Неврокопският митрополит Борис противник на комунизма като идеология, на комунистическия терор и на престъпната политика на БКП по ''македонизиране'' на българите в Македония.
Янко Гочевъ
Икона на свещеномъченик Борис Неврокопски, убит от агент на комунистите през 1948г.
† Неврокопският митрополит Борис е едно от ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА на БПЦ преди нейното комунизиране, високо ерудирана личност, голям патриот, истински духовен водач на България, противник на комунизма като идеология, на комунистическия терор и на престъпната политика на БКП по ''македонизиране'' на българите в Македония.
Наричат го ''съвестта на Българската църква" заради изключителната му ерудиция (владее свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология, наложен от Москва. Затова е убит от агент на комунистите през 1948г.
Неврокопският митрополит Борис (светско име Вангел Симов Разумов) е роден на 08.11.1888г. в село Гявато (Битолско, Вардарска Македония). Завършва 3-ти клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904г. с отличие. През 1903г. баща му загива като четник в Илинденско - Преображенското въстание под войводството на войводата Георги Сугарев.
През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград в българската църква ''Св. Стефан", където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910г.
На 10 юни в църквата ''Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен ''доктор по богословие".
На 25.11.1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924г. до 1926г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм ''Св. Ал. Невски".
До септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ Борис е главен секретар на Св. Синод.
През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22.02.1945г.
На 24.03.1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. За високия му авторитет свидетелства фактът, че е избран с пълно единодушие, както от духовенството, така и от народа.
По пътя си към престолния си град Неврокоп (дн. Гоце Делчев), новоизбраният митрополит е спиран от многохиляден народ в Кочериново, Бараково, Горна Джумая (дн. Благоевград), Симитли, Градево, Разлог, Банско и Добринище. Там го посрещали с хляб и сол и възгласи ''Добре дошъл, Владико светий”.
Въпреки високия си църковен сан Митрополит Борис продължава да живее така, както и преди. Той останал постоянен постник и молитвеник, строг и взискателен към себе си, а към другите снизходителен. В цялата епархия се знаело, че той не приема дори и най-невинни наглед подаръци. За сметка на това всеки път щом видел деца, владиката вадел от джобовете на широкополата си дреха бонбонки и им ги давал с искрящи от радост очи. Обноските на дядо Борис били фини и деликатни и той грижливо се пазел да не оскърби някого. Често изтъквал колко важно е свещенослужителят, макар и малообразован, да е духовно извисен и с личния си пример да въздейства на миряните.
Дори в най-мрачните дни след комунистическия преврат на 9.09.1944г. той продължавал да проповядва Словото Божие и да вдъхва кураж на своите миряни, които били подложени на различни унижения и мъчения от възцарилата се безбожна ''народна власт“.
На 29.09.1948г. той изпраща писмо-протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Св. Синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството.
През 1948г. във вестник ''Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена ''Един недостоен служител на Българската православна църква". Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си ''Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава. Обявява се против политиката на ''македонизацията'', следвана от БКП под диктата на Сталин и в угода на Тито. Убит е от разпопен свещеник Илия Стаменов югославски агент и изверг в 1948г.
Във фаталния 8.11.1948 г., митрополитът отива при близките си и казал: ''Дойдох да се сбогувам, защото това ще бъде последното ни виждане. Снощи аз получих знамение, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме грабна и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата ''Св. Димитър” в село Коларово, но вероятно това ще бъде моят край.”
След това митрополит Борис заминал за с. Коларово, за да служи празнична литургия. В последната си проповед той казал на вярващите: ''Да помним и да се готвим винаги за смъртта. Помни своя край и никога не ще съгрешиш!”
След приключването на проповедта Борис благословил празничната трапеза, но още преди да е вкусил от нея бил повикан от Илия Стаменов от село Хърсово. Години преди това Стаменов служил като свещеник, но бил разпопен от Борис заради кражба на църковно имущество.
След 9.09.1944 г. бившият свещеник станал доносник на комунистическите служби и не криел това от съселяните си. Пред множеството събрало се пред църквата в село Коларово Стаменов извадил пистолет и застрелял обичания митрополит. Последните думи на Борис били: ''Недей! Вършиш голям грях!”
След убийството бившият свещеник бил осъден на 7 години затвор, от които излежал 3 на лек режим. След като излязъл от затвора обаче той полудял и свършил дните си в лудницата, където непрекъснато повтарял: ''Аз го убих, аз го убих..''
Въпреки страха от преследване от страна на комунистическата власт стотици горнджумайци се струпали, за да изпратят своя митрополит.
През живота си той живял толкова скромно и бедно, че за погребението, сред личните му вещи, неговите близки не намерили дори риза, с която да го изпратят по християнски.
След убийството на Борис Неврокопската епархия е овладяна от комунистите. През 1953 г. въпреки протестите на духовенството и миряните, но със силата на тогавашния вътрешен министър Антон Югов за Неврокопски митрополит бил избран доносникът на ДС Пимен. Същият, който 40 години по-късно ще предизвика разкол в Църквата и ще се самообяви за патриарх.
След Пимен начело на тази епархия стои митрополит Натанаил - прочул се със строителството на хотели, протестите си срещу отварянето на досиетата и с псевдонима ''Благоев'', под който се е подвизавал като агент на комунистическата Държавна сигурност.
Фейсбук
