Иде газът, идееее...

Театърът на абсурда отделя роля и на Бургас

Само преди дни бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви:  „Газ може да дойде отвсякъде...“ Дали пък бившият министър не е перифразирал едно популярно филмово заглавие, което гласеше, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде...

За разлика от Борисов, Трайков посочи, че посоката за спасение идва от Гърция, а не от Грузия, защото преди повече от седмица е подписан в Гърция меморандум между България и Гърция за терминал за втечнен газ. Този газ ще идва от Кипър и Израел, които в момента работят върху големи находища на газ. Те не искат газта да минава през Турция, а да го втечняват и да изнасят директно за Европа през Гърция.

И докато премиерът след като прецапа Грузия и беше вече при арменския поп, Трайчо му оспори първенството в диверсификацията на газовите доставки за България. Диверсификацията на газовите доставки чрез внос от Азербайджан е проект, по който се работи от 2009 г., каза бившият енергиен министър Трайчо Трайков в сутрешния блок на Би Ти Ви преди дни. Той обясни, че става въпрос за газ, който се транспортира до грузинско пристанище, където се компресира и пренася с танкери.

Така Трайков опроверга премиера Бойко Борисов, който заяви в Батуми, че реално никой не е работил по проект за диверсификация. Чудо нечувано?! !

По думите на премиера единственият реален маршрут за това е от Каспийско море и Азербайджан до грузинските пристанища на Черно море и оттам – до българските пристанища Варна и Бургас. За целта обаче Грузия трябва да довърши терминал на пристанището в Поти. В България се изготвя предпроектно проучване на пристанище Бургас за изграждане на терминал за втечнен газ. Всъщност определянето на порт Бургас като място, където ще се приема и разтоварва газ, който според Борисов е втечнен ме впечетли най-много и то с неизвестните стоящи пред пристанището и най-вече пред нас гражданите на този град и не на последно място – ОПАСНОСТИТЕ ОТ ЕДИН ТАКЪВ ПРОЕКТ...

И докато премиерът се учи в движение каква е разликата между втечнен газ и компресиран газ Трайков авторитетно поясни:  „За разлика от Румъния проектът, по който работи България, е за компресиран, а не втечнен газ“. Според него технологията с втечняване е по-подходяща за пренос на по-големи количества, но станциите за втечняване и регазификация са скъпи. „Компресирането на газ е по-подходящо при по-малки количества и е по-евтин вариант“, заяви Трайков.

„Първанов предлага да правим с Южна Корея кораби за втечнен газ

Дневник -26. 10.2009 г.

Президентът Георги Първанов обсъди с президента на Южна Корея И Мюн Бак българската идея да се работи по съвместен проект за строеж на кораби за пренос на компресиран природен газ в Черно море, предаде БТА.

Първанов е на тридневно държавно посещение в Южна Корея. Идеята за изграждане на такива кораби беше обсъдена и по-рано днес при посещението на президента в корабостроителния завод на компанията "Хюндай хеви индъстрис" в гр. Улсан, съобщи БТА.

Това е идея, която би могла да създаде алтернатива на снабдяването с природен газ не само за България, но и за целия регион, да даде повече сигурност на ЕС в търсенето на подобни решения, каза Първанов. Той изрази удовлетворение, че е бил даден утвърдителен отговор и от президента И Мюн Бак в официалните разговори, и на експертно ниво от ръководството на "Хюндай хеви индъстрис". Първанов посочи, че експертите на двете страни трябва да помислят доколко идеята е изпълнима, както и че е важно към нея да бъдат приобщени и трети страни.“

Просто Борисов трябва да признае, че Първанов е минал по-напред от него по някоя от пътеките за диверсификация на газовите доставки за България...

„Азербейджан ни праща газ с кораби през морето

24 часа – 11.11.2009 г.

Меморандум за доставката на 1 млрд. кубически метра компресиран природен газ на година от Азербайджан ще бъде подписан при посещението на президента Илхам Алиев в София. Документът ще бъде подписан от нашето икономическо министерство и азербейджанското енергийно ведомство, обясни министър Трайчо Трайков.

"Булгартрансгаз" и азербайджанската "ГНКАР" пък ще основат съвместна проектна компания. Газът ще идва до България с кораби и ще се разтоварва при Галата, където ще бъде направено хранилище. Корабите ще се товарят в Грузия, за да пътуват само през Черно море. Танкерите за компресиран газ са по-скъпи от тези за втечнен, но така се избягва изграждане на терминал за втечнен газ, а от корабите ще бъде прехвърлян в хранилището, обясни Трайков.

Азерският газ ще се ползва както за вътрешни нужди, така и за национална квота в газопровода "Набуко". При трансфер на горивото към Европа, количествата можело да нараснат до 7-8 млрд. куб. м на година.“

„Алтернативи за доставки на газ: плюс една

energyonline.bg – 4.11.2011 г.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обсъди с първия зам.-министър на енергетиката и природните ресурси на Грузия Мариан Валиашвили възможностите за пренос на компресиран азерски газ до България през Грузия в края на септември. Преговорите за българо-грузинското сътрудничество се подновиха по време на работната обиколка на Трайчо Трайков в Каспийския регион.

Доставките на газ от Азербайджан бяха договорени още през ноември 2009 г. на среща между президента Георги Първанов и колегата му – Илхам Алиев.  Още тогава беше обсъден варианта компресирания газ (CNG) да преминава през Грузия и Черно море. Идеята на договорката беше през България азерският газ да достига до европейските страни.

Тогава Трайчо Трайков и енергийният министър на Азербайджан Натиг Алиев подписаха Меморандум за междуминистерско сътрудничество за износ и транспортиране на газ. Подписан бе и Меморандум за разбирателство между държавната нефтена и газова компания на каспийската страна – СОКАР, и българския енергиен оператор „Булгартрансгаз“.

Като крайна точка на танкерите от Грузия се сочи пристанището на нос Галата. Там има вече има изградено газохранилище и според Трайков е подходящо за разтоварване на доставените количества.

Ровнаг Абдуллаев, президент на държавната петролна и газова компания на Азербайджан, счита за начало на транзита от Грузия до България (и Румъния) да бъде построена херметически затворена инсталация за газ на грузинското черноморско пристанище „Kulevi“.

...

Доставките на CNG ( компресиран природен газ – б.а.)през Грузия са петият алтернативен вариант за снабдяване на България с гориво след започване на работата по интерконекторите със съседните страни. Както вече EnergyOnline писа, страната ни работи по изграждане на междусистемни връзки с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия. В най-напреднала фаза са дейностите по изграждане на връзката с Румъния. Проектите са част от стратегията на България за диверсифициране на енергийните доставки.

Снабдяването с компресиран газ чрез танкерни кораби, както се предвижда да се доставя газът от Грузия до българското крайбрежие на Черно море, е ново за страната ни. Досега компресиран газ е пренасян в малки количества със сухопътен транспорт. Преносът на газ по вода изисква специални и технически по-скъпи танкери в сравнение с преноса на втечнен газ. Транспортирането на компресирания газ не налага втечняване и регазификация, което намалява разходите по инсталациите. Тази есен Трайчо Трайков обясни, че сгъстеният газ не изисква инвестиции в специална инфраструктура.

Подробности около доставките на компресиран газ през Черно море обаче все още няма. След като първоначалните планове доставките на газ да започнат от 2011 г. очевидно не станаха реалност, няма и конкретен срок за начало на транзита от Азербайджан през Грузия към България.“

Както се казва някои откриха топлата вода за пореден „първи път“, но здраве да е...

Как да се транспортира втечнен газ през Черно море - това бе основният въпрос, който обсъдиха премиерите на България Бойко Борисов и на Грузия Ника Гилаури.

„За първи път виждам реална възможност за диверсификация на доставките на газ. Това може да стане, ако до грузински пристанища стигне по тръбопровод газ от Азербайджан, там се компресира и се транспортира до българските пристанища Варна и Бургас“, каза премиерът Бойко Борисов. На два пъти подчерта, че през Босфора не може да се транспортира газ. Затова двете страни активно ще работят за меморандум за доставка на компресиран газ. „Това много ще ни помогне в преговорите за новите ни газови договори“, акцентира Борисов.

Това с „първият път“ ще му го простим, защото той е зает човек. Туй мач, тенис, ходене до Кърджали и т.н., ами просто не му остава време да научи и запомни каква са я свършили неговите министри, важното е че ще има диверсификация без диверсанти...

„Ние не правим нещо, което е в ущърб на трети страни. Става въпрос за пазар. Ако те (Русия- б.а.) на базата на нашите договори свалят цените още, ще вземаме руски газ, но ако продължат да държат високи цени, ще търсим варианти да си докараме от друго място. Досега, знаете от срещата ми с Ердоган, той каза, че освен за хуманитарни нужди по друга тема не би искал да говори по енергийните диверсификации", откровенно заяви премиерът.

След Грузия идва време за надежда или време за фантазии, че до две години може да тръгне втечнен газ от Азербайджан за Европа, ако Грузия успее да го докара до пристанище Поти.

Бойко Борисов от Грузия посочи този срок – две години?! ! Пред журналисти в Батуми той дори каза, че вече е поръчал предпроектно проучване за построяване на газов терминал в Бургас?!!

Може би и затова с него в Грузия бе и областният управител на Бургас, Константин Гребенаров, който в Батуми  подписа споразумение за установяване на икономически и културни връзки между областта и автономна република Аджария с председателя на правителството на Аджария Левон Варшаломидзе.

Дали обаче някой ще разясни на жителите на Бургас, защо участваха в референдум и защо се радваха толкова много, когато бе сложен кръст на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис и кое е по-безопасно нефтен разлив или опасност от взрив при невнимание,  инцидент или терористичен акт?!  От общинското ръководство на Бургас все още мълчат?!

Разтоварването на втечнения газ по-малко опасно за екологията ли ще е от разтоварването на петрола при неосъществeния проект Бургас - Александруполис? И ще има ли референдум във Варна и Бургас който да даде отговор дали са съгласни гражданите за осъществяването на тези проекти? Така както беше за Бургас – Александруполис.

Ако някой не знае сгъстения, втечнен и т.н. газ е ОПАСЕН ТОВАР! !! Ето защо ще ви цитирам една класификация на опасните товари превозвани по водни пътища, която е извадка от закон:

„Раздел IV.

Правила за обработка и превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (В сила от 01.01.2007 г.)

Чл.9 (3) Опасните товари се класифицират, както следва:

1. клас 1. Взривни вещества и предмети с експлозивни вещества;

2. клас 2. Газове - сгъстени, втечнени или разтворени под налягане;

3. клас 3. Запалителни течни вещества;

4. клас 4.1. Твърди запалителни вещества;

5. клас 4.2. Самозапалващи се вещества;

6. клас 4.3. Вещества, които отделят запалителни газове в съприкосновение с вода;

7. клас 5.1. Вещества, поддържащи горенето (оксидиращи);

8. клас 5.2. Органични прекиси;

9. клас 6.1. Отровни вещества;

10. клас 6.2. Заразни вещества;

11. клас 7. Радиоактивни вещества;

12. клас 8. Разяждащи вещества;

13. клас 9. Разни опасни вещества и предмети.

На 26 и 27 април Борисов ще бъде в Азербайджан, за да разговаря с премиера Артур Расизаде по въпроса за диверсификацията на доставките на природен газ, а на 25 април в София пристига президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпуй и Борисов ще използва визитата, за да го запознае с идеите за газови доставки. Ще иска финансова и експертна помощ.

За Борисов това ще бъде тест дали Европейската комисия действително иска да се диверсифицират доставките на газ, или това са само лозунги.

„Големите държави си регулираха въпросите с Русия. За тях това не е толкова належащо - посочи премиерът ни. - Разбирам, че диверсификация в България се е превърнало като едно клише. Години наред министри, премиери отговарят: Работим по диверсификацията. Сега разбирам, че това е толкова геостратегически обвързано с големите сили, че без да се разбереш с тях, не става.“

Бившият кандидат за президент на БСП и евродепутат Ивайло Калфин в тази връзка написа следното: „За сведение на непросветените, в Грузия няма газ. Няма и тръби, които да пренасят каспийски газ, особено от Азербайджан. За сметка на това има един умрял към момента проект, наречен „Бял поток“, който е за транспортиране на компресиран газ до Румъния през Черно море. Въпреки че преди време ЕС( да уточня, че американска организация даде 1.6 млн. долара за проучване- б.а) даде пари за проучване по този проект, той не се случва, защото няма кой да инвестира пари в газопровод в Грузия, както и в пристанища и кораби за транспорта през Черно море.“

Кой ли ще излезе прав - един бивш външен министър и евродепутат или един премиер?

Международният статут на Каспийско море все още не е решен окончателно, а това е важно за срока на действие на българо-грузинският проект, който да е рентабилен трябва да работи нормално поне 20 години- б.а.). Още през 1992г. е създадена Общността за сътрудничество на каспийските държави, в която влизат всички крайбрежни държави. Основните цели на тази общност са договореното използване на морето и опазването му.

Преди създаването на Каспийската общност съществуват само два договора от 1921 и 1940 между Иран и Съветския съюз, чрез които се регулират корабоплаването и риболова.

 

В договорите Каспийско море е определено като вътрешни води, над които двете държави имат съвместното право на използване. След разпадането на Съветския съюз и появата на Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и формирането на Руската федерация всички договорки за Каспийско море губят валидността си. Трите новосъздадени държави гледат на споразуменията между Русия и Иран като съществена пречка и изискват международния статут на морето да бъде преразгледан и те да получат пълноправен контрол над него и равен достъп до ресурсите му, в частност нефтените залежи.

Русия и Иран подкрепят идеята всички ресурси в Каспийско море да бъдат разпределени по равно. Ако обаче влезе в сила одобреното през 1994 Международно морско право, то тогава всяка държава ще има право да експлоатира само прилежащите към територията й води и няма да бъде задължена да споделя всякакви потенциални печалби. Азербайджан, Казахстан и Туркменистан имат подкрепата на повечето Западни страни и на петролните компании, които предпочитат Иран и Русия да останат настрани от подялбата на морските ресурси. Неразбирателствата между трите държави сформирани след 1990 допълнително затрудняват и без това мудните преговори за статута на Каспийско море. Към този момент няма изгледи този въпрос да бъде разрешен в близкото бъдеще.

За да разкрия значението на природният газ като източник на енергия сега и в бъдеще ще ползвам една публикация на сп.“Тема“, която дава ясна представа затова, което се случва в света в това отношение.

temanews.com

Има два типа офшорни терминали - товарни и разтоварващи. Товарните получават газ директно от находищата или от други офшорни съоръжения. Газът се втечнява на борда на терминала и се складира, готов за товарене на танкерите.

Разтоварващите терминали получават втечнения газ от търговските танкери и го съхраняват, докато бъде регазифициран в специални съоръжения за транспортиране по мрежата на сушата. Но се предвижда претоварването на течния газ на лихтери - помощни кораби.

Схемата показва принципния механизъм на действие при офшорния терминал: танкер за втечнен газ с плаваща платформа за товарене и разтоварване.

Товарният сектор е конструиран така, че в него да не навлиза топлина от околната среда и корабната обвивка е предпазена от пукнатини. Трюмът е разделен на сектори, които се пълнят един след друг. Създадена е специална защитна система SPB, патентът е японски.

На дъното на Баренцово море, на дълбочина от 300 м седем платформи ще добиват природен газ. Суровината ще се транспортира до о. Мелкьоя по тръбопровод. Там за първи път в Европа газът ще бъде втечняван под голямо налягане и при температура -162 градуса по Целзий.

Проектът е общоевропейски. Съоръженията на остров Мелкьоя за втечняване на газа са немско производство, съобщава сп. “Фокус“. Три терминала за внос се строят в момента на три различни краища на континента - в Билбао, Синес (Португалия), и на турския бряг при Алиага. Планирано е строителството на още 6 терминала. Мрежата в Европа и сега е доста гъста. Терминали за внос на втечнен газ има във Франция, Испания, Белгия, Италия и Гърция.

После танкери ще го пренасят до потребителите, понеже строителството на тръбопровод от 70 градуса северна ширина на юг би излязло непоносимо скъпо.

Природният газ, или както е международното му название LNG (Liquified Natural Gas = втечнен природен газ) отдавна е обичайното гориво за домакинствата и икономиките на много страни по света. Съединените щати са най-големият вносител на природен газ, на второ място е Германия, където има добре разклонена преносна система от тръбопроводи. Хилядите километри мрежа са вързани с главните доставчици - Русия, Норвегия и Холандия.

Иракската криза и зависимостта от арабския петрол принуждават старата Европа да търси свои енергоизточници, за да задоволява потребностите си.

Азиатските страни производителки и износителки - най-големите са Индонезия, Малайзия, Бруней - заради отдалеченото си географско положение отдавна транспортират природния газ, втечнен и студен, с танкери по море.

Едва в страната-вносител газът се връща в първичното си агрегатно състояние и се пуска по преносните системи и до електроцентралите.

По този начин газ е транспортиран за пръв път през 1959 г. Най-дългият път на природен газ, записан дори като рекорден, са доставките от Индонезия до Бостон - на разстояние от 24 000 км.

Газът се превозва с танкери - обичайният товар е 135 000 кубика втечнено гориво. Това е приблизително годишното потребление на 3000 домакинства.

В наши дни моретата кръстосват 140 танкера, още 60 са в строеж в корабостроителниците.

Сред страните вносители на първите места са Япония и САЩ, за Европа - Франция и Испания. Потребители са и Белгия, Гърция, Турция, Италия, Португалия, които имат терминали за внос, където втечненото гориво отново се превръща в газ, преди да тръгне по вътрешната преносна мрежа.

“Потреблението на природен газ всяка година нараства с 6-7%“, обяснява представител на белгийската компания Distrigaz, като подчертава, че макар втечненият газ да е оскъпен продукт, точно неговото търсене се увеличава.

Тенденцията обаче е поевтиняване. Ако допреди пет години втечненият природен газ струваше 3 - 4 пъти повече от газа по тръбопроводната мрежа, сега съотношението в цената е 1.3: 1 и крайната му стойност - след втечняване, транспорт и трансформиране отново в газ в страната вносител - продължава да пада.

“Техническият прогрес снижава себестойността на втечнения природен газ и го прави конкурентоспособен“ обяснява, експерт от консултантската фирма по енергетика A.T. Kearney пред сп. “Фокус“.

Газът има голямо бъдеще пред себе си. Той е чисто гориво. Въглищата бяха горивото на XIX век, петролът - на XX, а газът ще е горивото на XXI век“ прогнозира вицепрезидентът на “Шел“ Йероен ван Веер. От 1970 година насам потреблението на газ в световен мащаб се е удвоило. В следващите 20 години ще се удвои още веднъж според изчисленията на холандско-британския концерн.

Европейските находища се изчерпват

Запасите в някои от традиционните страни производителки започват да привършват. Много скоро Великобритания ще изостави ролята на износител и ще стане вносител, това ще се случи към 2015 година и с Холандия и Дания. Норвегия според прогнозите ще увеличава добива си, но от по-скъпи и неизгодни находища. Точно затова се обръща отсега внимание на находища извън Европа, откъдето газът ще пристига втечнен и на кораби. В търговията с газ ще нараства значението на страни като Туркменистан, Египет и най-вече Иран. След Русия Иран ще стане най-важният износител на газ в света. От Иран той ще се транспортира и по тръбопроводи през Турция, и по море. Катар също отново е в класацията на енергийните гиганти. Емиратът разполага с огромни залежи от природен газ.

Големите международни концерни като Shell и British Gas са се концентрирали не само върху сключване на дългосрочни договори за доставки, те влагат огромни средства в проекти на бъдещето. Двете компании вече обявиха, че сами ще купуват природен газ, ще го товарят на свои танкери, дори без да имат предварително договорен клиент. Понеже втечненият газ е удобен за транспорт, компаниите ще го товарят на флотата си и тя ще поема към място, където цената е най-изгодна. Ако се окаже, че някъде другаде газът е поскъпнал и се търси, флотата просто ще сменя курса.

 САЩ строят 5 нови терминала, в света още 20

Пазарът на природен газ ще се увеличи двойно през следващите 10 години по последните прогнози и светът се подготвя да посрещне нуждите от техника за втечняването. Само в Съединените щати например през 2000 г. са внесени 4.9 милиона тона втечнен газ, което е 5 % от световната търговия, - а през 1999 г. количествата са били 3.4 милиона тона, по данни на Американската служба по корабоплаване ABS (American Bureau of Shipping), създадена през 1862 г.

Причини за бързо нарастващото потребление на втечнения газ са, първо, това, че е чисто гориво и отговаря на съвременните изисквания, и второ, нуждата да се превозва от отдалечени райони навътре в морето до пазарите. Едно от новите предимства особено след атентата от 11 септември е, че добивът е отдалечен от гъсто населени райони и този факт се превръща в невероятен стимул за развитието на този клон от енергетиката, обяснява Уйлям Джей Сембър, вицепрезидент на департамента за развитие на офшорните зони в ABS.

“Обществото и правителствата имат опасения относно гаранциите за сигурност при съхранението на газ на сушата и в отделните страни. Но офшорните зони са отдалечени и изолирани и при авария не застрашават гъсто населени региони“, продължава Сембър.

Икономическите прогнози предвиждат, че само през следващите 10 години в света ще бъдат построени 20 нови терминала, 5 от тях ще са край брега на Щатите. Австралия и Западна Африка също планират строеж на терминали, като те ще са съобразени с изискванията за опазване на околната среда и ще са не само за обслужване на танкерите, а и с други задачи, например като научни центрове.

За да можем да представим по-подробно на читателите на „Под лупа“ техническите аспекти на един бъдещ проект за доставка на компресиран природен газ от Азербайджан през Грузия до порт Бургас ( разстоянието Бургас-Поти е 1169 км или 631 морски мили – б.а.) използвахме със съкращения  една прекрасна разработка по темата със заглавие:  „ТРАНСПОРТ НА КОМПРЕСИРАН ПРИРОДЕН ГАЗ (CNG) - АЛТЕРНАТИВАТА ПРЕД ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ВТЕЧНЯВАНЕ (LNG) на Мартин Бояджиев и инж.Николай Найденов

Нужно е да отбележим, че годишното потребление на България от природен газ е между 2.5 млрд. и 3.5 млрд. куб. м

„ Природния газ се превръща в един от най-важните енергийни ресурси през 21 век. Прогнозите показват, че до 2020 година неговият дял в световната енергийна консумация ще достигне до 40 %, ако ръстът му в енергийния баланс се запази. В момента природния газ се доставя до потребителите най-вече по тръбопроводи, както и под формата на втечнен газ (LNG). Тръбопроводните системи са подходящи и икономически обосновани за транспорт на газа по суша, но поради географските характеристики на дадени райони се налага пресичането и на водни басейни. В такива случай този вид пренос става труден от техническа гледна точка и понякога необосновано скъп, особено при по-големи водни дълбочини, какъвто е случая с Черно море (на участъци дълбочината на водния стълб достига 2200 м). Технологията за втечняване е ефективна за воден транспорт при дълги разстояния (повече от 4500 км.), нейният дял в световният пренос е около 25%, но употребата й изисква твърде високи инвестиции в даден район и то комбинирани с наличието на достатъчно голямо количество природен газ поддържан в резервоари за съхранение.

Технологията за компресиране на природен газ (CNG) предоставя ефективно и сравнително евтино решение за пренос на по-къси разстояния. Целта й е разработване на икономически изгодно и надеждно решение за воден транспорт, когато тръбопроводите и LNG са твърде скъпи и необосновани технически. От технологична гледна точка CNG е лесно изпълним метод, а изискванията към съоръженията и инфраструктурата са сравнително по-ниски. При разстояния до 4000 километра. с тази технология може да се доставя газ с цена от 0,03 до 0,08 долара за кубичен метър, за сравнение при втечняване на газа цената е от 0,05 до 0,09 долара за кубичен метър в зависимост от реалното разстояние. При по-големи дистанции (над 4000 км.) двете технологии се доближават като транспортни разходи. В този случай главна роля за избора на метода играе значително по- големите обеми на резервоарите за съхранение и пренос CNG пред тези за LNG.

По ниските емисии на въглеродни окиси в сравнение с въглищата и течните горива, както и понижените нива на изхвърляните с димните газове азотни окиси и твърди частици, правят природният газ екологично гориво. Въпреки тези предимства, все още голяма роля играе цената на произвежданата енергия от него, а тя е с 50 % по-ниска в сравнение с генерирането на същото количество от гориво като въглищата.

Повишаващото се търсене на природен газ и същевременното свиване на пазарният дял на наличните горива (въглища и нефт) води до така нареченият недостиг, породен от невъзможността за покриване на желаните доставки на тази суровина. В съответствие с тези пазарни условия и новоразкритите отдалечени газови находища, транспортът на газа от хранилища намиращи се във водни басейни и преноса по морски пътища предизвиква нови интереси за инвеститорския пазар.

Сегашните методи за транспорт и пренос на газ в по-голяма част се ограничават с тръбопроводен транспорт, заемащ 75 % от този дял, и LNG технологията. Тръбопроводите са разумно решение за сухоземен транспорт, при прекосяване на воден басейн обаче в зависимост от дълбочината му и разстоянието което трябва да бъде преодоляно, тръбопроводите стават икономически неизгодни и необосновани. В такива случай технологията за втечняване минава на преден план, но за нейната реализация и икономическа ефективност са важни няколко фактора. Поради значителните инвестиции които трябва да се направят в такъв проект, най-важно е осигуряването на достатъчни запаси от природен газ (находище или газово хранилище) в близост до завода за втечняване и регазификация на брега. Икономическото условие за изграждането на нов терминал за LNG е потребление от около 10 до 30 милиона (х106) кубически метра на ден. За тази цел потребителят трябва да притежава инсталирани мощности от 5000 MW, това значително ограничава пазара на потенциални клиенти.

КОМПРЕСИРАН ПРИРОДЕН ГАЗ

Компресираният природен газ (CNG) като технология за транспортиране на е нова, но едва сега се апробира успешно. Ранните опити за комерсиализиране на идеята през 1960 година срещат технически затруднения, и заедно с твърде високата първоначална инвестиция са обречени на предсказуем провал.

С развитието на технологията и материалознанието както и откритите така наречените „неизползваеми" находища с малък капацитет и запаси, събуди завиден интерес към CNG технологиите.

ТЕХНОЛОГИЯТА ОХЛАДЕН CNG

Технологията е относително проста - природен газ бива компресиран и охладен с цел намаляване на неговият обем. След което посредством специални транспортни средства: най- вече кораби, оборудвани със система за съхранение, състояща се от групирани контейнери (хоризонтални или вертикални), газът бива транспортиран до потребителите. Технологията може да бъде разделена на три основни етапа: компресиране, охлаждане и транспорт, като транспортирането включва товаренето, пътуването и процеса на разтоварване.

Компресиране на природен газ

За целта на разработката използваме примерен обем от 100 000 кубически метра(колкото е приблизителното количество газ превозван на танкер-б.а.). Налягането и температурата на съхранение са подбрани така, че газът да е с докритични параметри, за да избегнем втечняването му. Използваният газ по състав е близък до руският природен газ и е с относителна плътност (към въздуха) от 0.56; критично налягане - 4.6MPa и критична температура 190К. Първоначалното му налягане от което започва компресирането е 55 bar, а температура е около 150С. Сравнението е направено с три температури за съхранение: (минус 20)°С, (минус 30)°С и (минус 40)°С. Използвайки закона за състоянието на реални газове са пресметнати съответните обеми на съхранен газ в резервоари за съответните температури при различни налягания.   Комбинациите от налягане и температури които да са по ефективни от останалите, зависят най-вече от температурата. При минус 40 градуса и налягане 250 бара се транспортира най-много газ, както се вижда и от фигурата.

Транспортиране на природен газ

Транспортът е финансово перо костващо 85-90 % от общите разходи за CNG. Основната инфраструктура намираща се в даденото пристанище е компресорната станция. Инсталацията за охлаждане е разположена на транспортния кораб, с което се премахва необходимостта от специално оборудване пригодено за охладени флуиди при процеса на товарене.

Големината на транспортните кораби зависи само от желаният товарен капацитет. Съхранението на охладеният газ се извършва в специални изолирани контейнери наречени CNG модули, като конструкцията може да е съставена от хоризонтални или вертикални бутилкови инсталации с диаметър 42", изработени от въглеродна стомана. Разположението зависи от обема на транспортираният газ. За относително малки количества - 20 милиона кубически метра е подходяща вертикалната конструкция. Модулите са топлинно изолирани за намаляване на въздействието на външната температура.

Процеса на разтоварване се извършва чрез изместващ флуид, най-често етилен- гликолов разтвор, като това може да става и директно от кораба.

Кораб снабден с инсталация за охлаждане и разтоварване има стойност около $230 милиона. Броя на корабите необходими за покриването на определена дистанция зависи от скоростта на товарене, транспортното разстояние и необходимото време за завършване на пълен цикъл от товарене, транспорт, разтоварване и връщане в отправната точка.

Разходи

Минимално икономическо изискване за стартирането на проект по технологията LNG е потребление от 14 - 20 милиона куб. метра газ на ден. Практически стандартна централа за LNG с мощност 3 милиона метрични тона за година (MMTPA) се нуждае от дневен дебит - 11 до 12 милиона куб. метра газ. Това отговаря на добив от 0,23 трилиона куб. метра за 20 годишен период на икономически живот на проекта, зависейки и от количеството на добития кондензат. CNG от друга страна няма такива високи изисквания по отношение на добива на газ. Изтощените газови находища и такива залежи с ограничени запаси са икономически изгодни и приложими за този тип решение.

Най-голямо капиталовложение при LNG се прави в инсталацията за втечняване, почти 50 процента от необходимата първоначална инвестиция. Взимайки в предвид и необходимата средна стойност на капиталовложението от 200 $ за инсталирана мощност от 1 тон втечнен газ за година, за проект с дневен дебит от 14 милиона кубически метра (0,11 милиона тона годишно) са необходими 750 милиона долара. За сравнение CNG проект включващ компресорна станция, съоръжения за товарене, тръбопроводи и система за съхранение струва около 30 - 40 милиона долара за същите количества газ. Значително по-ниската инвестиционна цена и сравнително по-опростената технология допринасят за значителният интерес към този тип проекти в инвестиционното планиране и проектиране.

При CNG основно капиталовложение се явява транспортните средства. Цената достига 230 милиона долара за кораб, в сравнение с 160 милиона при LNG. Камионите с които може да се транспортира компресираният газ достигат цена от около 200 000 евро.

При транспорт с кораби инвестиция за CNG възлиза на 1 - 2 милиарда долара в зависимост от необходимата бройка обслужващи кораби. За LNG инвестицията е в рамките на 1,5 - 2,5 милиарда долара в зависимост от пазарните особености и броя кораби.

Основното предимство на CNG - основната част от капиталовложенията са във вид на транспортното средство - танкери или камиони. Това значително понижава инвестиционният риск, поради възможността за възстановяване на голямата част от вложените средства чрез преструктуриране или продажба на тези съоръжения.

Още един важен фактор при избора между двете технологии е необходимото техническо време за реализация на проекта за изграждане на дадена централа. Обикновено за реализацията на средностатистически LNG обект, от фаза на проект до първа доставка, са необходими от 4 до 5 години. За сравнение при CNG това време е сведено до 30 - 36 месеца. Реално технологията CNG е атрактивна за бърза реализация и „осребряване" на малки резерви и залежи, които не отговарят на условията за тръбопроводен транспорт или транспорт на втечнен газ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Технологията CNG е финансово ефективна за воден транспорт на Природен газ и определени случаи на сухоземен транспорт. Необходимите технологични процеси за реализирането й, като компресиране и охлаждане, са постижими със стандартно индустриално оборудване. Корабите и влекачите използвани за преноса са със специална изработка, но за сметка на цената си предоставят високо ефективен метод за складиране и транспорт на охладен и компресиран газ. Простотата на операциите по товарене и разтоварване предоставят голямо предимство при съхранение при потребителите.

90% от инвестицията е за транспортните съоръжения (трейлери), което означава по- нисък финансов риск. Това дава „гъвкавост" на активите в случай на незадоволителни икономически резултати.

Недостатък е намаленият обем транспортиран газ в сравнение с LNG, до три пъти по малко (при сегашното ниво на развитие на технологията).

Основни предимства са ниската цена при дистанции до 4000 km и възможността за използване на технологията при малки обеми на хранилищата.

Технологията има поле за развитие в пазарните условия на Черноморската акватория.“

В заключение нека пожелаем успех на този проект, който предполагам че ще се сбъдне твърде трудно, но вероятно е възможен някъде в бъдещето.

Казвам в бъдещето, защото подобен проект за внос на компресиран природен газ (CNG) от Азербайджан през Грузия иска инвестиции без тръбопроводите между Азербайджан и Грузия поне около 4 млрд.лева и време около 3 години за изграждането на централа в Грузия и на приемния пункт в Бургас, както и на място за съхраняване на газа. Отделно са разходите свързани с евентуално изграждане на газова електроцентрала и необходимата инфраструктура. Така че мечтите за евтин компресиран природен газ, от който ще се произвежда електроенергия, която ще е в пъти по-скъпа от произвежданата в АЕЦ „Козлодуй“ можем да отложим за някъде около 2017-2020 г. (без да претендирам за точност-б.а.). 

Най-важният въпрос обаче за нас остава безопасността на Бургас и на неговите граждани и ниската екологична опасност. Нещо което ще трябва да се изследва и обсъди чрез референдум като онзи за проекта Бургас-Александруполис.

 

Христо Тодоров

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.