Счупените обещания

Турските павета се начупиха за по-малко от година, а щяха да траят 30 години

Помните ли приказките и обещанията на един архитект, на един строител и на един кмет изречени преди 16 месеца на пресконференция в залата на община Бургас по повод ларгото на Бургас? Вероятно, не... Със сигурност обаче сте чували, чели, гледали, полемиката за турските павета, които се положиха като пешеходна настилка по бургаското ларго.

Според заданието за обществената поръчка плочите на пешеходната настилка трябваше да издържат поне 15 тона натоварване без да се чупят и да са  износоустойчиви без промяна на повърхностите в рамките на минимум 10 години. Ето защо под тях заляха армиран бетон с дебелина около 16 см на места. Дали обаче това спаси „висококачествените“ турски изделия?

Да, ама НЕ! Само за 10 месеца от официалното му откриване на ларгото може да видите натрошени турски павета...

Ето как започна предисторията на този разказ за счупени обещания...

Това е част от  документацията по обществената поръчка подготвена от общинските специалисти:

„ОТНОСНО: Открита  процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция и благоустрояване на пешеходна зона, улична мрежа, Приморски парк и обществени пространства в Централна градска част на Бургас”, със следните обособени позиции:

Обособена позиция 1: Реконструкция, благоустрояване и озеленяване на пешеходна зона ул. «Александровска» от пл. «Царица Йоанна» до пл. «Тройката», ул. «Св. Св. Кирил и Методий» - гр. Бургас;

1. Минимални изисквания към материалите за настилката:

1.1.За основен материал за изпълнение  на настилката е предвидено влагането на тъмни и светли  бетонови плочи - 30/30/8 и 15/30/8 и бетонови павета 10/10/8, които да са обработени по пясъкоструйна технология, чрез дробостроене с метални сачми или еквивалентна технология, осигуряваща посочените по-долу технически показатели:

- покритие, предпазващо от подхлъзване- дебелина минимум 5 мм;

- устойчиви на студ, сняг, солена вода и атмосферна влага;

- устойчиви на замразяване и размразяване със соли минимален клас 3, загуба на маса след изпитване по-малко или равно на 1 кг/ кв.м  /БДС EN 1338/;

- износоустойчиви без промяна на повърхностите в рамките на минимум 10 години;

- с правилни калибрирани размери със закрепващи елементи, осигуряващи равномерни, минимални, еднакви фуги;

- с  показатели за носимоспособност и осигуряващи възможността за достъп на пожарен автомобил  с тегло  минимум  15 тона;

Забележка:  В Приложение № 1 към Техническото предложение участниците следва да направят подробно техническо описание само на материалите и оборудването,  посочени в т. 10 ”Технически изисквания към материалите и съоръженията, които ще бъдат доставяни и монтирани на обектите по обособени позиции”. Само за тези материали и оборудване трябва да се представи минимум един от следните документи:

1.ЕО декларация за съответствие  със съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, доказваща, че са изпълнени изискванията към съответните технически характеристики, както и информация за дълготрайността на съответния строителен продукт като цяло;

2. ЕО сертификат за качество, доказващ, че са изпълнени изискванията към техническите характеристики на материалите и оборудването, както и информация за дълготрайността на съответния строителен продукт като цяло;

2. Протокол за изпитване доказващ, че са изпълнени изискванията към техническите характеристики на материалите и оборудването, както и информация за дълготрайността на съответния строителен продукт като цяло;

3. Друг документ,  доказващ, че са изпълнени изискванията към техническите характеристики на материалите и оборудването, както и информация за дълготрайността на съответния строителен продукт като цяло;

Горепосочените документи се представят заверени, преведени на български език.“

Още когато се редяха турските плочи по бургаското ларго, част от тях се бяха напукали...

Нека да си дойдем на думата и да споменем поредното недоразумение, в което община Бургас като възложител можеше поне да се опита да се погрижи за загиващия бургаски бизнес, а не за този на комшиите от Турция.

Като повечето бургазлии и аз реагирах с недоумение, защо точно от Турция ще трябва да внасяме тези продукти, след като в Бургас имаме поне пет фирми, които произвеждат подобни продукти и то с добро европейско качество, а да не говорим за страната?!

Нима общината-възложител не можеше да се договори чрез фирмата-изпълнител с примерно някоя бургаска фирма-производител за добра отстъпка при тези солидни количества и при спазване на необходимите технически изисквания.

Нима бизнесът в Бургас цъфти и се развива, че не трябваше да проявим поне елементарна загриженост към него. Нима неслучайно Бургас изостава в развитието на подходящ бизнесклимат и в търговете по обществените поръчки, че все софийски, ямболски и всякакви други фирми грабват сладките хапки на бургаските бизнесмени. Нима така ще се преборим със значителната  безработица в града?!

Оказва се, че доброто качество на материалите не е за предпочитане от участниците в конкурсите по обществени поръчки, а ниската цена за сметка на ниското качество или може би комисионите са решаващи, кой ли да ти каже... И каква стана тя...

Проектантите от архитектурното бюро „Атика Р5“, представени от покойния вече техен шеф арх. Петко Йовчев, се опитаха да убедят присъстващите журналисти в общинската заседателна зала през март 2011г., че избраните от тях турски плочи са едва ли не най-добрият материал, който може да се намери из цяла Европа и техният цвят еднотипно сиво е най-подходящият за пешеходни зони.

С приказки за германска технология и турско „качество“ и широко разпространение из цял „европейски“ град като Истанбул, арх. Йовчев, ходил тук и там по света, се опита да защити направения от неговото бюро избор по модел, подобен на изградената пешеходна зона в Пловдив преди пет години.

Нищо, че бургаският проект май се оказа по-скъп от онзи, правен в Пловдив.

Пловдивчани за горе-долу същата площ, която бяха определили като 10 дка, са платили 1 926 000 лв., като имат вложени и червени по цвят плочки, които са поне с по 4 лв. на кв.м по-скъпи от нашето мръсносиво.

Интерес и най-вече недоумение сред бургазлии будеше дебелият на места до 16-20 см армиран бетон, който от представителя на изпълнителите „Трейс-Бургас“ ЕАД г-н Петър Илиев беше определен с дебелина 10 см...

Недоумението какво ще се случи при евентуален ремонт на подземната инфраструктура и дали ще трябва да се кърти бетонът се обясняваше с поставените резервни празни тръби за комуникациите?! Неудобните въпроси от рода на тези, ако се спука водопровод или избие силов кабел какво ще се прави и ще трябва ли да се реже армираният бетон бяха отхвърлени с пренебрежение, но това се случи още месец след откриването и показа нечие късогледство.

Според бургаските „специалисти“ това не можеше да се случи поне следващите 30 години?!

Прословутите турски плочки превъзхождали 50 пъти по мразоустойчивост българските?!

Не знам кой и как го е установил това, но мога да посоча, че български плочи, направени по наша българска технология, устояват около 30 години пред бившия партиен дом, по-късно използван от БСУ, а сега - от съда и прокуратурата, на всякакви мразове и жега и много от тях не са мръднали дори и след машинно почистване на снега, газени от тежки машини по време на концерти и мероприятия и удържали натиска на паркираните върху тях автомобили на „специални“ държавни чиновници.

На неудобните въпроси защо са избрани турските плочи, а не български или плочи от други европейски страни г-н Илиев от фирмата-изпълнител „Трейс-Бургас“ ЕАД посочи първо качеството им, което незнайно къде е пробвано и от кого, а после цена, макар че никой от тази фирма не е преговарял директно с производителя-турската фирма „Истон“, а са били доставени от доставчик АБО „Гранити“ ООД.

И ако турските бетонови плочи са били уж по немска технология произвеждани - в Бургас се произвеждат подобни изделия по италианска технология и с италиански машини.

Да допълня само, че в сайта на турския производител „Истон“ няма почти никакви технически данни освен габаритите, докато в сайта на бургаски производител има данни за натиск, натоварване и износване, за съдържанието на кварцов пясък и т.н.

Няма да обсъждам фугите между плочките и тяхната различна нивелация. Въпросът е, че част от тези плочки се напукаха и начупиха...

Дали „високото“ качество на плочките или „майсторлъкът“на поставачите им, който е известен и на други места из Бургас, където те извършват т.нар. текуща поддръжка на тротоарите, доведоха дотам, че чисто новата настилка да се напука на места.

В края на тази пресконференция отпреди 16 месеца в защита на турските плочки се вясна и кметът Николов, който сподели, че трябвало да продължат в бъдещия мандат ( т.е. 2011-2015) да довършат още 70% от останалата част на пешеходната зона?!

Вероятно тази новина е зарадвала турските производители на плочи. Бургас ще им осигури поръчка за още поне 2, 2 милиона лева за „висококачествени“ плочки?!

А бургаският бизнес нека тъне в проблеми и дългове - така се излиза от кризата с „помощта“ на общината, която я няма никаква и която се крие зад правилата на поръчките и ония, които дежурно ги печелят?! А нали точно общинските специалисти изготвят документацията и ако примерно поставиш изискване плочите да са с по-голям или по-малък размер от турските положението ще е различно...

Какво обаче се случи в Бургас и кой не поиска да избере българското-общинското ръководство, авторите на проекта или фирмата-изпълнител или комбинация от всички фактори, които оставиха образно казано един куфар европейски и бургаски пари на брега край Босфора и така лишиха водеща фирма, а и не само нея, защото поне още 5 други в района на Бургас можеха да бъдат предпочетени за доставчици на материали за т. нар. бургаско ларго и да влеят и похарчат пари на бургаския пазар, но това не се случи..

Българското не е лошо и в другите общини го предпочитат, нещо, което показахме преди време със снимки от центровете на Хасково, Казанлък, Русе, Плевен, както и със снимки от продуктите на известна бургаска фирма от Варна, Шумен, Слънчев бряг, Царево, Несебър и Созопол...

И тъй като нямало, ама никакви проблеми с качеството на турските плочки, кметът заяви по онова време, че ще вземе да счупи една плочка, че да имало основание за критика...

Интересно как ли щеше да я счупи, защото негов колега градоначалник в Унгария се прояви фантастично в подобна светлина. Но вместо да я чупи, можеше да накара своите служители да проверят прехвалените павета.

Днес 10 месеца след откриването на ларгото не само една от прословутите турски плочки вече е счупена, а няколко квадрата са начупени по ул.“Васил Априлов“, но така се случва и при „най-качествените“ турски материали... Не товар от 15 тона, а дори тежината на лек автомобил от тон и малко отгоре начупи плочките по ларгото, а къде са гаранциите за 10 години?!

Просто качество... Качество на счупените обещания, а защо не и потрошени пари...

Христо ТОДОРОВ

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.