Репортерът Тазобедрев и премиерът Ахилесов

Често хвалят таланта на премиера Бойко Борисов да общува с медиите. Срещата му с тях преди последния Европейски съвет в Брюксел обаче беше достойна за диалог между героите на “Комиците” - проф. Тазобедрев и студента Ахилесов.

Въпрос: “Германия или Италия тази вечер?” Репортерката пита и за полуфинала на Евро‘12 между Германия - Италия, и на чия позиция по кризата в Европа е България - германската или италианската.

“Ами ще им предложа да свършим до осем и половина девет без петнайсет, за да гледаме мача”, отговаря Борисов.

Мачът свърши в 10 ч вечерта при 2 на 1 за Италия. Политическият спор продължи до 4 ч сутринта отново с италианска победа. Германия беше принудена да приеме, че спасителният фонд на еврозоната ще изкупува новоемитиран италиански и испански дълг и пряко ще рекапитализира банки.

Според Борисов дискусията е можела да свърши до вечеря и после - мач. Как да повярваш, че управлява по-сериозно България?

“Ама аз така образно попитах, нали - Германия, германската позиция...” - му подсказва журналистката. Премиерът се усеща, че работата става политическа и реагира моментално: Е, в това отношение - винаги германската позиция.

В кое отношение? Както ще се разбере по-късно, Германия е за по-тесен политически съюз в Европа, България е против. Германия е за данък върху финансовите сделки, България е против. Кого е питал Борисов, преди да заявява публично “винаги” преданост към Германия? Бившата си външна министърка Румяна Желева ли?

Някой брифира ли го в самолета и в държавното беемве, че Германия е в нарастваща изолация в еврозоната заради неотстъпчивостта на канцлера си Ангела Меркел? Че ако съдим по рейтинга й, тя най-вероятно ще изгуби властта в общия законодателен вот, насрочен за септември догодина. Позициите на страната? Вероятно ще се променят. И тогава ли България пак ще ги подкрепя? Желева я няма, но “външната й политика” е още тук.

Тазобедрев сменя темата: Как се отнася Борисов към предложението за общи облигации в еврозоната - също табу за Меркел. Тя е против, защото общият дълг би оскъпил кредитирането на Германия. Меркел също не вярва, че солидарността ще направи Южна Европа по-благоразумна финансово.

Въпреки южната си кръв и Борисов е по тевтонски фискално строг: “Еврооблигациите - когато всички станат финансово дисциплинирани и си покрият маастрихтския критерий”, отсича той.

Подминаваме детайла, че икономическият и валутен съюз, създаден след договора от Маастрихт, има повече от един критерий за макроикономическа стабилност. По-важното е, че ако всички в еврозоната покриваха тези критерии, нямаше да има нужда от еврооблигации. Пък и кой пита България? Тя не е член на еврозоната.

Следващ въпрос: Има ли промяна в българската позиция по предлагания европейски данък върху финансовите трансакции?

“Направихме компромис, приемаме данъка върху финансовите трансакции, но с няколко забележки”, отговаря премиерът. “Тъй като примерно в България банките към момента са със 17% капитализация, а предложенията тука са 8, ние сме твърдо против. Окей, нека да си го приемат за минимално 8, но да останат националните практики, които има в момента, и България да си остане със стабилна банкова система.”

Борисов явно е заучавал отговори, но не винаги улучва въпроса, на който да ги издекламира. Така става и тук. Данъкът върху финансовите сделки няма нищо общо с това, което той нарича “капитализация”, а всъщност е капиталови изисквания към банките. Ако България подкрепи предложението финансовите сделки в ЕС да се облагат, това по никакъв начин не засяга съотношението между собствения капитал на банките и рисковите им активи. Става дума за различни европейски законодателни проекти. Наистина, и по двата страната ни има особено мнение, което очевидно ги свързва в съзнанието на премиера.

Не е ясно и защо правителството настоява изискванията към капитала на българските банки да са повече от два пъти по-високи, отколкото към европейските. Така ли ще отприщим кредитирането за икономиката?

Колегите продължават да разхождат Борисов по конспекта: Какво мисли за искането на Германия за повече политическа интеграция в Европа и отстъпване на национален суверенитет?

“Вижте, ние сме твърдо “за” Брюксел да има права по рамката. А права по рамката искам да кажа, че има маастрихтски критерии, които са сметнати от най-добрите финансисти и икономисти, когато са приемани. Неслучайно тези 4 критерия основни (правилно от втория път, първо беше един критерий - б.а.)са заложени в правилата, ако щете, и за еврозоната (не, ако щем, а специално заради нея са написани - б.а.). За съжаление в момента само четири държави покриваме маастрихтските критерии. Това са България, Швеция, Дания и Финландия. И ако ви прави впечатление, нито една не е в еврозоната.”

Прави впечатление, че Борисов не знае кои държави са в еврозоната.

Финландия определено е между тях.

“Изключването” й обаче е най-малкият проблем на тази минилекция. За каква рамка говори Борисов? Бюджетна? Българска или европейска? На държавите от еврото или на тези извън него? Това са подробности. Премиерът явно е свикнал медиите да го разбират от една дума (колкото и неясна да е тя). Като Цветанов.

“Брюксел първо трябва да наложи всяка една държава в Евросъюза да си покрие маастрихтския критерий”, упорства Борисов. Явно последните две думи му харесват. Той обаче не отговаря как Брюксел да наложи проклетия критерий, когато не му достига политическа власт, щом тя е още у държавите членки?

Тазобедрев не мирясва, задава му въпроса по друг начин: Подкрепя ли доклада на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой, в който също се предлага по-тесен политически съюз.

Името на Ван Ромпьой, виден белгийски консерватор, явно пали синя лампа в главата на българския премиер: “Аз подкрепям добрите идеи на г-н Рампой, защото България вече ги изпълнява (само ако знаеше добрият стар Херман! - б. а.). Това, което те днес предлагат и говорят за уеднаквяване на пенсионната възраст, ние вече сме си го направили, ние протестите ги отнесохме”, обяснява Борисов.

В доклада на Ван Ромпьой, публикуван и на български на неговата уебстраница, никъде не се говори за “уеднаквяване на пенсионната възраст”. Наистина той бе цитиран в медиите да предлага нещо подобно. Но да се твърди, че България вече го е направила, това е малко самонадеяно.

Какво точно сме уеднаквили и с кого? Истина е само, че Борисов е отнесъл някакви протести.

Тазобедрев обаче държи на въпроса за по-тесния политически съюз в Европа. Борисов е отегчен от настойчивостта му.

“Вижте, в момента никой не е готов за това”, казва той. “В края на краищата политическите партии са тези, които се явяват на избори. Политическите партии определят своите програми, на базата на които избирателите в съответната страна гласуват - дали повече пари за образование, дали за здравеопазване, дали за инфраструктура, избират и дават своя вот и глас (нали разбирате тънката българска разлика между двете - б. а.). В случая Брюксел няма да се явява в 27 страни на избори, за да може, нали, приоритетът, който казва, да го има... Сиреч ние не можеме сега и не бива да тръгнеме толкова глобално и политически да определяме приоритетите на всяка една държава в Европа. Просто няма как да се разбереме.”

Чакай сега. Нали бяхме “винаги с германската позиция”? А в случая тя е точно обратната. Да не би премиерът да е получил пристъп на независимост?

Финалната фраза на Борисов завършва образа му на балкански финансов “ястреб”.

“Не може 22 държави в Европа в момента да имат процедури по свръхдефицит! Разбира се, България и Германия са отличнички.”

Да, ЕС миналата седмица прекрати процедурите за свръхдефицит срещу двете страни. Те си приличат по това, че недостигът в бюджетите им е под 3% от БВП. Оттук обаче почват разлики, които дори Борисов сигурно забелязва. В мащаба и в производителността на икономиките, в експорта, в конкурентоспособността и в технологичното и жизненото равнище. Кредитният рейтинг, т.е. международната оценка за платежоспособност, на Германия е тройно А, най-високият възможен. Кредитният рейтинг на България е тройно “В” по “Стандард енд Пуърс”. Това са облигации от т.нар. клас “боклук” (junk bonds). Това означава, че ако германското бюджетно здраве почива на силна и платежоспособна икономика, българското се дължи на стегнатия до гърба колан и мизерията на народа.

“Само за 3 години направихме така, че когато се изказваме, да има какво да си покажем”, каза Борисов.

Фактите говорят точно за обратното.След близо шест години (през 2018 г.) България трябва да председателства ЕС. Настръхва ли ви косата?

Борисов отказа да говори пред българските кореспонденти в Брюксел след срещата на върха. Обяви, че ще сподели впечатленията си от нея в Бургас. И там каза:

“Взехме много трудно решение за Италия и Испания - 120 млрд. евро да им бъдат отпуснати, за да капитализират основните си банки... Беше много тежък съвет”.

Ох, Ахилесов... Явно не ти върви в градове, дето почват с Б. Вярно е, че и ти гласува за тези 120 млрд., ама те не бяха за испанските банки. Помощта за тях я обсъждаха само 17-те ти колеги от еврозоната и никой не те пита за нея. Затова прочети в “Труд” какво точно направихте в Брюксел. След мача. А че беше тежък съвет, е вярно. Но животът в България е още по-тежък.

Веселин ЖЕЛЕВ

в.“Труд“