Не ни е в празника проблема. В делника е.

Р. Бимбалов

“Върви народе възродени, към светли бъднини върви”. Всеки път като чуя този рефрен в мен трепва една изтъняла, изморена струна на надеждата, че просветата е истински български идеал. Трепва, а после мрачно притихва.

Не от вчера, а от десетилетия просветата ни е просто куха парадност. Куха като пилон, забит в планината. Кичим се с авторство над писменост, която не тачим, не ползваме или откровено поругаваме.

Време е да се сетим, че изписан “к.у.р” на Колизиеума или татуирана “Свобода или смърт” на бицепса не са писменост. Време е да се сетим, че единствената кауза, зад която можем да се обединим истински, е просветата.

Просвета означава ново, модерно образование, което е в състояние да “произвежда” критично мислещи хора. За да се случи, трябва да променим образователната системата отвътре, при това генерално.

Просвета означава и силна културна среда, в която изкуството не се дели на “щатно” и “нещастно”, не се отделят само 0.4% от бюджета и най-вече се променят начините, по които тези пари се разпределят и усвояват.

Просвета означава здрава семейна среда, в която родителите говорят навреме с децата си по важните въпроси, свързани с насилие, секс, равноправие, морал, добро и зло.

Просвета означава смислена, отговорна медийна среда, в която медиите изпълняват една от основните си функции – да залагат качествени модели за подражание.

Просвета означава много повече от национален празник, в който парадно да вдигнем няколко букви над празните си, оглупели глави.

Не, колеги българи, не ни е в празника проблема. В делника е.