Бургаски регион - Европейска столица на културата 2019 - изоставане
В Деня на обединена Европа кметовете на общините от Бургаска област се обединиха, за да покажат желание и решимост да спечелят конкурса „Европейска столица на културата 2019“, но сравнително доброто начало е гарнирано с изоставане. За месец и половина културтрегерите на чиновнически постове едва се събраха да умуват върху идеята да се създаде Асоциация „Бургас културна столица на Европа“. Важната думичка със съдържание поне до декември 2014 г. е КАНДИДАТ за европейска столица на културата, но нейсе...
Хубаво е, че представителите на 13 общини в региона се събраха и решиха след учредяването на тази асоциация, на Денят на будителите -1-ви ноември да стартира рекламната кампания по кандидатурата.
И докато чиновниците в регион Бургас се наумуват и сварят да прочетат поне 50 листа информация от сайта на Европейската комисия по темата „Европейска културна столица“, общественици и чиновници в другите седем града кандидати от българска страна вече са свършили тези изначални работи още преди година и половина...
Припомняме, че до средата на 2013 г. всички градове - кандидати подават апликационната си форма в Министерството на културата. До началото на 2014 г. 8-членна комисия трябва да избере 3-те града финалисти. До декември 2014 трябва да има окончателен избор на града победител за България. През 2015 г. комисия от 7 експерти, посочени от Европейския съюз, и 6-ма такива на национално ниво избират кой от от градовете да представлява България.
Асоциация за развитие на София е определена за координатор на дейностите, свързани с кандидатурата на София за европейска столица на културата, с решение 677/2.12.2010 на Столичния общински съвет, а регион Бургас ще стори това едва близо две години по-късно?!
Има ли изоставане...
През миналата година София бе домакин да две големи международни събития - конференция за европейските столици на културата, която събра водещи европейски експерти и творчески директори на бивши успешни столици на културата, а също и домакинството на изнесено заседание на Комисията по образование, младеж, култура и научни изследвания на Комитета на регионите.
Повече от 120 представители на европейски градове и региони обсъдиха бъдещото развитие на инициативата „Европейска столица на културата“, припомни кметът, като допълни, че темата е била включена в програмата по настояване на Столичната община. От миналата година общината работи и за партньорства с италианските градове кандидати - обменят се опит и проекти с Равена, Перуджа и Асизи, Матера, Сиена, Венеция.
Та къде е София и къде е Бургас...
Припомняме и положението с преднината на Пловдив. През 2011 г. фондация „Пловдив-2019“ получи 100 хил. лв. Други 400 000 лв. от общинския бюджет получи фондация „Пловдив - 2019“, подготвяща кандидатурата на града за европейска столица на културата тази година, а общият й бюджет е 892 766 лв. Дали изоставаме, а...
Услугите на проф. Ханс-Дитрих Шмидт, който бе координатор на проекта „РУР - европейска столица на културата 2010“ вече се ползват в Пловдив в интерес на кандидатурата му, а ние тепърва ще се озъртаме и това също показва, че изоставаме и е време да ускорим нещата.
Във Велико Търново преди няколко месеца посолството на Унгария се ангажира да помогне с преки контакти в работата по подготовката на кандидатурата на Велико Търново за културна столица на Европа 2019, а Бургас все още ще учредява и т.н.
Добре е нашите управници да почетат малко от материята засягаща процеса по подготовка на подобна кандидатура и да не разхищават времето, което имат, а то е по-малко от година до попълване на апликационната си форма, в която трябва да отговори на 39 важни въпроса свързани с кандидатурата на Бургас като кандидат за културна столица на Европа през 2019 г.
Европейската комисия и заинтересованите държави-членки изискват от градовете да попълнят разделите по-долу като част от техните документи за кандидатстване. Тези раздели обхващат аспектите на събитието, които градовете следва да подготвят с цел да участват в конкурса. Този информационен лист ще бъде придружен от документация в свободен формат, която да подкрепя и да предоставя допълнителна информация към отговорите, посочени във формуляра. Документацията може да включва всякакъв вид информация (например лого).
Информационният лист и документацията по кандидатурата трябва да са изготвени в писмен вид на един или на няколко от двадесет и трите официални езика на ЕС, като един от тези езици трябва да бъде английски.
След публикуването на поканата за представяне на кандидатури от заинтересованата държава-членка градовете, които желаят да участват в конкурса, следва да изпратят информационния лист и подкрепящата документация до компетентния орган, посочен за целта от въпросната държава-членка (този компетентен орган се посочва в поканата за представяне на кандидатури).
На етапа на предварителен подбор тези документи ще дадат обща представа за програмата, която всеки град кандидат възнамерява да осъществи през въпросната година. Градовете, избрани в края на етапа на предварителен подбор, трябва да попълнят тези документи и да предоставят допълнителна информация.
Единствено предварително избраните градове се класират за окончателния подбор.
За етапа на предварителния подбор отговорите в информационния лист се използват заедно с документацията, за да се предостави общ преглед на програмата, която всеки град кандидат възнамерява да осъществи през въпросната година.
Трябва да бъдат попълнени следните раздели:
I. Основни принципи:
1.Защо представляваният от вас град желае да участва в конкурса за титлата „Европейска столица на културата“?
2.Кое ще бъде основното предизвикателство за него при тази номинация? Какви са целите на града за въпросната година?
3.Разяснете концепцията на програмата, чието изпълнение ще започне, ако градът бъде номиниран за „Европейска столица на културата“?
4.Може ли тази програма да бъде обобщена под някакво мото?
5.Коя географска област възнамерява да включи градът в събитието „Европейска столица на културата“? Обяснете този избор.
6.Ползвате ли се вече с подкрепата на местните или регионалните политически власти? Или планирате да помолите за тяхната подкрепа по-късно? Моля, обяснете.
7.Как се вписва събитието в дългосрочното културно развитие на града и, където е уместно, на региона?
8.До каква степен планирате да установите връзки с другия град, който ще бъде номиниран за „Столица на културата“?
9.Обяснете как събитието би могло до изпълни изброените по-долу критерии. Моля, обосновете отговора си за всеки от критериите.
● По отношение на „Европейското измерение“, как градът възнамерява да даде своя принос за следните цели:
-засилване на сътрудничеството между културните оператори, хората на изкуството и градовете във вашата държава и в други държави-членки във всички сфери на културата;
-подчертаване на богатството на културното разнообразие в Европа;
-извеждане на преден план на общите аспекти на европейските култури?
Можете ли да уточните как това събитие би могло да спомогне за укрепване на връзките на града с Европа?
10. Обяснете как събитието би могло да изпълни изброените по-долу критерии. Моля, обосновете своя отговор за всеки от критериите.
● По отношение на „Град и граждани“, как градът възнамерява да гарантира, че програмата за събитието ще:
-привлече интереса на населението на европейско равнище;
-насърчи участието на хора на изкуството, заинтересовани лица от социално-културната сфера и жителите на града, неговите околности и областта, включени в програмата,
-бъде устойчива и ще представлява неразделна част от дългосрочното културно и социално развитие на града?
1.Как градът планира да участва в или да осъществява взаимодействия с културните дейности, подкрепяни от европейските институции?
2.Предназначени ли са някои части от програмата за определени целеви групи (млади хора, малцинства и т. н.)?
3.Какви контакти е установил или възнамерява да установи градът или органът, отговорен за подготовката на събитието, с:
-културни оператори в града
-културни оператори, разположени извън града
-културни оператори, разположени извън страната
Посочете някои оператори, с които е предвидено да си сътрудничите, и уточнете въпросните видове обмен.
1.В какво се изразява иновационният смисъл на предложения проект?
2.Ако въпросният град бъде удостоен с титлата „Столица на културата“, какви ще бъдат средносрочните и дългосрочните въздействия на събитието от социална и културна гледна точка и от гледна точка на развитието на града? Възнамеряват ли общинските власти да направят публична декларация за намерение относно периода след годината на събитието?
3.Как е била изготвена и подготвена тази кандидатура?
II Структура на програмата за събитието:
1.Как възнамерява градът да структурира годишната програма ако бъде избран за „Европейска столица на културата“ (насоки, обща тема на събитието)? Каква ще бъде продължителността на програмата?
2.Какви основни събития ще се състоят през годината? За всяко едно, моля да предоставите следната информация: описание на събитието / дата и място / партньори по проекта / финансиране.
3.Как градът планира да избере проектите/събитията, които ще бъдат включени в програмата за годината?
III Организиране и финансиране на събитието:
1. Организационна структура
1.1 Какъв вид структура е предвидена за организацията, отговорна за изпълнението на проекта? Какъв вид взаимоотношения ще поддържа тя с градските власти? (На този въпрос трябва да се отговори по-подробно на етапа на окончателен подбор, по-конкретно като бъдат включени уставът на организацията, числеността на персонала, автобиографиите на ключовите лица, информация за финансовия и управленския капацитет, както и графика на структурата с коментари относно съответните отговорности на различните нива).
1.2 В случай че в събитието е включена дадена област в околностите на града, как ще бъде организирана координацията между представителите на съответните местни и регионални власти?
1.3. Въз основа на какви критерии и при какви условия е бил или ще бъде избран художественият директор на събитието? Какъв е или какъв ще бъде неговият/нейният профил? Кога той/тя ще встъпи в длъжност? Какви ще бъдат неговите/нейните компетенции?
2 Горепосочената структура се отнася за организацията, която ще осъществява връзка с Комисията, по-специално по време на етапа на мониторинг, в случай че титлата бъде присъдена на града.
2. Финансиране на събитието:
2.1: Как ще бъде организиран бюджетът на събитието?
Каква ще бъде общата сума на ресурсите, заделени за организиране на годината на „Европейска столица на културата“? Какви са източниците на финансиране и какъв е съответният им принос в общата сума?
2.2 Гласували ли са вече или поели ли са финансови ангажименти финансовите органи на града? Кога се очаква да стане това?
2.3 Какви са общите разходи, планирани изключително за програмата за събитието?
2.4 Какъв е обемът на планираните разходи за инфраструктура (културна и туристическа инфраструктура, включително ремонтни дейности)?
2.5 Какви са плановете за привличане на спонсори на събитието? Какво е очакваното ниво на финансово участие отстрана на спонсорите?
2.6 Съгласно какъв времеви график следва да бъдат направени разходите, ако градът получи титлата „Столица на културата“?
IV Градска инфраструктура:
1.Какви предимства има градът от гледна точка на достъпността (регионален, национален и международен транспорт)?
2.Какъв е усвоимият капацитет на града по отношение на туристическото настаняване?
3.Какви проекти предстои да бъдат осъществени между настоящия момент и годината, за която градът кандидатства за титлата „Европейска столица на културата“, от гледна точка на градската и туристическата инфраструктура, включително ремонтни дейности? Какъв е планираният времеви график за осъществяването на тези дейности?
V Комуникационна стратегия:
1. Каква комуникационна стратегия възнамерява да приложи градът за събитието „Европейска столица на културата“?
(медийната стратегия и мобилизацията на обществеността и жителите, планираните или осъществени партньорства с печатните медии и със сектора на аудиовизуалните медии с оглед осигуряване на медийно покритие на събитието и на плановете, свързани с тази стратегия).
2. Какъв дял от бюджета е заделен за комуникационни дейности?
3. Как градът планира да популяризира присъждането на наградата в памет на Мелина Меркури, ако я получи?
VI Оценка и мониторинг на събитието:
Градът възнамерява ли да изготви специална програма за мониторинг и оценка:
-на въздействието на програмата и нейните вторични ефекти
-на финансовото управление
VII Допълнителна информация:
1. Според вас, кои са силните страни на кандидатурата на града и параметрите на неговия успех като „Европейска столица на културата“ и от друга страна, кои са нейните слаби страни?
2. Градът възнамерява ли да разработва специални културни проекти през следващите години, независимо от резултата от неговата кандидатура за титлата „Европейска столица на културата“?
3. Допълнителна информация необходима по отношение на предмета на тази кандидатура.
Важно е да се определи чрез каква структура ще се организира работата по кандидатстването, кой ще е евентуален художествен директор на мероприятието какъв ще е бюджета с който ще разполага, обем на разходи за културна и туристическа инфраструктура, обем на бюджетни средства за комуникация, спонсори, мотивация на кандидатурата, мото, лого на кандидатурата и обем на връзки с избраният италиански град. Това не е малко работа и иска добра подготовка и планиране, а лицата които зърнах на срещата за учредяване на асоциацията не ми правят впечатление на достатъчно компетентни по моя преценка.
Бургас има шанс да използва италиански опит, което стана известно преди време при откриване на изложбата: „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота”. Стефано Бенацо каза, че би желал сътрудничеството на Бургас с италианския град Ливорно да се разшири.
Той подкрепи и кандидатурата на Бургас за европейска културна столица на Европа през 2019 г. „По едно уникално съвпадение ще има излъчен и италиански град за столица. Това е уникално съвпадение, което желая да използвам за развиване на отношенията между двете ни страни. Начинът, по който Бургас се представя заедно с региона, е същият както и Венеция. Важно е културата да бъде издигната на предна позиция, но да не е единственото нещо и да е отделена от същността на живота. Виждам развитието и виждам, че кандидатурата ви може да е достойно представена”, каза посланикът.
Няколко думи за номинацията „Европейска културна столица“
Европейски столици на културата е инициатива създадена с цел:
- да се подчертае богатството и разнообразието на европейските култури
- празнуване на културните връзки между европейците
- сближаване на хората от различни европейски страни чрез контакти с друга култура и насърчаване на взаимното разбирателство
-насърчаване на чувство за европейско гражданство
В допълнение, изследванията са показали, че събитието е ценна възможност за:
- възстановяване на градовете
- за подобряване на имиджа им в очите на собствените им жители и повишаване на тяхното международно значение и стимулиране на културния им живот
- стимулира туризма
Изборът на столица на културата
Съветът на Европейския съюз е единствената институция, която може да присъди титлата „Европейска столица на културата.
От 2011 г. това вече са два града - от две различни страни на ЕС.
Процедурата за избор на града започва около шест години по-рано, по реда на държавите-членки, имащи право да бъдат домакин на събитието, което е фиксирано преди това и е организирана в два етапа. Той включва комисия от независими експерти в областта на културата, която е отговорна за оценяването на предложенията. След като бъдат определени кандидатите биват наблюдавани в подготовката на европейските столици на културата.
Европейските столици на културата вече са избрани за годините до 2014.
2012 Гимараеш (Португалия) и Марибор (Словения)
2013 Марсилия (Франция) и Кошице (Словакия)
2014 Умеа (Швеция) и Рига (Латвия)
2015 г. - Белгия и Чешката република
Монс( Белгия) бе официално номиниран от Съвета на министрите през ноември 2010.
В Чешката република бе избран Пилзен през май 2011.
2016 г. - Испания и Полша
Доностия - Сан Себастиан в Испания спечели титлата от шест испански града, а в Полша от 11 кандидатури спечели Вроцлав.
2017 - Дания и Кипър
През май 2013 г. ще се извършат номинациите на градовете.
2018 г. - Холандия и Малта
Спечелилите ще бъдат ясни през май 2013 в Малта и май 2014 г. в Холандия.
2019 - Италия и България
В края на 2014 г. българският представител ще бъде ясен, след като от 8 кандидата, първо ще отсеят 3 в началото на 2014 г., а след това ще остане само един, а официалната номинация ще бъде направена през май 2015 г.
Кои бяха някои от културните столици на Европа
През 2007 г. румънския град Сибиу беше избран за Културна столица на Европа.
Предлагам ви малко информация за града и за неговата история и културните събития довели до успеха на неговата кандидатура.
Сибиу (Sibiu – румънски, Hermannstadt – немски, Nagyszeben – унгарски) е град в Трансилвания, Румъния, и е столица на областта Сибиу. Населението на града е 154 548 жители (по данни от 2009г.), а площта му е 121 кв.км. Градът е разделен на две, тъй като през него минава река Цибин. Сибиу е един от най - важните културни и религиозни центрове в Румъния, също е и основна транспортна точка. Старият град на Сибиу е разположен на хълм, на 200м от брега на река Цибин, и е вписан в списъка на ЮНЕСКО през 2004г. Той е разделен на две части – горна и долна част. Долната част на града е модернизирана и индустриализирана. Единствената запазена забележителност там е най – старата църква в града, датираща от 1292г. В Горната част са съсредоточени повечето интересни забележителности като двореца Брукентал – важен бароков паметник, построен през периода 1777 – 1787г., синята къща (барокова сграда от XVIII век), йезуитската църква, крепостните стени (построени от глина и много запазени) и др. Музеите в града са организирани на две места - националния музей Брукентал и националния музеен комплекс Астра. В Сибиу се организират и множество фестивали – престижния фестивал на театъра (края на май), летния фестивал Артмания, рокфестивала Трансилвания, джаз фестивал, фестивала „Карл Филч“ за млади класически пианисти, „Астра филм“ - фестивал за документални филми и др.
Ето я и печелившата формула на Сибиу- 2 национални музея, 6 фестивала, вписване в списъка на ЮНЕСКО и много, много запазена история...
Статутът на „културна столица“ генерира значителен интерес и води след себе си икономически ползи, най-вече породени от повишения туристически интерес. Градовете, избирани за културни столици, трябва да покрият сериозни критерии, най-вече свързани с възможността да предложат достатъчно на брой и качествени културни програми.
През 2009 година градовете, които носят този знак, са Вилнюс и Линц, а през 2010-а това са Есен, Германия, Печ, Унгария и Истанбул, Турция. За 2011-а столици на културата са Турку, Финландия и Талин, Естония.
Сред целите на Вилнюс за 2009 бяха не по-малко от 3 милиона посетители и участници в събитията в програмата, реализацията на повече от 300 културни, артистични и обществени проекта, 3 или 4 събития, които ще бъдат нови за града и които ще се превърнат в традиция на литовската столица, растеж на туризма в рамките на най-малко 15%, изграждането на нови, преструктурирането и приспособяването на културни институции във Вилнюс.
Това е само началото на проявите през новата година. Двата града обещават стотици концерти, изложби и фестивали. Във Вилнюс ще бъде открит нов музей на съвременното изкуство, а Линц ще покаже забележителната нова придобивка на своя център за електронни изкуства.
Линц и Вилнюс са поредните от над 39 европейски градове, които са били европейски столици на културата от 1985 г. насам - отличие, което в момента струва 1,5 млн. евро средства на ЕС. Много от градовете се промениха в резултат на оказаната им чест, която често налага големи подобрения на инфраструктурата. Линц и Вилнюс започнаха приготовленията си още преди няколко години.
Вилнюс, чието население е над половин милион души, е най-големият град в Литва. Основан в началото на 14 век, Вилнюс от векове е кръстопът на литовската, полската, руската и еврейската култура. Еврейската общност обаче силно намалява по време на Втората световна война, а съветското управление също се отразява отрицателно на културното наследство на града.
Линц, в който живеят около 200 000 души, се превръща от малко градче в индустриален град при управлението на нацистите, които планирали да го превърнат в голям културен център.
Тази година изложба, озаглавена „Културната столица на фюрера“, показва тези планове и дава възможност за задълбочен поглед към влиянието на нацистите върху изкуството, музиката и литературата в региона.
Линц и Вилнюс поеха щафетата от културните столици – Ливърпул в Обединеното кралство и Ставангер в Норвегия.
На 12 април 2011 г. Съветът на ЕС определи културните столици на Европа за 2012-а и 2013-а година.
През 2012-а, столици на културата ще бъдат португалският град Гимараеш и словенският Марибор. През 2013-а година щафетата ще поемат Марсей-Прованс във Франция и словашкият Кошице.
Марибор (Maribor) е вторият по големина град в Словения. Населението на града е 112 642 жители (по данни от 2009г.), а площта му е 147,5 кв.км. Марибор се намира напресечната точка на река Драва, планината Похорие и долината Драва. На гербът на Марибор е изобразен бял гълъб, който се спуска към бял замък с подвижна решетка, и всичко това е поставено върху червен щит. Летището на Марибор е второто по големина международно летище на Словения. Популярни туристически забележителности в Марибор са катедралата от XII век, която е построена в готически стил, кметството, което е изградено в стил ренесанс. Интересен е и замъка на града, който датира от XV век. В нещо се помещава и регионално-историческият музей, в музея-замък има макети на римски и славянски постройки, различни оръжия, дрехи, ковчежета, в които са прибирали пари, накити, кости, глинени съдове и още, и още интересни неща за разглеждане.
Марибор е развит културен и образователен център. Градът планира редица културни събития, някои от които ще бъдат представени на открити сцени на бреговете на река Драва.
Гимараеш често е наричан „люлка на нацията” и има важна роля в историята на Португалия като роден град на първия португалски крал Алфонсо Първи. Историческият център на града датира от 9-10 в. и е защитен от ЮНЕСКО през 2001 г.
Гимараеш (на португалски: Guimarães, произнася се по-близко до Гимарайш) е град в Северозападна Португалия. Според преброяването през 2006 г. Гимараеш има около 52 000 жители.
Как се готви Бургас за битката
След обединяването на общините от Бургаски регион около идеята за обща кандидатура на 9-ти май, в края на юни техни представители се събраха и обединиха около идеята за учредяване на Асоциация „Бургас културна столица на Европа“.
На работната среща представителите се обединиха около предложението да се създаде общ интернет портал за култура с банери в сайтовете на всички общини.
Всяка община ще предложи алтернативни и неизползвани досега места за културни събития., а при чествания, фестивали и т.н. ще се включват и нови събития.
Асоцияцията ще координира дейностите свързани с кандидатурата на Бургас и региона за „Европейска столица на културата“.
Ще се направи преглед на наличната база от зали, сцени, театри и кина, за да се види какво трябва да се обнови и модернизира в културната инфраструктура.
До 1-ви ноември Асоциацията след одобрение от местните общински съвети трябва да е факт и да започне активна работа.
Дали обаче закъснението спрямо другите конкуренти като София, Пловдив, Велико Търново, Русе ще бъде наваксано е въпрос, който ние от „Под лупа“ ще следим и ще ви информираме, защото имаме интерес Бургас да е един по-хубав и по-известен град, в които да има повече туристи, повече културни събития и по-добри условия за живот.
Христо ТОДОРОВ
