Висши политици опетниха националния празник 3 март!

Рано сутринта на 3 март, така нареченият министър на културата Вежди Рашидов даде да се разбере, че денят на освобождението на България от петвековно турско робство не го усеща като национален празник, тъй като датата не консолидирала общностите! Рашидов нарече светлата дата в родната история 3 март - „това нещо”!?!

3 март 2012 г., ТВ7, "Факторът Кошлуков"

Вежди Рашидов – министър на културата, в интервю за предаването на ТВ7 „Факторът Кошлуков”

Водещ: Днес е 3 март, честит празник.

Вежди Рашидов: Мерси.

Водещ: И на всички наши зрители. Хубав ден е. За Вас лично каква емоционална натовареност, какво носи 3 март?

Вежди Рашидов: Много ми е трудно като министър да отговоря на този въпрос. Като свободен гражданин съм си казал мнението. Още, когато Желю Желев беше президент.

Водещ: Когато направиха празника официален.

Вежди Рашидов: Аз имах едно мнение. Тъй като аз съм бил в съветите на президентството като културтрегер по съветите за духовно развитие. Вижте, аз продължавам да мисля. Въпреки всичко, предпазливо ще отговоря поради понятни причини. Нямам правото на изцепки. За мен е национален празник е всеки празник, който може да консолидира общностите.

Водещ: Така.

Вежди Рашидов: Всяка държава е многонационална държава, така наречено. Но, когато в една държава живеят много етноси празникът трябва да бъде този празник, който да може да ги обединява.

Водещ: 3 март не го ли прави това?

Вежди Рашидов: Аз мисля, че може да направите едно наблюдение от годините, когато 3 март стана празник, да видите как определени етноси не ходят на това нещо.

Водещ: Така.

Вежди Рашидов: Направете един анализ, ще го забележите.

Водещ: Забелязал съм го, да. Забелязах, че ДПС не поднася цветя, няма ги на този празник.

Вежди Рашидов: Да, може би донякъде е основателно, може би поради исторически факти. Аз много шеговито казвам понякога, войната не е българо-турска, а е руско-турска.

Водещ: Така е.

Вежди Рашидов: Две империи се потрошиха, един народ си направи празник. Както и да е, аз приемам всеки празник, който държавата и обществото решава да бъде празник, но отново пак казвам, национални празници са само тези, които трябва да обединяват обществата. За мен Съединението мисля, че беше една хубава дата, както и 24 май. Защото ще ви кажа, защо 24 май. Не само, защото е ден на културата и на просветата. Но 24 май е една дата, когато една цяла общност комуникира на един език. Езикът, на който казват хората, че се обичат, че се мразят, че се харесват.

На тържествената заря президентът Росен Плевнелиев държа реч, според която не е имало Руско-турска освободителна война, тъй като той не спомена думата Русия нито веднъж, нито изрече словосъчетанието Руско-турска война!

А това е война освободителна, война, чиято победа възстановява след 5 века българската държава – нима това не е причина да се спомене поне веднъж името на Русия и победната война?

Плевнелиев говори за какво ли не – за Паисий, за Неофит Рилски, за Петър Берон, но 3 март не е дата на Възраждане и Просвещение, а дата на освобождение!

От историята знаем, че войната, която възстановява след петвековно робство държавата България не се казва Опълченско-турска освободителна война, както вероятно искаше да ни убеди президентът Плевнелиев!

Като говорим за просветители и Възраждане се чудя защо Плевнелиев не спомена по каква причина един негов колега – Петър Стоянов върна оригинала на „История славяноболгарская” на Атонския манастир?

Като капак на тези две посегателства над българската история от министър в правителството и президент, се появи и тезата на някакъв проф. Пламен Цветков пред Дойче Велле, според когото, войната от 1877-78, /Цветков също не споменава, че е Руско-турска и освободителна, приключила не със Санстефанския мирен договор, а с Берлинския договор!-Л.М./.

/Спомням си разкази на бивши дипломати как същият Цветков, като дете на дипломати от Живково време в Берн, бил посетен от висш партиен функционер в швейцарския град, който функционер специално пристигнал от България, за да му хвърли хубав пердах! – бел. Л. М./.

Ако този пердах е нанесъл някаква травма в мисленето за историческото минало в главата на Пламен Цветков – ще го разбера! Шегувам се, разбира се, но да твърдиш, че една освободителна война, която възстановява българската държава след пет века робство е завършила с международен договор, който унижава и унищожава новоосвободената държава – това се прави за повече от 30 сребърника!

Войната приключва с подписването в малко курортно селище край Цариград Сан Стефано /днес квартал на Истанбул/, на мирен договор.

Съгласно този договор, наричан още предварителен, а не временен, както твърди Цветков, се създава автономно княжество България със свое правителство и войска. Границите на Българското княжество обхващали цяла Северна България с Южна Добруджа, цяла Тракия без Гюмюрджина и Одринско,, но с обширен излаз на Бяло море и цяла Македония, без Солун и Халкидическия полуостров.

„Договорът, подписан в Сан Стефано потвърждава онази територия на българската етническа общност, която е била утвърдена със султанския ферман от 1870 г. /за диоцеза на Българската православна църква – бел. Л. М./ както и с приетите за разглеждане от цариградската посланическа конференция на Великите сили 1876/77 две автономни български области – Западна, със столица София, и Източна, със столица Търново. Към тази територия се включват основните български етнически части – Мизия с Добружда, цяла Македония и голяма част от Тракия.

До поставянето на подписите на Санстефанския договор, всички европейски велики сили – Турция, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия, и Русия са признали етническата цялост на българската народност – като територия, население и култура.”

Написал го е големият патриот и родолюбец проф. д-р Петър Константинов! Докато проф. Петър константинов беше жив – такива като Пламен Цветков мълчаха и се бяха изпокрили...

Що се отнася до прехваления от така нареченият историк Пламен Цветков Берлински договор, току що възстановената българска държава била разпокъсана на пет части: васалното княжество България /Мизия, Южна Добружда и Софийска област/, автономна област Източна Румелия /Северна Тракия/, Македония и Одринска Тракия /връщали се в територията на султана/, Северна Добруджа /давала се като компенсация на Румъния „за сто години” в замяна на отстъпената от Букурещ на Русия Бесарабия, и Нишка област и Поморавието /дадени на Сърбия като компенсация за Рашка, която оставала в територията на султана.

Англия слага ръка на о-в Кипър, а Австро-Унгария взема Далмация и окупира Босна и Херцеговина за срок от 30 години.

„Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение”, твърди проф. Цветков, като обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.

За да не е ирационално – в сградата на българския парламент един мюсюлманин нахлу по бели гащи и с фес на главата пред толерантният поглед на вътрешния министър Цветан Цветанов. По този скандал Цветков замълча!

От комплекси в районите с българи мюсюлмани има религиозни училища, където децата учат Корана и слагат забрадки, обличат шалвари!

Връщат се там откъдето Ататюрк измъкна Турция, за да я направи светска държава!

"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, твърди този професорът.

Според Цветков няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.

„Словосъчетанието (турско робство) е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продължава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено”.

Цветков цитира Захари Стоянов, който бил написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак!

Интересно къде са били турците в това междубългарско клане /според историка Цветков/ клане?

Крайно време е, българската историческа наука да седне и напише въз основа на документи и свидетелства, че така нареченият възродителен процес не изкуствено скалъпен, за да бъде успешно свален Тодор Живков от перестройчиците на компартията.

1984-85 година преименуват българските мюсюлмани. След 5 години те тръгват възмутени да напускат България, организирано изплашени, организирано манипулирани – 5 години чакали да се възмутят и обидят от преименуването!

Половината от заминалите се връщат в родината, но перестройчиците на прехода ги назовават турци, въпреки че са български мсюсюлмани – извършва се нещо безпрецедентно – религията определя етноса!

Вкарват се учители по турски, които обучават това население и така започва да се насажда словосъчетанието български турци!

От първия до последния миг това се извършва с политическата благословия на новоизлюпените родни политици и американските им приятели!

В навечерието на националния празник 3 март, в културния дом в Шумен е учреден вторият след Кърджали Съюз на турските учители. На събитието са присъствали и български журналисти, които помолили да се говори на български, но им било отговорено, да си намерят колеги, които разбират турски език!

Директорката на турския културен дом в Шумен Нуртен Ремзи, съобщава НТ СКАТ изрази по страниците на турските медии у нас и в Турция възмущението си от намерението на фондация "Обичам България" да издигне в Свиленград паметник на Васил Левски. Това също се случило в навечерието на националния празник!

Като стана дума за Васил Левски ще спомена, че неотдавна бе поставена отново плоча в негова памет в Св. Петка. Никой обаче не се запита кой премахна предишната плоча и я изхвърли....

Името му е  митрополит Николай – и позорното си дело той извършва когато е Знеполски епископ!

Та този поп, докато бе Знеполски епископ, със скандал свали и извади паметната плоча на Апостола от църквата „Света Петка Самарджийска”, и то под претекст, че не бил светец, а по-скоро престъпник!

Не мина много време от това злодеяние и същият поп вече се оправдаваше за кощунството с паметта на Апостола от много по-„различна” позиция пред в. „Сега”, а именно, че плочата била свалена от църковното настоятелство и неговия председател, а не по негово нареждане. "Доколкото знам, плочата е била на свети Васил Левски, т. е Апостолът е бил канонизиран за светец, а той е само национален герой", коментира духовникът. Той обясни, че би разрешил махането й, ако Левски е бил изобразен с ореол, т. е. като светец!

Вторият, който опита да излезе от конфузната ситуация бе министърът на културата тогава, Стефан Данаилов. Той уточни, че „По закон, за всяка намеса върху такъв паметник е необходимо разрешението на Националния институт за паметниците на културата, което ще рече, че е била извършена намеса без знанието на компетентните органи". От Министерство на културата бяха отправили питане до патриарх Максим за причините, наложили свалянето на плочата, но както всеки ще се досети – отговор от главата на Българската православна църква не получиха!

Защо приемаме с лека ръка един действащ министър да изтъква как не приема националния празник 3 март, а президентът не смее да спомене името на държавата, която е водила война, за да ни освободи?

Да не би освен препоръчаната от Щатите диверсификация на енергийните източници, някои люде да се опитват да извършат диверсификация и на историята ни, макар че думата се отнася предимно до сферата на икономиката - /лат. diversificatio – изменение, разнообразие/?

Ще си позволя да цитирам от БГНЕС част от коментара на уважавания от мен като негова студентка проф. Андрей Пантев:

На 3 март на политическата карта на Европа се появява държавата България. Това е най-важното и никога не трябва да го забравяме...

... "Съвсем отделен въпрос е, че България не може да бъде в този огромен размер, какъвто предвижда Сан-Стефанския договор. Не трябва да забравяме, че тогава Сърбия, Гърция, Черна гора, които са извоювали свободата си по-рано, имат много по-малки територии", каза историкът.

Проф. Пантев посочва, че отношението към 3 март продължава да бъде разнопосочно. Според него това се дължи на "страхотния комплекс, че сме освободени от друг, в случая руснаците". "Това е нашият комплекс, че все пак сърбите вдигат първото въстание в началото на 19 век срещу турците, имат свой крал, макар и неграмотен, но не приемат чужд. Гърците се бият седем години за своето освобождение. Това е израз на нашия комплекс за малоценност", коментира Пантев, който е и трети мандат депутат от "Коалиция за България".

Историкът смята за контрапродуктивен този комплекс и припомня, че до Освобождението имаме въстания, бунтове, завери. "Ние имахме собствено лице в тежките времена от 17 до 19 век. Тогава се появиха революционерите, книжовници, войводи, хайдути и прочие", добавя той.

"Как да се излекуваме от този комплекс вече 134 години, като бяхме най-русофилската нация, а сега сме най-американофилската нация след Албания?", възкликва професор Пантев.

"Това хората го приемат - хайде да не е с презрение, но с насмешка. Имитацията на Запада не в културата, а в поведението ни прави еднакви, даже малко по-незначими от другите", добавя той.

Според професора, цялото човечество в момента е в страшна нравствена деградация. "Драмата е, че при нас е малко по-голяма", със съжаление отбелязва той. Едновременно с това професор Пантев не вярва на някои пророци, че ще загинем като нация.

"Все пак трябва да кажем, че в момента освен да имитираме другите - нищо не правим. Това ме натъжава. Но все пак всяка тъга, стига да не е свързана с безнадеждност, рано или късно поражда оптимизъм", заяви Пантев.

След около две седмици на посещение в България пристига премиерът на Турция Реджеп Тийп Ердоган. Какво ли ни чака дотогава?

Миналото не можеш да промениш, но настоящето и бъдещето - си струва да определиш...

Люба МАНОЛОВА

http://lubamanolova.info