На кого му пука за бюджета, като идат избори
Политическата класа пак се изложи пред данъкоплатците и ги остави да се чудят с какви аршини се мерят и раздават държавните милиарди
Юлиана Бончева
Изборите са по-важни от бюджета. Силовите министерства и служби са по-важни от БАН и Софийския университет. Партиите не си дават държавната издръжка за нищо на света, дори това да ги орезили преди избирателите. НСО ще продължи да харчи пари на данъкоплатците, за да охранява богати политици бизнесмени, които си имат частни гардове. "Безплатното" саниране си остава скъпо струваща "кауза" на ГЕРБ за сметка на хазната, дори и след оставката на кабинета. Ето такива са новините и изводите от изтеклата седмица, в която Народното събрание прие "без бой" стъкмения от правителството на Бойко Борисов "консервативен" бюджет.
ГЕРБ постъпи тактически умно, като не последва първия си импулс да оттегли проектобюджета, който предвижда повече разходи догодина - средно със 7% по-големи. Оттеглянето щеше да е страховит автогол за партията, подала оставка от властта. Без гласуван нов бюджет държавата всеки месец щеше да живее с 1/12 част от стария. И нямаше да влязат в сила планираните увеличения - на учителски заплати, на социални плащания, на минималната и на другите пенсии и т.н. Ако това се беше случило, в предстоящата предизборна кампания, която вероятно ще се отприщи съвсем скоро, всички партии щяха да обясняват под път и над път как ГЕРБ са обрекли държавата на беднотия, оттегляйки бюджета. Сега ще стане обратното, ГЕРБ ще ни проглуши ушите как въпреки всички световни и нашенски злини и несгоди ще има за всекиго по нещо - повече пари за пенсии и за шосета, за заплати на даскали и доктори, за полицаи и военни, че даже и за още "безплатно" саниране. Това, което ГЕРБ няма да обяснява, е защо ползва два аршина - един голям, с който отмерва обичайните значителни увеличения на галениците на бюджета като МВР и МО, и един стиснат за секторите и ведомствата, които не са фаворити. Впрочем това е стара традиция, наложена от предни правителства. Тя е, че и да се реформират, и да не се реформират, всички (почти) получават повече. В интерес на истината и БАН ще разполага с по-голям бюджет догодина, просто не получи допълнителните 10 млн. лева, за които пледираха неколцина депутати. (А в началото на тази седмица премиерът излезе на авансцената и щедро извади 8 милиона за академията. Както се казва, от него да мине. )
Удивителното е, че
своите дежурни увеличения получават и институциите,
които обществото намира за най-корумпирани и най-зле работещи - това са самият парламент и съдебната власт.
Бюджетната дискусия ясно показа, че чипът на обитаващите Народното събрание партии е неспасяемо бъгнат. "Реформи" и "липса на реформи" се чуваха често при обсъжданията, но с удивително дебелокожие партиите се направиха, че не разбират от критики и референдуми и отказаха да понамалят финансовия допинг, който получават всяка година от хазната. Въпросът с партийните субсидии е огледало на безочието им. Отказът дойде точно когато финансовата "липосукция" изглеждаше абсолютно логична и задължителна - след категоричните резултати от националното допитване. От трите въпроса тъкмо този за съкращаването на дотациите за партиите получи най-безапелационна и масова подкрепа. Само ще припомним, че в Германия дотацията е 1 евро за получен глас, а у нас - 11 лева. Да не би българските парламентарно представени сили да са 6 пъти по-работливи, по-почтени, по-мъдри, по-производителни и по-отговорни от немските?
Нито една партия не внесе такова предложение в закона за бюджета, каза Менда Стоянова. И това е абсолютен факт. Дори Реформаторският блок и Патриотичният фронт, които през пролетта размятаха законопроекти за съкращаване на прекалените дотации за партиите, сега се умълчаха. Може би всички нощем сънуват как след изборите ще имат повече гласове и ще захранят по-добре партийната каса. Само двама самотници от РБ настояха да се сложи поне таван на субсидията за една партия в размер на 1.6 млн. лева. Предложението им бе отхвърлено. Начело с ГЕРБ, чиято годишна субсидия е 12 млн. лева - повече от десетте милиона, които им се досвидяха да добавят към бюджета на БАН за 2017 г.
Академията била нереформирана, имало институти, които плачели за закриване, учените трябвало да заработват допълнително с европроекти и по международни програми, обясняваше бюджетната корифейка на ГЕРБ Менда Стоянова. Принципно е права. Но тогава защо други нереформирани системи получиха сериозни, но с нищо незаслужени значителни увеличения?
А защо не получи подкрепа Методи Андреев (от ГЕРБ), който настояваше да се вземат 5 милиона лева от предвидения бюджет на НСО и да се похарчат за по-смислени неща. Депутатът твърдеше, че въпросната сума е разходът на държавната служба за охрана на двамата най-видни членове на ДПС - Доган и Пеевски. И че няма причина бюджетът да плаща за сигурността на хора, които минават за най-състоятелните в България и си имат частни охрани.
Впрочем
участващите в дискусията по бюджета депутати бяха безпрецедентно малко
От 240 по списък едва стотина гласуваха в залата най-важния финансов закон на държавата, а взимащите думата се брояха на пръсти. Дори БСП не се възползва достатъчно от статута си на опозиция и се запъна за малко бюджетни детайли. Всички обитатели на НС изглежда вече са на вълна "избори". Че бюджет 2017 не им е първа грижа, се видя от рекордно бързото гласуване на огромния по обем и важност финансов закон. Най-голямата интрига и запъване дойде от патриотите, които си поиграха на "вдигане" на минималната пенсия на 300 или поне на 200 лева - като загрявка за предизборната кампания и с ясното съзнание, че няма как да прокарат такова щедро предложение. Дори обичайните леви радетели за достойни доходи - синдикатите, БСП, АБВ, обявиха, че това е опасно изхвърляне. Със сигурност обаче темата ще е "червена нишка" в предизборната кампания на ПФ - тя вече докара солидна реколта. Както се видя от резултатите на претендента Красимир Каракачанов на президентския вот, той е успял да омагьоса много беловласи българи с лозунга "ще направим най-ниските пенсии 300 лева".
Добрата новина е, че демагозите в Народното събрание не успяха да минират бюджет 2017 с неразумно раздуване на разходи и с внезапно разбутване на данъчната система, за каквато си направи устата БСП с атаката срещу плоския данък.
Лошата новина е, че депутатите претупаха плана за държавните приходи и разходи, което издава тяхната убеденост, че така или иначе догодина ще се изпълнява съвсем друг бюджет. Тази настройка се дължи на две причини: очакваната смяна на властта след изборите, когато вероятно веднага ще се заговори за актуализация, и утвърдилата се лоша практика на пренаписване на бюджета текущо през годината - с решения на правителството за разместване и вдигане на разходи. Както показват одитите на Сметната палата, и кабинетът "Орешарски" през 2013 г., и кабинетът "Борисов 2" през 2015 г. са прекроили бюджетните сметки около 1200 пъти, което прави по 3-4 поправки на ден. А несъмнено 2016 година ще бие тези рекорди.
Парадоксалното е, че в България бюджетът само се нарича закон - правителствата изобщо не се притесняват да го преправят. Тази година например разходите са много под разчетите, с приходите е обратното - преизпълняват се.
Раздаването на милиони от очерталия се рекорден бюджетен излишък
върви с магистрална скорост сега, в последните седмици на годината. Само на последното си заседание с няколко бързи гласувания правителството в оставка се разпореди с над 2.3 млрд. лева и ги намести за най-различни нужди - за саниране на панелки, за плащане на ядреното оборудване за АЕЦ "Белене", за общините и т.н. Това се случи почти по същото време, по което в парламента се разиграваше циркът "тука има-тука няма" с допълнителните 10 милиона за БАН, които ту се появяваха в бюджета, ту изчезваха по време на различни депутатски заседания.
На фона на всички забележки към съставянето и изпълнението на бюджета все по-ясно се вижда колко е важно в България най-сетне да започне да се прави програмно бюджетиране - но истинско, не имитация. Който иска повече пари - обяснява подробно какво иска да постигне и подобри с тях. Ако е убедителен, ги получава. Но година по-късно се прави оценка на резултатите и ако целите не са постигнати, следва съкращаване на бюджета. Само че това е същинска революция в държавните финанси. Тя няма да се хареса на закостенелите държавни служби, свикнали да си получават бюджетната издръжка ей така, просто защото съществуват. За такава революция трябва много политически кураж. А колко от партиите го имат? Може ли изборите да променят нещо?
 |
|
Финансовият министър Владислав Горанов убеждава предшественика си на този пост Петър Чобанов (който сега е депутат от ДПС), че бюджетът е реалистичен. ДПС гласува против финансовия план за 2017 г., защото смята, че проектът е построен върху стари данни за развитието на икономиката. |
