С какво ГЕРБ губи изборите през 2013 г

Управляващата партия ГЕРБ е на ръба да тръгне към загуба на парламентарните избори. Въпреки че в момента има малка електорална преднина пред БСП, за ГЕРБ има сериозен риск да загуби през 2013 г. Причината за това е в лошото отношение на управляващите към обществото.

Никой в крехката история на младата ни демокрация не е обиждал толкова често и директно българите, колкото лидерите на ГЕРБ. Помним, разбира се, презрението на червената номенклатура към хората, искащи промени в началото на 90-те, но изразът на това презрение бе друг.

Днес публичното отношение на лидерите на ГЕРБ към гражданите често е като към поданици, предадени им по наследство. Този средновековен поглед към “народа” не признава правото на гражданите да ограничат властта. Водещи фигури на ГЕРБ не приемат критика. За тях, когато хората протестират, те по дефиниция са от лошите и дори “обслужват организираната престъпност”. Това отношение топи доверието като нажежена печка кофа с лед.

Медии на ръба на свободата!

Г-н Борисов буквално тече отвсякъде. Наскоро студиата от Евро 2012 бяха прекъсвани с новини за представянето му във футболен мач. Уважавам спортните умения на премиера, но пренасищането на публичната среда с облика му е успех единствено за жълтите медии.

Бих се радвал, ако спортната му страст стане пример за децата. Ще е прекрасно, ако хората живеят активно като г-н Борисов. Начинът на поднасяне на спортните му страсти обаче третира хората като зрители. Отстрани изглежда, че премиерът има нужда от публика, която го аплодира, а не да бъде пример. Ако целта на г-н Борисов е да подтикне българите към здравословен живот, то пиарите му не се справят.

Има и друго. Важна причина премиерът да се превръща от харесван политик в знаменитост, продаваща жълти медийни хроники, са самите медии.

Природата на медиите е да бъдат трън в петата на властта. Те са пръстът, с който обществото ръчка политиците в ребрата. За съжаление в момента медиите ни приличат повече на мегафон, монтиран на сградата на Министерския съвет. Това е евтино, непродуктивно и ще има лош край за всички.

ГЕРБ носят отговорност за състоянието на медийната свобода.

ГЕРБ не са виновни за медийната корупция. Но са виновни за бездействието си и за това, че предпочитат да се къпят в обожанието на сервилни медии, вместо да стимулират медийната свобода.

Г-н Борисов, който си бе създал уникална за българската политика връзка с избирателите, все още има кредит на доверие и вече не се нуждае от медии лакеи. Групите на поддръжниците и противниците му са доста устойчиви. Той вече е политик, а не фигура, натоварена със свръхочаквания, както бе преди 2009 г. Това го лишава от бремето да се харесва на всички. Той просто трябва да търси подкрепата на ядрото и електоралната периферия около ГЕРБ, за да печели и да остане в историята. В тази ситуация одобрението на медиите не е толкова важно за г-н Борисов. Медийният комфорт в последната година от мандата винаги е измамен и кух. Премиерът може спокойно да казва “не”, ако това е в защита на обществения интерес, без имиджът му да пострада.

Днес българската икономика е по-близо до гръцката отпреди 20 години, отколкото до днешните стабилни и конкурентни икономики в Европа. Причината е, че у нас политиците все още дават и вземат бизнес. Икономическият просперитет зависи от държавата в огромна степен. Това създава ориенталски тип предприемаческо съсловие, чийто успех се дължи предимно на връзките с политици и чиновници. В комбинация със сервилни медии се получава мразена, затворена и отдалечена от обществото каста, която то презира.

Погледнете отношението на политиците към богатите българи! Зад кулисите политиците “умират” да получат пари от едрия бизнес, а официално бягат от всякакви връзки с т. нар. олигарси.

Това прави България латинодемокрация с лъжливи политици и недооценени олигарси! Ужасно!

Ако наистина е дясна партия, ГЕРБ трябва да легитимира правото на успех и на богатство през налагането на ясни правила.

Има ли печеливш сценарий за ГЕРБ?

Да. Той не е в ремонта на Избирателния кодекс. Нито пък е в непрестанните фанфари за постигнати успехи. Отчетът е задължителен, но не печели избори. Печели ги наличието на план за следващите четири години. Хората очакват от политиците да им кажат какво ще се случи напред, за да могат да планират живота си.

Най-сериозните политически предизвикателства пред ГЕРБ са две - да спрат да обиждат обществото и да предложат реалистична, изпълнима и коректна визия за следващия мандат. Ако това се случи, г-н Борисов може и да влезе в политическата история като първия министър-председател в съвременна България, получил доверие за втори мандат.

Димитър Аврамов

Труд