Сини и червени работят за служебна победа на ГЕРБ

ГЕРБ си подготвя служебна победа на изборите. Това бе един от основните рефрени, повтаряни от опозицията, докато се приемаше Изборният кодекс. Този рефрен се превърна в шлагер около местните и президентските избори миналата есен, когато вътрешният министър Цветан Цветанов стана и шеф на предизборния щаб на своята партия. В момента поправките в кодекса отново излизат на дневен ред и рефренът отново се припява. А със сигурност догодина по това време, когато ни чака парламентарен вот, приказките за служебна победа на ГЕРБ направо ще ни кънтят в ушите.

Подозренията, че много текстове от Изборния кодекс обслужват управляващата партия, определено имат своите основания. А това, че вътрешният министър е шеф на щаба на своята партия е скандално неуважение към елементарни обществени норми. Вярно, всеки вътрешен министър би могъл да злоупотреби с властта си по време на избори и без да е шеф на предизборния щаб. Но когато официално стане такъв, това вече говори за липса на всякакъв усет по отношение на гражданското общество. И пътят до самозабравянето става изключително кратък.

През годините на демокрацията обаче почти всички партии, които управляваха, се постараха да приемат изборно

Неведнъж и изпълнителната власт беше използвана по един или друг начин за конюнктурни цели. Винаги обаче избирателите наказваха по най-категоричен начин подобно поведение. Достатъчно е да си спомним какво направи НДСВ през 2001 г. въпреки всички административни и политически спънки, създадени от Иван Костов. Или пък как през 2009 г. ГЕРБ спечели във всички мажоритарни райони с изключение на бастионите на ДПС, въпреки че тези райони бяха създадени от тройната коалиция именно с идеята да се открадне някой и друг мандат от Бойко Борисов и компания.

Най-логичният въпрос в случая е защо избирателите не наказват ГЕРБ за изборните своеволия, които си позволяват. В опозицията засега изобщо не се задълбочават в отговора на този въпрос. Генералският мускул, полицейската държава и липсата на зрелост у българския избирател са твърде елементарни отговори. И докато червени и сини се задоволяват с тях, те много трудно ще излязат от незавидната политическа ситуация, в която се намират към този момент.

Съществените детайли от политиката и управлението на ГЕРБ, с които тази партия

пред останалите в очите на избирателите, са коментирани и анализирани неведнъж. Специално за настоящото изборно законодателство няма как да не се отчете един доста значим факт. Това законодателство - добро или лошо - беше готово достатъчно дълго време преди изборите и вероятно така ще бъде и за следващия вот. Това поведение ярко контрастира с досегашната практика промените в изборните закони да се правят в последния момент.

Най-големият проблем пред опозицията обаче е това, че тя така и не успява да се превърне в солидна алтернатива на управлението. И с наближаването на парламентарните избори тази ситуация не само че не се подобрява, но се и влошава. Десните разтуриха „Синята коалиция“, която при всичките основателни критики към нея беше най-сигурният им шанс за присъствие в следващия парламент. А във водещата партия вдясно - СДС, положението е направо трагикомично. В момента там

а сред основните претенденти е Румен Христов - човекът, с чието име е свързан най-големият изборен провал на т.нар. автентична десница. Ако Христов наистина стане лидер на СДС, то ГЕРБ на практика няма да има сериозна конкуренция за вота на десните избиратели. И Борисов съвсем спокойно може да се оттегли от политиката и да сложи начело на ГЕРБ някое магаре от поляните в Банкя.

При червените положението също не е розово. Двубоят Сергей Станишев-Георги Първанов съвсем не приключи на наскоро отминалия конгрес. Въпреки всички приказки за единство това противостоене продължава да тлее и да разяжда партията отвътре. Червените мобифони продължават да се ритат по кокалчетата, докато червените бабички останаха комай единственият електорат на БСП. Годините в опозиция съвсем не доведоха до оздравителни процеси в левицата. Напротив, тя като че ли рядко е била толкова разединена.

Реално погледнато, единственият сериозен политически опонент на ГЕРБ е ДПС. Противоречията между двете партии винаги трябва да се наблюдават с подозрения. Защото в много отношения те са просто един театър. Така или иначе, това противоречие реално работи в полза на ГЕРБ. Етническият вот все още е фактор в българската политика. А като прибавим и омразата, която върхушката на ДПС с голям успех съумява да акумулира, картината става пълна. Всяка партия, която го играе опонент на ДПС, може да разчита на допълнителни гласове в своя полза.

ГЕРБ може би наистина работи за служебна победа на парламентарните избори. По-важното обаче е, че и почти цялата опозиция работи в такава насока. И затова сини и червени няма защо да се изненадват, ако тази победа стане факт догодина по това време.

Любен ОБРЕТЕНОВ

Сега