Най-после демократичен политик акостира на брега на гузното беззаконие и го изобличи
Съпредседателят на партия “Демократична България” Христо Иванов предприе дръзка акция по онагледяване на позорното статукво, в което беззаконието се охранява от представители на закона.
Щеше да е метафора, ако не беше истина, че той, заедно с общински съветник на партията от Бургас и с известния активист Иво Мирчев, буквално акостираха на брега на България , който не й принадлежи, а е окупиран от всесилните истински собственици на държавата в съседство с отдавна опразнения от държавно присъствие анклав на руската компания “Лукойл” в принадлежащото й пристанище “Росенец”. https://clubz.bg/101026-hristo_ivanov_akostira_po_voda_v_imenieto_na_dogan_v_rosenec_video
Имам много кратък коментар покрай онова, което зрителите могат да видят в записания по време на десанта видеоматериал.
Най-после!
От години българските граждани очакват не просто някой (защо “някой” също означава отделни журналисти), а тъкмо техен представител в политиката да покаже основание да му повярват, че не е роб на същото това статукво.
За разлика от политиците сред управляващите и т.н. опозиция, които се напъват да се харесат на склонните към конформизъм избиратели чрез откровено популистки акции, украсявани гротескно с мили муцунки, Христо Иванов и сътрудниците му в тази акция демонстрираха решимост и непримиримост в защитаването на справедливостта без да минават границата на допустимост в конфронтацията с гузните защитници на беззаконието и да дават повод да бъдат обвинявани в “хулиганство” или “вандализъм”.
Последиците от това разобличително действие тепърва ще се видят. Но е видно и днес, че верният път към доверието на хората, без дори да са партийно пристрастни, е възможно по суша и вода. И не е обречена кауза. Стига да води към отвоюването на политиката от лапите на мутрите, разчитащи хората да оприличават всички на себе си в блатото на мутризацията на България, в което крякат най-силно и доминиращо сред скованите от страх и апатия попови лъжички, за каквито хищниците в българската публичност се надяват да увековечат днешните български граждани.
