Защо Емел Етем не е в затвора?

Десет дни след трагедията в село Бисер все още няма повдигнати обвинения срещу никого. Това означава, че никой няма да бъде осъден за това престъпление, отнело живота на десет души. Още повече че виновниците се оказаха спасители, благодарение на сервилната българска журналистика.

Вместо да спи три дни в селото на палатка и да раздава одеяла, Цветанов трябваше да бъде един от обвиняемите и да дава обяснения за бездействието на собственото си министерство. За да стане това обаче, преди него в затвора вече трябваше да бъде Емел Етем.

Кой знае защо, само от БСП се сетиха за нея тези дни, а паралелите между предизвиканото в село Бисер наводнение и онова в Цар Калоян преди пет години се натрапват от само себе си. Между другото, хрумката на БСП да попитат от трибуната в парламента кой сега е Емел Етем, прозвуча, меко казано, нахално. От левицата решиха да

от трагедията в с. Бисер, като припомниха, че заради наводненията през 2007 г. от ГЕРБ са искали оставката на министърката, получила прозвището госпожа Природно бедствие. Така социалистите намекнаха, че сега оставка трябва да се иска от Цветанов. Той, разбира се, не я подаде, както тогава не стори същото и Етем.

Въпросът обаче не е в театралното искане на оставки, а в реалното понасяне на съдебна отговорност. Тема, която си остава табу както за бившите, така и за настоящите управляващи и която най-добре показва скритата договорка между политическите елити да не се закачат помежду си. По време на тройната коалиция поради престъпното нехайство на конкретен министър загинаха хора. Днес се случи същото. Въпросът е с какво управлението на ГЕРБ е по-различно от предишното и защо Борисов и Цветанов се опитват да ни внушават, че

на Станишев, царя и Доган. Спомняте ли си как три месеца от началото на мандата им минаха в „скандални“ разкрития за далаверите на предшествениците им? Резултатът - нито един от министрите на Станишев не бе наказан, а Емел Етем дори не я пипнаха с пръст. В днешните услужливи журналистически припомняния за трагедията в Цар Калоян безобразията на Емел бяха смекчени, а отговорността й също размита. Поредният пример за това как българската журналистика може да говори за даден проблем, без да засегне най-важното в него.

Разбира се, мнозинството от колегите, които припомниха село Цар Калоян, го направиха не за да търсят отговорност от настоящи и бивши управляващи, а за да услужат на ГЕРБ - такива неща са ставали, стават и ще стават и никога няма да има наказани. Това е основният лайтмотив, който замете вината на политици с конкретни имена и конкретни отговорности за поредното престъпление, взело за пореден път човешки жертви.

Впрочем така я караме още от падането на комунизма. Тогава системата беше виновна, сега пак системата е виновна. Тогава хората страдаха, защото имаше диктатура, сега страдат, защото има демокрация. Този фалшив рефрен, който слушаме вече двадесет и две години, цели

за конкретни престъпления. Той звучи малоумно, но е факт, че винаги работи, и то безотказно.

Питам Борисов, Цветанов и останалите гербаджии, които се правиха на много отворени и смели борци срещу политическата корупция и престъпността - защо не подхванахте Емел Етем за предизвиканото наводнение в Цар Калоян, което погуби осем души? Защо си затворихте очите за откраднатите пари за помощи и фургоните, в които местните жители живяха години наред? Защо не само че не потърсихте сметка за това конкретно престъпление, ами го повторихте почти буквално - дори броят на жертвите е почти еднакъв?

Отговорите на тези въпроси се съдържат в последния. Защото сте същите престъпници като предишните. Не само че не им потърсихте сметка за престъпленията, а се усъвършенствахте в извършването на тези престъпления. Станахте по-крадливи, по-нагли и по-алчни дори и от Емел Етем, Доган, Масларова, Петков и сие.

Цветанов с чорапа на главата - пръв спасител на републиката. Що за безобразие! ГЕРБ дарили от партийните си пари на пострадалите, а Бойко летял с хеликоптер и самолет за погребението! Какви са тези сюжети, които напористо ни поднасят със смертелна сериозност инфантилни журналя, докато в същото време умират и бедстват хора? И то защото онези, които днес ги спасяват пред телевизионните камери, преди това тихомълком ги издавиха. Българските новини заприличаха на комикс и което е по-лошото - комиксите звучат далеч по-истински от тях. Снощи гледах един стар „Батман“ с Джак Никълсън. Жокера ми се видя много по-реален от овластените мутри, които тези дни се скъсаха да говорят за превенция, диги, язовирни стени и помпени станции. Готъм Сити е истински, а животът в България е лош кошмар. Ще се събудим от него в деня, в който дори един-единствен високопоставен мръсник си плати за престъпленията.

Явор ДАЧКОВ

Текстът е публикуван във в. „Галерия“