Предсказаха ли маите края на ГЕРБ?

Ако сега изгубят властта, най-верните хора на Борисов първи ще побегнат към Кунева или други новосъздаващи се субекти

След ГЕРБ няма живот, няма бъдеще, няма да има кислород и слънцето ще угасне, а това значи, че маите са познали за края на света.

Ако нещо се случи с ГЕРБ тази година и се срути като наводнена къща, изведнъж, точно преди едни предсрочни избори, значи маите все пак са познали. Това ще бъде краят на света. Защото след ГЕРБ няма живот, няма бъдеще, няма да има кислород и слънцето ще угасне…

Сега се създава усещането, че ГЕРБ са незаменими. Те крепят на плещите си икономиката (не само българската, но и световната), промислят енергийните перспективи за поне 50 години напред. Премиерът Бойко Борисов жонглира с мегавати и суми в студията на телевизиите

Мести ядрени реактори от едно място на друго, с лекотата на дете, което си играе с ЛЕГО. Разпростира газови тръби по морета и по суша, а после казва, че щял да търси пари за тях, за да ги постави. Толкова пари няма кой да му даде, освен тъщата, дето я няма.

Намери океан от газ под земята и се похвали на принципа – скачаме, пък ако не се удавим, ще кажем хоп.

Още малко и ГЕРБ трябва да бъдат канонизирани като светци, като мъченици. Дано остане поне един митрополит, който да не е оцапан от сагата с досиетата, та да ги обяви за “свещени крави”. ГЕРБ са благодатни за иронизиране, макар че 2012 година е много важна за българите по друга причина. Това е годината на проглеждането.

Какъв е изборът в момента? Трайно левите и трайно десни избиратели са малки ядра, които не решават изборите. В тях има бивши антифашисти или днешни реститути, които по този начин виждат собствената си защита.  Останалите, по-голямата част от българите, наблюдават критично партиите и ги мерят на собствения си кантар.

Като управляващи

Отвъд стъклото говоренето е приглушено, така че се виждат само резултатите – какви са заплатите и пенсиите, какво може да се купи с тях, каква е мощта на монополите да мачкат обикновения данъкоплатец, кой иска да закрепости хората към “Топлофикациите” завинаги, какво има в хляба и салама, които ядем, рушат ли се домовете ни, защо се късат язовирните стени и защо полицията дреме, когато дерибеи ограбват възрастните ни родители по селата, а дилърите на избори продават дрога край училищата в градовете, когато не са заети с купуване на гласове.

на показ. Тя, по ирония на съдбата, при най-младия си председател (Сергей Станишев) заприлича на немощна старица. Заради провал на моралната й платформа по време на Тройната коалиция, мнозина политолози в момента предричат изчезването й, ако продължи да се спуска по нанадолнището. А нова морална платформа няма, защото хората там са си същите, вратите и прозорците са широко затворени за по-младите и по-можещите.

Сините също са на видно място в политическата витрина. Те приличат на матрьошки, като никога не се знае в “куклата” Костов коя друга кукла се крие. Дясната идея у нас в момента не е представена сериозно, така, както не е представена и лявата. Десните са слаби, защото не знаят как да бъдат силни. А то е много просто – водещ трябва да е политическият интерес, а не личния. Защо ли днес като се каже дясно и изплува тежката и мрачна фигура на Иван Костов, която обсебва образа на синята идея. Мартин Димитров си остана на ниво периферно присъствие.

За “Атака” няма смисъл да се говори, а за ДПС няма какво да се каже – те изглеждат като вечни.

Меглена Кунева и Царят, отломки от някогашното царствено НДСВ, са много дребни засега, за да правят впечатление. Избирателят си казва: “Нека покажат какво могат, пък тогава ще избирам.” С царя веднъж вече се е опарил.

Но и в края на 2000-а и началото на 2001-а ясна алтернатива на Костов също не се виждаше. Царят тогава изглеждаше далечен и безобиден господин от Мадрид. Същото беше и през 2004-2005 година, когато на жълтите на им се вярваше, че хората вече не ги искат. През 2008-2009 година Станишев също беше заслепен и наричаше смешници Цветан Цветанов и компания. Сега ситуацията е сходна.

И тъй като Бойко Борисов крепи на раменете си света, изглежда непоклатим и несменяем. Той има най-голям интерес от раздорите в БСП, защото само така може да оцелее политически. БСП за него е огромно, неразработено още газово находище, от което ГЕРБ може да се “храни” поне още един, ако не и два мандата, ако поддържа огъня. Докато съвсем остареят Станишев и митът за Тройната коалиция.

Понеже 2012 е годината на проглеждането, хубавата новина е, че хората могат да изберат съдбата си и своите управници. С всеки изминал ден се трупат все повече индикации, че

Борисов вече не може да управлява по старому, с думи. Защото след 3 години във властта е време да се броят делата. Както и спестеното в хазната. Делата не са много, а парите са изхарчени. Лесно се управлява при резерв от над 4 млрд. лв и стабилна, макар и бедняшка икономика. Но когато портфейлът е празен, а икономиката се тресе от страшна болест, хитрият Борисов ще потърси на кого да хариже катастрофата.

Иде ли краят на света или иде краят на ГЕРБ? Едно е сигурно – ако сега изгубят властта, най-верните хора на Борисов първи ще побегнат към Кунева или към други новосъздаващи се субекти. Най-бързо ще бягат хора като Симеон Дянков и Николай Младенов. На тях им се услади властта и със сигурност ще си потърсят други ментори, за да продължат да бъдат “важни”.

Проглеждането ще е трудно, но пък значимо, като пророчество на маите…

Вероника ГЕОРГИЕВА

argumenti-bg.com