 2014 г. Въпреки това одиторите на банката не откриват нито едно доказателство, че големи суми липсват. Уважавани международни фирми, сред които KPMG, са сред тези одитори.
Дори БНБ през 2013 г. обявява, че финансовото състояние на банката е добро. На 30 май 2014 г. рейтинговата агенция Moody’s обявява, че банката има солидни капиталови буфери.
През 2016 г. българската прокуратура повдига допълнителни обвинения срещу Василев, заявявайки че той е ръководител на организирана престъпна група за неправомерно източване на Корпоративна банка.
Експерти, прегледали обвиненията, заключват че те са просто друга част от схемата за корпоративен набег срещу Василев и Корпоративна банка.
На 6 ноември 2014 г. БНБ официално отнема лиценза на КТБ. Акционерите опитват да оспорват решението в съда, но ВАС отхвърля искането им.
Като резултат банката спира да функционира. Пеевски предотвратява задължението си да плати дълговете си към нея. Повечето от бизнесите, които КТБ финансира, изчезват. Някои от тях попадат под контрола на Пеевски и неговите бизнес партньори.
Днес Василев и съпругата му живеят в Сърбия, съседна на България страна, с която няма подписан договор за екстрадиция.
Оригиналната статия на Balkan Business Wire четете ТУК.
